|
Октомври, 1992 година. 41 последователи на японската секта Аум Шинри Кио - "Върховната истина", се отправят на доброволческа мисия в Заир, за да помагат на жертвите на вируса ебола. Истинската им цел обаче е друга - да изолират вируса и да го използват по-късно за производството на биологическо оръжие. За една седмица еболата убива средно около 90% от заразените.
5 май, 1995 година. Лари Харис, лабораторен техник от Охайо, си поръчва по телефона от фирма в Мериленд бактерията, която причинява чума. За целта са му необходими само кредитна карта и фалшифицирано разрешително. Харис прави една- единствена грешка - обажда се да разбере защо се бави поръчката. Фирмата сигнализира на ФВР.
-------------------------
Подобни случаи все още се броят на пръсти, но учените са категорични, че биологическите оръжия ще изместят химическите и конвенционалните и ще бъдат основната заплаха за мира през 21-и век. А за нея по мнението на учените не е напълно подготвена нито една държава в света, включително и САЩ.
Кое прави биологическите оръжия толкова опасни?
Биологическата война би излязла стотици пъти по-евтина както от конвенционалната, така и от химическата. Към икономическата изгода се прибавят и редица други предимства. Достъпът до болестотворни биологически агенти е изключително лесен, а откриването им - почти невъзможно. Което ги прави изключително подходящи за целите на потенциалните атентатори.
За разлика от отровните химически газове биологическите агенти имат способността да се разпространяват и репродуцират. Делейки се на всеки 20 минути, една-единствена бактерия може да произведе стотици свои копия само за 10 часа. Така потенциалните жертви на една биологическа война биха били хиляди пъти повече в сравнение с тези на конвенционалните и химически оръжия, категорични са учените.
Още повече, че за това са необходими миниатюрни количества от опасни биологически агенти. Бомба с размера на бидон например може да убие милиони хора,
ако бъде напълнена със спори на антракс.
"Наистина е въпрос на време и дори се чудя как вече не се е случило", е мнението на биолога Реймънд Зилинскас от института по биология в Мериленд.
Допълнително "предимство" на биологическите оръжия е изключително лесната система за доставянето им. Това могат да бъдат както заразени насекоми, така и храна, козметични препарати, напитки, дрехи.
За ефикасността на подобна биологическа война могат да бъдат дадени десетки примери. Методът е бил използван още по времето на колониална Америка, като бързото измиране на местните индианци до голяма степен се е дължало на снабдяването им с одеала, заразени с чума. По време на студената война както САЩ, така и Русия, са били подготвени за подобна война. Според Алибеков, руски полковник и лекар, автор на книгата "Биоопасност", Русия е била готова да използва лесно предаващи се вируси като дребната шарка и чумата, и то в ситуации, равнозначни на опасност от атомна война.
Доколко сериозна е заплахата от подобна зараза показва решението на американското правителство миналата година да гласува отсрочка за унищожаването на последните запаси на вируса на едрата шарка. Решението за подобна мярка бе взето през 1996 година от Световната здравна организация, но само три години по-късно изпълнението му граничи с безумие. "Ние не можем да си позволим да унищожим вируса и да оставим населението без лечение и ваксина", гласи официалното изявление на Белия дом.
Според учените най-голяма заплаха за човечеството представляват дребната шарка, антраксът, чумата и вирусът на ебола. Но ако за тях все пак съществува лечение, с развитието на генното инженерство опасността от създаване на напълно непознати бактерии и микроорганизми нараства значително.
Едно от малкото успокоителни неща е, че повечето биологични агенти не се прихващат при допир. Така при информация за наличието на биологична атака маските и подходящото облекло в крайна сметка могат да осигурят адекватна защита. Макар че както самите войници признават, да носиш газова маска в продължение на седмици, особено в топло време, е почти невъзможно.
Нито една държава не е истински подготвена за биологична атака, включително и САЩ, категорични са експертите. В САЩ например не е правена ваксинация срещу дребна шарка от 70-те години насам и наличната ваксина срещу болестта би стигнала едва за 7,5 милиона души.
И все пак организирането на масова биологична атака, насочена срещу хора, е сериозно нещо. Вирусите или бактериите трябва да бъдат така подбрани, че да останат ефективни продължително време и да се гарантира успешното им разпространение във въздуха. Далеч по-лесно и изключително дълготрайно като ефект е
заразяването на цели реколти и добитък
Още повече, че при подобни варианти причините за мистериозните зарази много лесно могат да се припишат на природата.
Макар че редица източници продължават да възприемат заразяването на реколтата като поредната параноична идея, експертите са повече от категорични, че опасността от подобни "нападения" е напълно реална. Според болшинството американски растителни патолози и специалисти по националната сигурност това е един от най-лесните начини за разклащане на икономиките и правителствата. Още повече, че умишленото заразяване на реколтата е старо изкушение.
До 1968 година, когато САЩ отричат морално биологическата война, в секретните им складове са натрупани 30 000 тона спори на ръжда по пшеницата, готови да бъдат използвани срещу Съветския съюз, както и един тон вредители за ориза в Азия. Съветският съюз съответно също е разполагал с патогени по царевицата, пшеницата и ориза. Ирак пък разполага с бомба от житна главня.
Какво се е променило днес и защо опасността от такава война отново излиза на дневен ред?
Военната стратегия по традиция включва и това врагът да бъде лишен от храна по време на военните действия, обяснява Марк Уилис, специалист оп биооръжията в Университета в Калифорния. Дори и в богатите страни един средно голям град има запаси, достатъчни да стигнат едва за 5 дни. В бедните страни дори и най-малките загуби в реколтата могат да повишат цените толкова, че да причинят граждански сблъсъци.
В Белгия например откритият диоксин в месото през миналата година бе достатъчно, за да провали износа на тази стока и да свали правителството.
Към политическите врагове и терористите тук се добавя и
опасността от нелоялна конкуренция
на различните корпорации в бизнеса с храни.
"Достатъчно е да се зарази само малка част от реколтата или добитъка, а международните ограничения за износа ще свършат останалата работа", обяснява Уилис.
Въпреки тоталността на тази заплаха, вероятността тя да бъде изолирана чрез общите усилия на международната общност е минимална, смятат специалистите. Все повече и повече държави подписват международните споразумения в областта на елиминирането на химическите и биологичните оръжия. Едновременно с това обаче нараства и съмнението, че все повече държави започват да развиват подобни технологии. През 1980 година Съветският съюз бе единствената държава, обвинена от САЩ в нарушение на Конвенцията за биологическите оръжия от 1972 година. Оттогава насам броят на нарушителите непрекъснато нараства. До 1995 година са посочени общо 17 държави, за които се подозира, че притежават биологическо оръжие. Сред тях са Иран, Ирак, Либия, Сирия, Тайван, Русия и др. Ирак вече призна, че по време на Персийската война от 1991 година е притежавал ракети, чиито бойни глави са съдържали биологически оръжия. Опитите на Съвета за сигурност на ООН да принуди Ирак да унищожи тези оръжия чрез налагането на санкции продължават да са без резултат.
"Опасността от биологическите оръжия сега е също толкова актуална, колкото атомните бомби по време на студената война", категоричен е Д.А. Хендерсън от центъра за гражданска биоотбрана в университета "Джонс Хопкинс". И той, уви, е принуден да признае, че единственото, което в момента светът може да направи, е да се моли и надява, че биологическата война няма да се превърне в реалност.
Има копирани снимки в БТАФОТО под файл bio1, bio3