|
"Шутка" е квартал в покрайнините на македонската столица Скопие, в който живеят почти изцяло роми. Името му няма нищо общо с руската дума шутка (шега), а произлиза от названието на местността, в който е построен - шуто оризаре (пусто оризище, б.а.). Оттук започват полите на планината Скопска църна гора, която е на границата с Косово. Някога наистина тук е било пусто, но сега мястото е застроено с десетки къщи - пететажни палати, временни постройки, коптори. Палатите са на ромски бизнесмени и на гастарбайтери в Германия и Италия. Дори никога да не живеят повече в Македония, циганите се връщат да строят. Това е начин да демонстрират общественото положение.
-------------------------------
Лятото в "Шутка" е култов сезон. Това е времето, когато се правят сватби. Само от началото на юли до края на август. Много рядко през септември - само ако на булката й се налага.
Сватбата е нещо свещено. Само сюнетът (обрязването на момченцата, б.а.) може да се доближи до значимостта на женитбата.
Във фолклора приказките, особено когато главните герои стигат до венчило, обикновено завършват с "и три дни яли, пили и се веселили".
Ромите от "Шутка" биха нарекли подобен епилог срам.
Техните сватби започват в сряда и завършват следващия понеделник. И това е само официално. Шест дни!
Илинден, който е национален празник в Македония, тази година се пада вторник. Али обаче е решил да жени щерка си Аджера за нейния годеник Тархан именно във вторник.
Али е нисък и също толкова широк мъж, който от 15 години работи и живее със семейството си в Неапол. Всяка година се връща за един месец в "Шутка" и тази година е решил да задоми Аджера. Вече е на 19 години, а след като една мома не се омъжи до тази възраст, започват едни приказки, едни подмятания...
Къщата им се намира на улица "Дринска" - пресечка на главната. Покрай домовете могат да се видят всякакви сцени: младо момче е пуснало касетофон и се опитва да наизусти с кларинета пасаж от музиката, която чува; две хлапета са се хванали за косите, пердашат се, колкото могат, докато мъж на средна възраст се опитва да ги раздели, а 3-4 годишно момиченце ги гледа безучастно. В едната ръка държи праскова, чийто сок се стича по брадичката му, а с другата развява голо бебче.
Али се е проснал на един пластмасов стол и примира от жегата. Дошли са му комшии, за да поклюкарят. При един от богатите съседи е станало нещастие. Там също започнала сватба, но днес е първият ден. Едно от внучетата на чорбадижята се качило на покрива, където имало басейн. Влязало и там намерило смъртта си. Сватята обаче искала стватбата да продължи. Голяма грешка сторила - смазали я от бой.
В двора на Али шета Спас Аризанкоски. Той е един от най-добрите готвачи в Скопие. Работи в ресторант "Сълза". Извоювал си добро име в "Шутка", защото въпреки безкрайните претенции и капризи се е справил с над 100 сватби досега.
В момента кълца месото, за да приготви около 200 вретена.
На сутринта са му стоварили 250 кила чисто телешко месо. Сега трябва да го нареже на парчета или смели на кайма. Али иска богато пиршество. На Спас е заръчано да направи към 1000 кебапчета, 400 плескавици, 400 наденички, 200 вретена, 200 медальона, 200 печени филета. Всичко това трябва да бъде сервирано веднага след като се свали от скарата или огъня. Работата е къртовска. Помага му единствено синът му Данчо, студент по политология.
Илинден се пада четвъртия ден от сватбата.
На първия ден по традиция сватовете носят в дома на момичето къна и халища. Гостите пристигат по обяд с музика и ги поднасят съвсем ритуално. Сватовете не се задържат много. Хапват по един локум и се връщат у дома.
Вторият ден е много съществен. В западната култура се нарича ергенско парти, но тук му казват "баня". Жените от двата рода се събират в дома на момичето. Пийват си ракия и бира и си правят разни майтапи.
"Много смях беше", разказва Ресимия - 53-годишната баба на Аджера. Тя си турила една възглавница под роклята и се престорила на бременна. Друга жена си сложила гърбица - такива работи. Клюкарят и се смеят. Навремето преди ракията булката се къпела, а сетне всички я гледали гола и обсъждали качествата й.
На следващия ден се колят воловете и се разфасова месото. А вечерта се яде пържен дроб. Пие се жестоко (така наричат твърдия алкохол тук, б.а.) и пиво.
Али е заклал две телета.
"Оваа ке биде богата сватба. Кой има - коли, кой нема - купува месо", хвали семейното богатство Ресимия.
Както споменахме, Илинден се пада четвъртия ден. Това е главната веселба, казват тук.
Много важно е да се отбележи, че
родата на момчето и момичето празнуват отделно
На практика има две сватби. Аджера седи на земята в хола на къщата. Около нея са майка й, баба й Ресимия, сестри, братя. Гледат местната кабелна телевизия "Шуттел". Всеки по-близък роднина е поръчал музикален поздрав. Обикновено по време на клипа се появяват снимки на близките или на младоженците.
Баба й забранява да се снима.
"Немой я слика. Момчето й е много любоморно, ако й види слика сама лошо ке биде", казва тя.
Към 4 ч. след пладне пристига музиката. Опъва кабелите, пробва китарите и започва чалгата.
Пристига младоженикът с авери, но без близки роднини. Булката е облякла чинтияне (шалвари) и започват неспирни танци. Към 21 часа цялата тумба се пренася в ресторант "Фиеста II", който Али е наел за тържеството. Ангажирани са 200 места.
В 22 ч. залата още е полупразна. Али е много нервен - очаквал е препълнена зала, а вместо това са дошли половината от поканените.
"Всичко е заради бакшиша!" - обяснява негов приятел.
Бакшишът е културен феномен. Във върховия момент на сватбата отбрана комисия обикаля масите и събира т.нар. поклони. Това е другото име на парите. Всеки дава някаква сума. Тя не може да е случайна обаче. Когато се дадат парите, те акуратно се записват в тефтер, а сумите се обявяват на микрофон, на висок глас, пред всички. Тефтерът остава у Али и когато го покани някой от присъстващите на сватба от неговия род, той вади списъка. Ако този някой е дал на щерка му бакшиш от 1000 германски марки, то Али трябва да се поклони на госта си поне с 100 марки повече.
"Е, това е! Хората си викат "аз сега ке му дам бакшиш, а он ке биде во Италия кога я сватба вдигам", обясняват от родата, под сурдинка.
Въпреки това обявяването на бакшиша
продължава повече от час. През това време нови порции месо преминават през скарата на башмайстора Спас Аризакоски и от там - в чиниите и стомасите на гостите.
Малко преди полунощ в специален ритуал младоженците си вземат довиждане с родителите на Аджера и заминават с цяла тумба приятел да уважат другия купон - при родителите на Тархан. Там ще изкарат до ранна доба, а на сутринта Аджера ще бъде доведена у дома.
Ако четвъртият ден е най-важен от гледна точка на ядене, пиене и танци, то петият е денят на истината. Това, което трябва да се случи, в киното се отбелязва с "ХХХ".
По обяд пристигат сватовете да вземат булката. Това е окончателното вземане. Ритуалът е свързан с много пиене, танци, ръкомахания и сълзи. След като Аджера вече е напуснала дома, Али и всичките му прилежащи роднини ще тръпнат в очакване на добрата вест. Когато младоженката стигне бъдещия си дом, след известни теманета трябва да влезе в леглото на съпруга си. Там трябва да се докаже дали е девствена или не.
"При нас честта се носи", казва Ресимия. Добрата вест идва чрез специални комуникатори - 4-5 близки на момчето пристигат с ракия. Казват й блага, а около бутилката са вплетени цветя.
Всъщност в съвремения вариант сватбата е загубила от мистиката, която е имала някога.
Аджера е била венчана за Тархан още преди сватбата, защото главната цел е момчето да иде в Италия, където ще работи в строителството. За да вземе виза обаче е трябвало да се ожени при първото си посещение при Аджера в Неапол. Сега вместо момичето да живее при момчето, ще стане обратното.
Преди това обаче трябва да свърши сватбата. Това става на шестия ден, когато десетина приятели на Тархан ще пристигнат при родителите на момичето. Ще ядат тиганици (мекици) и пържени яйца. След това ще започнат клюките. Както казва Спас, "тук хората са много благи, но много ревниви помежду си."
|
|
|