|
-----------------------------------------------------------
На 11 май 1929 г. Столичният общински съвет начело с кмета Владимир Вазов учредява Почетен знак на София. Той се дава на български и чужди граждани с особено големи заслуги към града. С почетния знак са удостоени цар Фердинанд и синът му Борис. След 1944 г. отличието престава да се присъжда до 1992 г., когато е възстановено. Тогава носителите на почетния знак се обявяват и за почетни граждани на София. Привилегията, която получават, е безплатно пътуване с градския транспорт. Двете отличия са разделени през 1997 г.
Единствената привилегия на заслужилите столичани
- да пътуват без пари из София, е отменена миналата година.
В периода между 1995 и 1997 г. за почетни граждани на София са обявени композиторът Марин Големинов, писателят и журналистът Драган Тенев, както и кметът на Тел Авив Шломо Ахат.
На 2 май 1997 г. на специална церемония в кметството званието "Почетен гражданин на София" получава световноизвестната оперна певица Анна Томова-Синтова. Отличието й връчва лично председателят на Столичния общински съвет Антоан Николов.
"Нека това отличие бъде "На добър път!" за всичко хубаво, което предстои на страната ми. Тази награда ме кара да не се чувствам повече гост в родината", заявява именитата българка. През 1996 г. Анна Томова-Синтова отбеляза 30 години сценична кариера, по повод на което получава и отличието. По традиция то се дава при кръгли годишнини и специални събития.
През следващата година почетни столичани стават още съветските космонавти Владимир Титов, Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и българският им колега Александър Александров. В знак на благодарност астронавтите подаряват на кмета Софиянски снимка от полета им със станцията "Съюз ТМ" от 1989 година.
По повод 70-ата си годишнина актьорът Коста Цонев също е удостоен с отличието. Общинарите явно оценяват големия талант на любимия на няколко поколения българи актьор. На следващата година още двама негови колеги - народните любимци
Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, стават почетни граждани
Те разсмиват десетилетия наред няколко поколения зрители в Сатирата, сред чиито основатели са през 1957 г. На тази сцена Георги Калоянчев прави големите си роли в пиеси на Маяковски, Гогол, Брехт, Вазов, Ст. Л. Костов, Йордан Радичков, Никола Русев, Станислав Стратиев. Десетки са и превъплъщенията му в киното - от "Утро над родината", "Инспекторът и нощта", "Вълчицата", "Специалист по всичко" през "В името на народа", "Откога те чакам", "Закъде пътувате?", "Под игото", "Бай Ганьо" до "Фатална нежност" и "Пантуди". Според критиците Калоянчев открива типа, улавя общите черти, които веднага ориентират зрителя в същността на персонажа. За изключително сполучливи се смятат изпълненията на Калоянчев в "Господин Балкански" на Георги Данаилов, "Големанов" на Ст. Л. Костов, "Сако от велур" и "От другата страна" на Станислав Стратиев, "Дървеница" на Маяковски, "Ревизор" от Гогол, "Неудържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Старчето и стрелата" от Никола Русев. Последната роля актьорът определя като най-успешна, без да омаловажава останалите. За провал Калата смята участието си в "Мизантроп" от Молиер.
Официалното признание идва по случай 75-ия рожден ден на актьора. Популярните филми "Любимец 13" (1958 г.), "Специалист по всичко" (1962 г.), "Инспекторът и нощта" (1963 г.), "Бялата стая" (1968г.), "Кит" (1970г.), "Бай Ганьо" (1991г.) попълват творческата му биография. Георги Калоянчев споделя мисълта на Волтер, че
"театърът е необходимото излишно нещо",
защото той е особен вид изкуство - магия и за зрителя, и за актьора. За него удовлетворението е пълно и когато взривява публиката от смях, и когато я разплаква в трагични моменти. Калата вярва, че повече големи успехи е имал с драматични роли, но е набеден за смешен актьор. Не се сърди за това, защото според него комичното се прави по-трудно от тъжното.
Стоянка Мутафова също получава отличието "Почетен гражданин на София". Това обаче става едва след като Калата напомня на общинарите, че и тя заслужава подобно признание. Стоянка Мутафова очарова млади и стари както с артистичната си дарба, така с непосредственото си поведение. Стояна, както я наричат приятелите й, неизменно успява в едно нещо - да разсмива. Родена в семейството на драматурга Константин Мутафов, животът й завинаги остава свързан със сцената. Играе в Държавния сатиричен театър от основаването му чак до 1991 г. Сама се описва като непокорно дете, а не префинената дама, която майка й виждала в мечтите си. Затова пък се превръща в легенда на българския театър, кино и телевизия. Ролите й са безброй, повечето незабравими за ценителите на нейното изкуство. Фьокла от "Женитба" и баба Гицка от "Големанов" са само част от колоритния й репертоар. Коронната си роля обаче - на фурията Стоянка Мутафова, тя продължава да играе с младежки ентусиазъм и плам дори на седемдесет и осем години.
Примата на българската естрада Лили Иванова също влиза в списъка на отличените столичани през 1999 г. Успехът й на наши и световни сцени е истински феномен за музикалната индустрия на България. Тя завършва Техникума за медицински сестри във Варна, като известно време работи в болницата в родния си град Кубрат. Първата си грамофонна плоча записва през далечната 1963 г. в Букурещ.
Името на Лили Иванова е емблематично не само в България,
но и в много други страни по света. Наградите от различни музикални фестивали в Кан, Атина, Рио де Жанейро, Токио, Чили, Париж са само малка част от постиженията й на сцената. Въпреки това трима от общинарите са били против да бъде удостоена с отличието "Почетен гражданин на София". "Благодаря на всички, които гласуваха "за", не се сърдя на гласувалите "против", защото го очаквах", казва примата на церемонията по получаване на наградата си. Заедно с нея Лили Иванова получава и целувка от кмета Стефан Софиянски.
Друга легенда на българската естрада - Емил Димитров, също е почетен с въпросното звание. Певецът, който на 12 декември т. г. ще навърши 60 години, прави своя дебют на сцената през 1960 г. Има издадени над 30 албума и е автор на повече от 100 песни. С неговата песен "Арлекино" руската прима Алла Пугачова печели Голямата награда на "Златният Орфей" през 1975 г. В България Емил Димитров става особено популярен с песента си "Моя страна", която превръща името му в легенда на българската музика. Почетното гражданство получава синът на Емил Димитров. Певецът искал да присъства на церемонията, но здравословното му състояние не позволило поради получения в края на май 1999 г. инсулт. Съвсем наскоро Емил Димитров обяви, че се връща на сцената за радост на своите почитатели от не едно поколение.
През 2000 г. почетни граждани на столицата стават и писателите Йордан Радичков, Валери Петров и Йосиф Петров.
На 22 април т. г. Валери Петров празнува 80-ия си рожден ден. Известният поет, преводач и сценарист е роден в София през 1920 г.
Той е един от основателите на в. "Стършел"
Първата поема на Валери Петров се нарича "Палечко". Оттогава той написва много - поемите "Край синьото море", "Тавански спомен", "В меката есен", стихосбирките "Дъжд вали, слънце грее", "Възраст на сроковете", сценариите за "Първият урок", "Рицар без броня", превежда не един класик - Уилям Шекспир, Джани Родари, Ръдиард Киплинг.
Радичков също е обявен за почетен гражданин на София. "Горещо пладне", "Опит за летене", "Суматоха" - това са заглавия класика в театралния жанр, събирали овациите на публиката не един театрален сезон.
|
|