Смайваща гледка посреща окъснелия пътник по магистралата от атинското летище към центъра на града. След километри перфектен бетон (ако е възможна някаква емоция в бетона), отдясно на мантинелата, е вързано магаре. Отляво, под мъждива жълта светлина в двора на едноетажна къща, група гърци пият и играят табла. Малко такива пролуки на умело поддържания гръцки мит е запазила столицата на южната ни съседка. Малко, но от сърце.
- -
Умните реклами на атинското летище подготвят девствения турист за всичко друго, но не и за реалността. Митът, на който няма как да кажеш сбогом, се сблъсква с баналната лудост на един пренаселен град, отчаяно опитващ се да се преструва на зелен.
Видът на изкуствено отглежданите на всевъзможни места - между пътните платна, до трафопостове, южни растения е буквално потискаща. Хиляди километри черни маркучи върху гол пясък поддържат на водни системи закъснелия повик на атиняни към природата.
Опитът на града да компенсира тази липса обаче е повече от похвален. Купища растения протягат пръсти от балконите на всяка жилищна кооперация под щадящата сянка на задължителните тенти на терасите. Естественият чар на губещите се в хоризонта хълмисти улици неусетно заглушава чувството за измъчвана зеленина. Атина увлича, ала търпеливо трябва да се вгледаш.
Странна смесица от настроения подбужда под привидната си лъскава обвивка Атина. Наред с големите търговски улици градът е изпъстрен с тесни пресечки, носещи топлината на

принудените да бъдат интимни

продавачи, кафеджии, минувачи. На малкото парцаливо площадче Ависиня - дом на продавачи на стари мебели и тромпети, часовниците сякаш отдавна са загубили стрелките си, а времето се отмерва от дрънчащите зарове на таблата. На броени метри оттук диша учестено друга Атина, с мирис на "Старбакс" кафе отвъд океана. Таксиметровите шофьори карат по ориенталски хаотично, но капиталистически целесъобразно - редовно събират непознати пътници, пътуващи в сходни посоки.
Една гледка потриса на фона на треската, обхванала основните артерии на града - извоюваните пространства на вярата. Библията е задължителна и в най-лъскавите хотели. Десетките църкви, пораснали на самите кръстовища, между фасадите на витрините, са като пришълци от друго време и създават странното усещане, че градът във всеки момент може да се изпари.
Подобно е усещането и от върха на Акропола. Под клоните на маслиновата гора в подножието на хълма суетата на града безпомощно се стопява. Митът за

Атина, дала на гърците маслината

и спечелила съревнованието с Посейдон, бавно пораства с всички откъслечни спомени на туристите за древните елини.
Гледката отгоре е чудовищна. Силуетите на древността преливат в огромната вълна от ново строителство, заляла хълмовете на града, нехаейки за тленността. Сред крехките скелети на реставраторите колоните на Партенона изглеждат нереални, неизлизали изпод човешка ръка. Още по-неземни изглеждат малкото оцелели и неизнесени от Гърция скулптури в музея. Окото упорито отказва да приеме в качеството му на декорация огромния бик, атакуван от два лъва.
Напълно различна е пристанищна Атина. Разходката тук е задължителна, ако искате да се почувствате наистина на юг. Синьото на Егейско море е наистина синьо. Сградите и бетонът окончателно отстъпват място на палмите. От вързаните яхти се носи бунт за плаване, а скритите в заливите ресторанти за богатите разказват приказки.
И в друго се промъква гръцкият мит - нощния живот и храната. Атина буквално краде от тъмнината. Улиците са толкова светли, че на моменти дори идва в повече. Постоянно осветени през нощта са и историческите хълмове, и всички важни сгради. В разрез със западните порядки, животът продължава да тече и в малките часове на делника. А охранването на гостите е превърнато в истински ритуал.

Дъжд от общи блюда

очаква неподготвения за груповото хранене на гърците турист. Самостоятелното опразване на чинията е изключително неразумно - обикновено се сервират над 10 различни предястия и основни. Узото определено се приема за мъжко питие.
История се опитват да продават и търговците в Плака - атинската клопка за желаещи да притежават гръцки сувенири чужденци. Разходката из тесните улички с традиционни ниски по атинските стандарти сгради е приятно изживяване в по-късните и рехави откъм туристическа шопинг мания часове. В Плака е и най-голямото струпване на таверни на квадратен метър от цяла Атина.
Дори търговската целесъобразност тук не може да пребори най-въздействащия войн на гръцкия мит - нежните гласове на жените и странната страстна тъга на гръцките народни песни. Живият мит - песните и поезията.
"Маслинови горички и лозя далеч, чак до морето
Червени рибарски лодки по-нататък чак до спомена
Златни платна на Август върху пладнешкия сън
С водорасли и раковини..."

Из "Възрастта на лазурния спомен",

Одисеас Елитис, превод Стефан Ганчев

Гледка от върха на Акропола.

Църква на натоварено кръстовище.

Древност и съвремие.

Площадът Ависиня.

Пристанището на Атина. Таблата е на почит и на палубите на луксозните яхти.

1008