Георги Данаилов е автор на поредната мъченическа автобиография: "Доколкото си спомням" (изд. Фондация "Свободна и демократична България").

От детството си е заспомнял мемоаристът, когато баща му играел бридж с Никола Мушанов в Боровец. После новата власт толкова му пречела, та станал старши асистент по химия. После издавали художествените му творби, Джагаров му предложил да учи в "Максим Горки"... Обаче младият писател бил в напреднала възраст, та не се получило. Предложили му в соцкиното да стане сценарист, но пусто и там всичко било не както трябва...

Данаилов си спомня как и в Русия му се случвали все гадории! Поканил в хотела си проститутки. Те обаче се оказали грозни, та му се наложило да ги прогони. Спомня си какви електроуреди си донесъл от там, колко сребърна посуда. И заключава: "Не може да се обича една държава, не може да се обича едно население, може да се обича Чехов"... Остава подобна обич да споходи и самия Данаилов.