Миналата събота, 23 април, беше Световният ден на книгата и авторското право. Празнува се с подкрепата на ЮНЕСКО, защото точно на тази дата през 1616 година са починали двама писатели, чиито имена отдавна са синоними на литературата - Шекспир и Сервантес. Това е и денят, в който са родени двама от класиците на XX век - Владимир Набоков (1899 г.) и Морис Дрюон (1918 г.). Празникът произхожда от Каталуня, където на тази дата празнуват Деня на св. Георги, а книжарите излизат на улицата, правят отстъпки и към всяка продадена книга прибавят по роза. 2005-а обаче е по-особена, защото са изминали тъкмо 400 години и три месеца от издаването на първата част на "Дон Кихот".

У нас за книгата "преходът" все още не е свършил. Много от издателите гледат на нея като на бързоликвидна стока, а не за най-важната страна от производството - съкращаването на разходите, за да бъде тя по възможност по-евтина на пазара. Нови книжарници се появяват, но сергиите все още са най-честият образ, който се клатушка из съзнанието на българина, като чуе за книготърговия. За авторското право да не говорим. Последният случай с неплатените права на преводача на "Името на розата" Никола Иванов са достатъчно показателен пример какво е отношението към тях. Платили му 500 лева, а разпространили книгата в неколкостотинхиляден тираж.

На този фон за втора година този ден се чества като инициатива на една от частните книжарски вериги - "Хеликон". Държавата в лицето на своя министър на културата казала едно браво във вид на телеграма. "Хеликон" не извадиха сергии на улицата, подаряваха цвете, но не роза, а лале (предполагам заради цената, а не заради нежелани политически конотации) и организираха целодневни четения навсякъде, където имат книжарници.

В София идеята бе подкрепена от Евро-българския център, благодарение на който трупата "Алма алтер" от двайсетина студенти от СУ извърши няколко театрални покушения над случайните минувачи във ветровитата съботна сутрин. Темата бе ясна - "Дон Кихот" и "Хамлет". Студентите четоха с цяло гърло откъси от тези творби на витрината на изложбена зала "Средец", а преминаващите виждаха само разпалените им фигури и не чуваха нищо. Както се казва, обяснение не е нужно, всичко е ясно.

След това дефилираха с книги върху главите и строени в колона по тротоара, а накрая и насред "Стамболийски". Всеки знаеше някакъв пасаж от книгата за знаменития идалго - най-страстния читател в историята. Трафикът бе рехав. Но някои от шофьорите определено не понесоха затруднението. Сред самите студенти един или двама за малко да отстъпят встрани и да се откажат. Но щяха да се изложат, нямаше как.

Подхвърлих на ръководителя им Николай Георгиев, че май е избрал по-твърди позиции. Получих отговор, че това е единственият шанс на културата. "Няма как да ги сгазят", беше сигурен.

А съвсем в началото на романа на Сервантес има няколко стихотворни пародии, първата от които - "Към книгата за Дон Кихот де ла Манча Урганда Неуловимата" - завършва така:

"Позволявай на мъдреца

в книгите, които пише,

да върви със твърди крачки;

онзи, който само драска,

за да весели жените,

той презкуп за грош ги пише."

* * *

И у нас литературните награди са немалко. Само че престижът им е позавехнал. И една от причините е, че изпълняват ролята на социална поръчка. Дават ги не по принципа на новото, а по този на съхраняването на статуквото. Често и като еднократна пенсия.

По този повод най-точният коментар е направен от един позакъснял рицар. Ето какво казва Дон Кихот на дон Лоренсо, син на дон Диего де Миранда, в 18 глава на втората част на Сервантесовия роман:

"С удоволствие бих чул ваши стихове. Ако те са предназначени за литературно състезание, помъчете се, ваша милост, да вземете втората премия, защото първата се дава винаги на влиятелни и високопоставени лица, втората се присъжда по достойнство, така че третата става втора, а първата - по тази сметка минава на трето място, също както е в университетите с научна степен лиценциат. Но въпреки всичко думите "първа премия" звучат възвишено."

Е, разбира се, има и награди за дебют - при тях купонът тепърва започва. Миналата седмица в Хасково бяха връчени вторите за тази година награди "Южна пролет". След като през зимата стана ясно, че и най-дълготрайната награда за първи книги се разцепва като синодите, писателските и преводаческите съюзи и кои ли още не сдружения и организации на културата.