|
Сред тази чудна естетика се развива приказният сюжет за любовта като чума по време на пир, за чистата страст в помийната яма, за капките истина в отходните води на обществото.
Поредният добър режисьорски проект на Мариус Куркински "С любовта шега не бива" от Алфред дьо Мюсе респектира с качествата, които миналия сезон видяхме и в "Свекърва" по Антон Страшимиров. Въздействащ микс на красива сценична символика, неотделима от карикатурните персонажи (сред тях има само два нормални, скътали истината и любовта). Взривната поетичност на Мариус навява едновременно страст и тъга, забъркани с гротескова шутовщина.
Безусловно тази красива постановка е най-изисканият дар за зрителите на националния ни театър.
Въпреки че според режисьора в тази пиеса "Мюсе е по-строг и от Шекспир", защото не дава на героите си повече от няколко секунди любов и покой. Същото прави и днешното общество с нещастните си индивиди - "сегашният човек виси в нищото и бълнува, че обича".
Пиесата на Мюсе е инспирирана от драматичната му връзка с Жорж Санд. Част от силата на тяхната страст може да се усети в образите на Камий (Александра Василева) и Пердикан (Владимир Карамазов). Низките страсти са въплътени от отбрани екземпляри: малодушния барон (Юлиан Вергов), бездушната Г-жа Плюш (Рени Врангова), чревоугодният Бриден (Захари Бахаров) и алчният Блазиус (Йосиф Шамли) - набожни лицемери, кандилкащи се между утайката и каймака.
Задачата на театралния екип Мариус Куркински-Никола Тороманов (автор на сценографията и костюмите) е да построят спектакъла "в името на няколкото секунди любов".
Не можем да не признаем, че и режисьорът, и художникът, и изпълнителите са се справили блестящо със задачата.
Текст под снимка:
Владимир Карамазов (Пердикан) и Александра Василева (Камий) в стръвната схватка на любовта.