Има едно село, в което се раждат над 130 бебета на година, а безработицата е 98%. В него живеят 6500 души, от които 200 са регистрирани в Бюрото по труда, а още толкова - в социалната служба. Останалите не съществуват. Няма ги в нито един списък. Това е Градец - най-голямото сливенско село и най-голямото ромско село в България.

Тук има има две църкви - православна и евангелска. Свещениците са от съседния Котел. Идвали по един-два пъти в седмицата. За кръщене. Или за погребение.

Тук е "друга България", обясняват местните хора.

В 7 часа сутринта в Градец е отворено само училището. До него се стига през каменния мост над реката, която разделя селото на две. На българска и ромска махала. Разказват, че само до преди 30-40 години по моста не е стъпвал ромски крак. Българите били мнозинство. А преди век в Градец имало само две ромски семейства. Сега мнозинството е малцинство. Голямото преселение на ромите започнало през последните десетилетия, когато тръгва строежът на новата жп гара в Сливен. Отчуждили ромските къщи. Една част от многолюдните семейства дошли в селото.

В българската махала се намира внушителната сграда на кметството, социални грижи, полицейският участък, училището. В ромската - автобусната спирка, малкият пазар за зеленчуци, бараката за бира и кебапчета.

В училището са се събрали 15-те учителки и единственият им колега - местен човек. Имат важен педагогически съвет. Трябва да уточнят колко деца ще бъдат първокласници. И колко ще дойдат на училище? "По списък имаме ученици за две учебни смени. Можем да напълним не една, три сгради" - поясняват учителките. Но в Градец не е като другите места. "Истинската" учебна година тук започва не на 15 септември, а през ноември. Свършвала не през май или юни, а още през април. "Това е заради билките.



Пукне ли пролетта, целите ромски семейства тръгват из Балкана



Гората ги храни. Те нямат друга работа, нямат и собствена земя", казва директорката Мария Раева. От 1293 деца само 230 посещавали училище през миналата година. В класовете имало по едно-две българчета.

Преди година фондация "Отворено общество" отпуснала близо 3 000 лева за сутрешна закуска. Всеки ден имало и кифла, и мляко. Отсъствията намалели. Но сега нямало пари за нищо. "Дори заплатите ни закъсняват втори месец. На другите учители в община Котел ги изплащат. Потънали сме в заеми. Беднотия!", говорят една през друга преподавателките. "Колко пъти съм питала просветните шефове какво да правим с тази учебна програма, която е една и съща за всички български училища. Ромските деца едва тук започват да учат българския. Техният живот го няма в учебниците и те запомнят само това, което им е полезно и познато", обяснява директорката. А като дойде време за задължителните тестове в края на годината, учителките изпадат в тих ужас.

В градешкото училище само са чували за часовете по майчин език. Но откъде да вземат преподавател? Преди години имало един учител-ром. Направил фолклорен състав, децата го боготворели. Но човекът си отишъл. Кметството не можело да му осигури квартира, нито пари за пътните. От няколко месеца има нова учителка по английски език. Ромка, май. Сега



ромските деца учат английски, а преподавателките им - ромски



език, за да се разбират с учениците си.

Профилактичните медицински прегледи също са събитие. Последните били преди две години. Открили деца с гръбначни изкривявания, хронични заболявания. И толкоз. Има я само статистиката. Стоматологът на селото напуснал. Наскоро съкратили акушерката и медицинската сестра. А по някаква ирония, няма година, в която да се родят по-малко от 130 бебета. Веднъж броят им бил 180! От тях за последните 10 години новородените българчета са 9. Най-младата майка била на 12 години, макар че в Градец не са съвсем уверени в годините й. "Сигурно е, че едно друго момиче роди двете си деца в една и съща година", казва кметът Цанко Вълчанов.

Вратата на здравната служба е затворена. "Няма никой" - обяснява Златка. Момченцето й било болно. Силна кашлица. До Котел ли да блъска път? "Откъде пари! Безработна съм", отсича ромката. Не е чувала за здравна реформа, нито пък за осигуровки. Тя е една от "несъществуващите", дето нямат право на обезщетение.



Нямат и "самоличност"



Защото в Градец не е издаден нито един нов паспорт и нова шофьорска книжка. "Хората нямат пари", обяснява кметът Вълчанов.

През лятото селото опустявало, защото ромите тръгвали из цялата страна да си търсят работа. Някои беряли билки и гъби, други орехи в Казанлъшко, трети ги наемали като дървосекачи. Тази година обаче никакъв късмет - голяма суша. Няма гъби, няма и пари. "Гладни тръгнаха, гладни ще се върнат", казва кметът. Неотдавна областният управител на Сливен д-р Пеньо Семков имал приемна тук. "Тогава си говорихме, че някои от законите като че ли са неприложими в нашето село", откровеничи кметът и дава пример - къщите в ромската махала. Постройките изникнали като гъби върху общинската земя и всички до една - незаконни. Пак в махалата питейната вода стига само в първите къщи. А за строително-регулационен план, за нова канализация трябват пари. Много пари.

Първите къщи в ромската махала над автобусната спирка са като другите. Там, където свършва калдаръма, постройките вече не приличат на къщи. Няма и огради. По-навътре са копторите и землянките. Тук май отдавна не е стъпвал "чужд" крак. Като се чу за екипа на "Сега", в махалата моментално се свика малко "събрание", което да обясни кое как е. Момче на около осемнайсет дори започва да пее и да танцува.

"Крадем, ами. Твоето дете стояло ли е гладно", започва 50-годишен мъж. За крачола му се е хванало дребничко момченце, което се хвали, че ходи на училище. Чете ли книжки? "А, кола си купихме. Червена. Ама книжка още нямаме", обяснява горто то.

Около 20-ина фирми изкупували билки, но цените паднали. Липата се търсела най-много. По 50-60 стотинки на килограм.



"Ти да си чула ром да е забогатял от билки",



разсъждава събранието.

На площада до спирката се е събрал още народ. Баба си купува кило краставици. Чудна работа: в Сливен ги продават по 70 стотинки, тук - по 50. "Няма кой да купува скъпо", обяснява търговецът и бърза до покаже касовия си апарат. Бабата шушне: "Те нашите, градешките цигани, са известни в цяла България с кражбите". Избива я на смях - преди години местен ром откраднал от съседно село 10 овце. Не било за вярване, но всичките до една ги натикал в москвича си. И им вързал... по една забрадка на главите. Да приличат на жени. А, полицаите пак го хванали. "Ама на глад издържа ли се? Пък и те, нашите, не крадат в селото", пояснява бабата.

"Не крадат, ами", подкрепя я млад мъж. "Какво могат да ни вземат? Съдраните гащи ли! И ние оголяхме и обосяхме".

Градец не е любимо място за посещение.



Началниците тук хич не се вясват



От два-три месеца обаче към селото имало голям медиен интерес. "Сега ли разбраха, че съществуваме на картата?", чудят се местните. "Един ромски активист на някаква фондация, Парушев май се казваше, докара екип на Националната телевизия да снима махалата. Едни се радваха, че ще ги видят по телевизията. Но да ви кажа имаше и такива, дето се срамуваха. От мизерията си", разказва кметът. Той също е изненадан от неочакваното внимание. Хората подозират, че "цялата работа била заради модата". Станало актуално да се говори за етноси, за човешки права. От цялата говорилня в Градец още нищо не се е променило.

На изпроводяк една от учителките съветва да се прочете летописната книга на селото. Да се види какво село е било - "кючук Париж"! Даже старият Славейков минал веднъж оттук и написал: "Градец ти си село. Но на селата начело!" "Сега никой не ни пита как се справяме и как живеем. Никой не го и интересува", коси се учителката. Ядосала се веднъж на една ромска майка и й казала: "Да знаеш, българите тук останахме колкото да напълним два автобуса. Ще вземем да се качим и да се махнем от вас!". "Къде ще ходите, ма! - отвърнала й ромката. - Където вие, и ние с вас!".