Соколовото око и Силната пушка опъват вигвама като по конец, хвърлят последен доволен поглед на бивака и отиват да вземат задължителните атрибути - индиански пера и лък със стрели. Перата са дарени от доктора на Зоологическата градина в София, а тетивата на лъка е от въжето на простора, но какво значение имат тези подробности за безкрайната душа на индианеца. Вечерта трябва да се запали лагерен огън...
Соколово око е отколешното индианско име на малкия Евгений Бакърджиев. Наричали го така на шега, защото непрекъснато откривал разни изгубени неща вкъщи, например очилата на баба си. Бившият вицепремиер си припомня бойното име в игрите със своя наследник - 5-годишния Божидар. Момчето само си е харесало името Силна пушка. Евгений запомнил индианското му име, след като няколко пъти питал съпругата си: "Дани, как се казваше синът ни?"
Вигвамът пък е съвсем наскоро купен от МЕТРО и бившето вице по шорти, разрошен, необръснат и с широка усмивка, рязко контрастираща с времето на площадните му изяви, изучава като истински строителен инженер плана за опъването му.
Действието се развива в Искърското дефиле след Своге. Там се намира вилата на семейство Бакърджиеви.
"За всичко е виновна тъщата",
смее се бившето вице. Именно майката на съпругата му Даниела открила богоугодното място в село Желен. Преди пет години Бакърджиеви купили една изоставена къща на върха на хълма и леко я модернизирали.
Най-хубавото на вилата е, че наоколо няма жива душа. Дори GSM-ите не хващат в този пущинак. Шефът на "Мобилтел" Грашнов сложи наскоро клетка в Своге, но до отдалеченото на 5 км от града село Желен сигналът така и не стигнал.
По-голямата част от имота на Бакърджиев е обрасъл в дървета и дребни храсти. Засега всичко расте на самотек, но шефът на столичните сини твърдо е решил да потърси услугите на някой специалист по озеленяване. Главата на семейството се е заканил на сливата пред къщата, защото скрива прекрасната гледка към дефилето. В характерния си стил Евгений Бакърджиев дал срок на дървото да роди плод, защото в противен случай ще заиграе секирата.
А иначе долу, в селото, хората редовно варят чудна сливовица, но пък и редовно прекопават овошките.
Бившето вице обаче няма време за кирки и лопати
Всъщност онзи ден той отиде за първи път на вилата си от октомври насам. Миналата година пък въобще не е стъпвал в село Желен, защото трябваше да застане начело на изпълнителната власт, когато Иван Костов почиваше. Отсега нататък обаче Бакърджиев смята повечко да се застоява на вилата. Семейството на бившия вицепремиер вероятно ще пропусне морето този сезон. На море с роднини е каката на малкия Божо - Елица, която е манекенка в детски ревюта. На бандита Божо, който неуморно мята пластмасови стрели из двора, планината се отразява по-добре. Така е било и за баща му Евгений, който като малък е прекарвал по три месеца в годината задължително на село, за да диша истински въздух.
Апроро, никак не е лесно човек да се добере до къщата на хълма. Бившият министър на благоустройството не е благоустроил пътищата в Желен и затова, когато вали, по улиците са спускат цели реки от камъни и кал. Бакърджиев обаче е успял да съдейства за електриката и водоснабдяването. Дълго време вилата на Бакърджиеви се снабдявала с вода от улука на съседа отгоре - Коцето, който има абсолютно същата къща - на два етажа плюс таван. От улука дъждовната вода минавала по маркуч и пълнела 2 кубика резервоар на семейство Бакърджиеви. Сега резервоарът се пълни от оправения тръбопровод.
Евгений искал да сложи и ретранслатор, но срещнал някакви спънки. До ден-днешен 200 души в Желен (според избирателните списъци, а на тях Бакърджиев най-много вярва) не са виждали друга телевизия освен Канал 1. От една страна, семейството се радва, че ще си отдъхне от телевизионните програми. От друга страна, когато пристигнали за първи път на вилата, се наложило Евгений да монтира антената за 5 минути, за да не изпуснат новините. Вестници в селото, разбира се, няма. Купуват се от Своге ежедневно.
Въобще селото не предлага много благинки.
Има една-единствена кръчма, която представлява истински вагон, пренесен незнайно как чак до това забравено от Бога място. Там още от обяд селяни започват раздумката с по две топли бири, защото хладилник няма. Липсата на хладилник обаче не им нарушава особено хатъра за нищене на политиката. Някога селото имало син кмет, както се полага на едно уважаващо себе си село, в което вила си е купил самият Евгений Бакърджиев. Кметът се казвал Миладин и с лидера на СДС си имали приказка. Сега обаче Желен има само кметски наместник.
Веднъж седмично в селото носят лимонада и бира, два пъти седмично - хляб. Прясно издоено мляко семейството си набавя от комшийската крава.
Не може да се каже, че шефът на столичните седесари напълно се изключва от делничния софийски живот, когато изкачи планината. Носи си лаптоп. Има и уокмен. Въоръжен с двете, той работи на тавана, подреден лично от Даниела с пъстри черги, стари ракли, дървени ламперии и разни малки предметчета. От таванското прозорче се открива най-хубавата гледка, а и това е най-прохладното място. Когато купили къщата, на тавана старите стопани били складирали всякакви ненужни предмети и Даниела все подпитвала мъжа си какво да правят с помещението. Той пък, зает с държавни дела, я оставил да превърне стаичката в каквото пожелае. Когато отишъл наготово, ахнал. После дал своя принос за таванчето - направил малка дървена масичка, но поради липса на истински пирони използвал подръчни средства - в случая дъвка. На всичко отгоре на тавана намерили работещ радиограмофон и
сега старият фен на Джими Хендрикс
е намерил къде да слуша плочите си. Първият етаж на вилата представлява малък коридор, в който се помещава кухнята, стая, превърната от Божо в детска и тоалетна. На втория има голям коридор, нарочен незнайно защо от Бакърджиеви за дневна. Край нея са разположени две малки спални, в които пряко сили влизат по две ъглови легла. В едната от спалните има гардероб, сглобен лично от Евгений, на който му липсва едната вратичка.
Единственият, който си позволява да безпокои Бакърджиев, когато се е отдал на тавански занимания, е съсел, който топурка по покрива и, според думите на домакините, се размножава отчайващо бързо. "Какво да се прави, ние сме пришълците, а съселите са си у дома", казва Даниела, която се отнася търпеливо и към стар кълвач, който е на път да издълбае подпорна греда на тавана. Повече я притесняват малките скорпиончета, които от време на време намира в района на къщата.
Поне три пъти през последните години крадци прониквали във вилата на Бакърджиеви. Последния път успели да се вмъкнат през малко прозорче и да оберат вилиците и чиниите. Лошото в случая било, че на тръгване забравили прозорчето отворено, в резултат на което влага завладяла цялата вила.
Съпругата е истинската стопанка на къщата
и това личи отдалеч. Тя знае какво къде се намира, за колко време се чистят паяжините, щом вилата се отвори за през лятото и други подробности, с които предпочита да не ангажира бившето вице. При нашествието на репортерите Бакърджиев започва да се суети в кухнята, но от усмивката на Даниела и трудностите при откриването на зарзавата в килера става ясно, че ролята на домакиня не му е особено присъща. На Татето повече му приляга да запали превъзходна кубинска пура "Ромео и Жулиета", да отвори бутилка бяло вино и търпеливо да изчака обяда под опънатия плажен чадър.
Което и прави.
|
|