|
В реално бъдеще това ще бъде възможно, обещават генните инженери и биолозите. Наскоро американски учени дешифрираха 90% от човешкия геном. Човечеството вече разполага с метод, който "разчита" наследствената информация. А щом има начин да се дешифрира генът, значи има и начин да се повлияе на наследствеността, да се проектират и подобряват качествата и чертите, които родителите са дали на децата си.
----------------------------------
Човешкият живот ще може да се удължава, след като се разбере кои гени отговарят за стареенето. Всеки ще знае към какви болести е предразположен. Ракът ще бъде лечим. Отдавна учените са установили, че онкозаболяванията се дължат на мутации в ДНК. Това са около 400 гени, които са виновни за раковите заболявания. Ако се разбере кои точно са те, значи и болестта ще бъде туширана.
Така стоят нещата и при повечето болести, които не се причиняват от вируси и външни фактори, също и при психозите и неврозите. Според защитниците на тезата, че цялото развитие на човека е наследствено заложено, генетиката ще може да влияе и на хомосексуализма, политическите нагласи, алкохолизма, интелигентността, ценностната система, професионалния избор, склонността към криминални деяния.
Какво знае човечеството за наследствеността?
Човешкият геном е съвкупност от около 5% гени и 95% ненужен пълнеж от ДНК. Дешифрирането на генома означава, че се знае последователността, в която са подредени гените и пълнежът. Гените кодират и задават на белтъците в организма наследствената информация. Според различните школи гените в човешкото тяло са между 80-85 хиляди и 100-105 хиляди. В комбинацията от подреждането на 4 нуклеотида в ДНК пък е заложена самата наследственост. ДНК в сперматозоидите и яйцеклетката на човешкия организъм е дълга между 60 и 100 сантиметра. Тя тежи 5 пиктограма (1 пиктограм е равен на 10 милиграма на минус 12-та степен). Обемът й, състоящ се от нуклеотидните двойки, е 3.4.10 на девета степен. Досега не се знаеше как и откъде да започне разчитането и разбиването на ДНК на съставни части, което пък да позволи дешифрирането на информацията. Почти едновременното откритие на два различни проекта за човешкия геном в САЩ вече дава възможност да се дешифрира генетичният код, тоест да се разбере каква е последователността при подреждането на гените в ДНК. От нея зависи специфичната наследственост на всеки човек. На науката обаче й предстои да разбере езика, на който си "говорят" гените и белтъците, тоест как от гените се кодира наследствена информация в белтъците. Трябва да се дешифрира докрай и значението и ролята на всеки един ген. Това вече ще позволи да се церят нелечими болести и да се предотврати стареенето.
Тепърва трябва и да се установи как линейната информация в ДНК се превръща в триизмерна форма, каза акад. Румен Цанев, основател на Института по молекулярна биология към БАН, на симпозиум по проблемите за дешифрирането на човешкия геном. Още не е ясно на какъв принцип даден ген се свързва с друг ген. В зависимост от това как са свързани от едни и същи гени може да се получи различен резултат. Например информацията в орангутана е 95% идентична с тази на човека и все пак маймуната не е хомо сапиенс. Не се знае и как си взаимодействат и белтъците в клетките. Една трета от хората носят в себе си бацила на туберкулозата, но не всички се разболяват от жълтата гостенка. Това зависи от мрежата на взаимодействие на клетките - някои от тях си подават белтъци и изграждат имунитет, а други - не.
Позицията на философа
Философите отдавна размишляват върху двете противоположни теории за формирането на човешкия характер. Според теорията за генетичния детерминизъм абсолютно всичко у нас е продукт на наследствеността и развитието ни е заложено генетично. Според марксистките теории е точно обратното - заложеното по рождение няма никаква тежест и индивидуалността се формира при взаимодействието на човека със заобикалящата го среда. Разчитането на книгата на живота - дешифрирането на генома - ще покаже къде е истината между двете позиции и доколко нашият живот е предначертан, а поведението ни - зависимо от генетичния статус. Ще стане ясно доколко човекът е морален субект и дали контролира волята, мисленето и мнението си и в каква степен е отговорен за постъпките си.
Новата истина ще постави редица етични и правни въпроси. Ще се правят ли генетични тестове преди сключване на брак и трябва ли лекарят да казва на младоженците, че единият от тях е предразположен към рак? Какво например трябва да направят родителите, ако генетичният тест на заченатото им бебе покаже лоша наследственост? Ще имат ли семействата право да избират как да бъде заченато едно дете - по естествен път или с помощта на генно моделиране? Ако човешкият живот се удължи до 1200 години, както обещават учените, кой ще има право да живее по-дълго и няма ли да се пренасели земята, няма ли да се появят конфликти между поколенията? Как ще се възпитават децата в училище, ако се знае, че способностите им са ограничени? Доколко работодателите ще имат право на достъп до информация за генетичния статус на подчинените си и ще се отказва ли работа на хора с лоша наследственост? Кой ще бъде виновен в съда - подсъдимият или гените му? И изобщо какво ще стане, ако се окаже, че вредата от разчитането на генома е по-голяма от ползата?
Общо за двата проекта за дешифрирането на човешкия геном са похарчени над 4 милиарда долара. За изследването на моралните щети от откритието са дадени едва 8 милиона долара, обясни Станка Христова от Института по философски изследвания към БАН на симпозиума за генома.
Геном и психология
Проблемът с вроденото и придобитото вълнува и психолозите. На симпозиума проф. Енчо Герганов представи няколко примера за границата между онаследено и развито. Често се случва по телефона някой да обърка гласа на сина с гласа на бащата, защото и двамата имат еднакъв тембър, сила на гласа и интонация. Първите две са наследствени, но още не ясно дали интонацията е придобита покрай съвместния живот в семейството, или също е наследствена.
Вроденото и придобитото имат отношение към илюзиите и възприятията. В психологията е популярен тестът с двете равни отсечки със стрелки в двата края. При едната стрелките са обърнати навътре, а при другата - навън. Това дава илюзия, че едната отсечка е по-дълга. Психолозите не знаят дали това е вродено оптично възприятие, или е придобито. Второто е възможно, тъй като нашата цивилизация е квадратно-кубична и двете отсечки напомнят на външен и вътрешен ъгъл на къща. Доказателство за твърдението са обратните резултати от теста при африкански пламена, където цивилизацията е линейно-кръгова.
Психолозите са изследвали и коефициента на интелигентност на двойки еднояйчни близнаци. Те имат еднакъв геном, но различен "аз". Половината двойки са били близнаци, разделени още при раждането си, а останалите са живели винаги заедно. Тестовете показали, че живелите заедно имат еднаква интелигентност. При разделените резултатът бил само с една степен на по-ниска корелация. За пример били тествани и братя, живели заедно. При тях корелацията била на половината на тази на отраслите заедно еднояйчни близнаци. Изводите на психолозите са, че вродената интелигентност е по-силна от придобитата. Тя е между 40% и 60%, но нейното състояние зависи от външната среда, възпитанието и развитието.
Законът
Все още няма специални закони, а по-скоро общи норми за генните изследвания, обясни Дарина Зиновиева от Института по правни науки към БАН. Става дума за спазването тайната на пациента и съхранението на медицинската информация. Все пак има правни актове на Европейската комисия, според които тестове може да се правят само за защита на здравето на индивида и той не бива да се дискриминира заради генома си.
Съществуват обаче доста юридически въпроси. Трябва да има контрол върху достъпа до данни от генни тестове. Обратното означава, че не се спазва личната тайна и се дискриминира личността. Зиновиева даде пример за застрахователна компания в САЩ, която отказала застраховка на четиригодишно дете, чиято майка и чичо са починали млади от сърце. Тестът показал, че и детето е предразположено към сърдечни заболявания, но без това да означава, че ще се разболее. По подобни причини работодатели отказвали да наемат негри и латиноамериканци, генетично предразположени към анемия.
Няма отговор на въпросите каква трябва да е правната защита от грешки и немарливост при генни тестове, от некачествени или умишлено подменени тестове.
В Англия се е появила идеята за мониторинг върху маркетинга на фармацевтичните компании, които искат да излязат на пазара с генни тестове. Вече има тестове за предразположеност към шизофрения и болестта на Алцхаймер. Комерсиализацията на тестовете не би била етична, защото не всеки, който носи гена на дадена болест, ще се разболее от нея.
Друг въпрос: ще има ли някой правно основание да коригира генома на хора с криминални наклонности, или обратното - да прави убийци и армии от роботи?
Това са само част от въпросите, които поставя краят на началото на разгадаването на живота - дешифрирането на човешкия геном.
|
|