От разправиите около "Българската гора" край Ерусалим било проличало, че не си знаем историята. Така е с нас. И с другите. Всички си преправят историята, защото, както знаем от Оруел - който контролира миналото, контролира настоящето.

Сега по софийските кина въртят "Патриотът". Лимонаден филм, ако вярваме на "Икономист"; а аз му вярвам. Разказвало се как черните си живеели идилично, щастливи и свободни в плантацията на Мел Гибсън в Южна Каролина, докато дошли англичаните и ги поробили.

А във филма "U-571" американски моряци задигат от една немска подводница ENIGMA - кодиращата машина на Вермахта, дешифрираща заповедите от главната квартира на фюрера. Само че подвигът е на английски моряци; не на САЩ, които тогава още не бяха влезли във войната.

Все едно - важно е американското сърце да трепне от национална гордост (както сръбското за битката на Косово поле). Колко сме велики. STARS AND STRIPES FOREVER! Великолепен е маршът на Джон Филип Суза. Без повтарящ се рефрен ("защо да започваш и да свършваш с десерта", обяснявал той).

Бил Клинтън се извини на англичаните заради холивудските версии на историята.

Освен за да се изкараме велики, преправяме историята, за да изискваме от другите народи благодарност. Евреите трябвало да са благодарни на нас; ние трябвало да сме благодарни на нашия двоен освободител.

Русия се опитвала да излезе на топли морета през Персия и Балканите и два пъти била близо до целта. Можем да разберем тези опити, не да ги възпяваме или осъждаме.



- Раздайте патроны, поручик Голицын!

Корнет Оболенски - надеть ордена!

- Зачем нам, поручик, чужая земля?



И цар Борис III трябва да бъде разбран; не хулен или превъзнасян. За да не праща български дивизии на Източния фронт и за да присъедини териториите, които баща му Фердинанд беше загубил, той заплати с живота на евреите в "новите земи". Защо евреите от старите предели на царство България трябва да са благодарни някому? Защото не ги убиха, а само ги унижаваха ли? Че тогава и аз трябва да съм благодарен на комунистите; те убиха братовчедите ми, а мен само ме унижаваха.

Е, добре, ще ми възразят, нали все някой е спасил българските евреи. Кой? "Янко" ли? Не, разбира се.

Нито народът (никой не го питаше, както и сега), нито парламентаристите, нито църквата, макар че имат заслуга. Спаси ги най-вече големият страх на царя и царедворците. След Сталинградската битка (17. 7. 1942-2. 2. 1943) те видяха накъде вървят нещата и се уплашиха. Евреите трябва да издигнат паметник на страха. Но те вече си го имат - преди десетина дни, тъкмо когато Клинтън се извиняваше на англичаните, един американски евреин каза, че музеят на холокоста му приличал на хибрид между Освиенцим и Дисниленд.

Много българи проявяваха човечност към евреите. Но други българи чупеха еврейски витрини и грабеха еврейска собственост. По-рано не беше така. В час по история ни учеха, че за разлика от цяла Европа - от Толедо и Севиля до Вроцлав и Лвов - само в България не е имало антиеврейски погроми. Единственият погром бил през 1360г. в Търново, и то не по верски, а по политически причини, след женитбата на Иван Александър за еврейката Сара, преименувана Теодора. Учеха ни още, че единствено в българския език няма обидно прозвище за евреин; ЧИФУТ и ГЯУР са турски думи. Днешните педагози ще възразят, че са ни настройвали против турците. Но езиковедите ще се съгласят, че двете думи не са български.



Ний бранници сме щедро надарени,

Българийо, за тебе сме родени ...



После у нас насадиха антисемитизъм, а българската армия премина към немски стандарти и въоръжение (както сега към натовски). Бранниците имаха значки с "Б" и обясняваха, че Бог, България, Борис и Бранник започват с буквата "Б", което е знамение. Те имаха красиви униформи. Бензинът беше под възбрана, дори велосипедите бяха реквизирани, но бранниците караха мотоциклети "Ромел", 1200 кубика. Колко хубаво беше да си бранник и колко е лесно да фанатизираш децата.

За евреите с медали от войните имаше великодушно изключение: вместо шестоъгълна жълта звезда с диаметър 4 см да носят жълто копче с диаметър 2,5 см (чл. 26 от наредбата). Но и те нямаха право на радио, телефон, банков влог, личен транспорт, недвижимо имущество.

На плажа в Дианабад и по радиото пускаха немски шлагери. Някои бяха приятни, други глупави: "ПАНИКА В АМЕРИКА, ПАНИКА ЦАРИ!"

Все по-унило звучеше:

"ОТ ЧЕРНО МОРЕ ДО ОХРИД, ОТ ДУНАВ ДО БЯЛОТО МОРЕ, ЕДИНЕН НАРОД ЖИВЕЕ..."

Маршът на есесовците беше много хубав; изпълняваха го само на немски. Но когато обявихме война на англо-американците, преведоха GEGEN ENGLАND: "НИЙ ЩЕ ЛИТНЕМ СРЕЩУ АНГЛИЯ!" Не беше много ясно как.

Немските маршове бяха хубави. После и маршовете на червената армия бяха много хубави. Било каквото било. Бог да ни съди.