Философът Николай Василев събра в "Светът на човека - реалност и илюзия" тематичните си "студии и статии, писани от 1980 до 1997 г." (УИ Св. Кл. Охридски").

Светът е "реален, доколкото е единственият свят за човешко съществуване "наоколо" - обяснява тезата си професорът. И илюзорен... доколкото на световната "сцена" произнасят своите съдбовни реплики не хората, а своеобразно очовечените социални "фантоми" - парите, вещите, властта и т.н.".

Василев не дава кой знае колко реален шанс на модерния човек в като че ли повече илюзорния му свят: "алкохолизмът, наркоманията, престъпността (особено немотивираната), самоубийствата, парадоксалните прояви и "рекорди" на глупостта и безделието, нарастващият афинитет към мистицизма... Измерен на кантара на собствената си историческа ограниченост, натоварен с неизбежните заблуди и предразсъдъци на конюнктурната пазарна реализация на своята същност, човекът може да бъде характеризиран като едновременно реален и илюзорен..." Закономерно е, заключава авторът, появата на "компютърния свят... създаващ в последно време собствената си метаилюзия - т. нар. "виртуална реалност".