Преди време Милчо Левиев го нарече "кавалджията на планетата". Теодосий Спасов обаче е категоричен: "Аз не съм кавалджията на планетата!" След което започва извинително да обяснява: "Милчо ми лепна този етикет... и оттам тръгна."

Да накараш Теодосий Спасов да говори за себе си е доста трудно. Причината е неговата направо пословична скромност. А той поне наистина има с какво да се гордее и хвали. Но не е такъв човек.

"Баща ми има много музикални качества, но не е професионалист", разказва Теодосий Спасов. Той основал детска музикална школа за народни инструменти в читалището в с. Белица, където е израснал и самият Теодосий. Школата се водела от различни самоуки народни изпълнители. Изучавали се различни народни инструменти.

Именно баща му накарал 10-годишния Теодосий да се учи да свири на кавал.



А първият му учител е бай Димитър



В интерес на истината баща му не е единственият в рода, който е свързан с музиката. "Лелите, които не са живи вече, и чичо ми също бяха музикално надарени. Особено леля ми Иванка, която скоро почина. Тя беше канена от Филип Кутев още при основаването на ансамбъла. Но не прие и по семейни причини си остана в Добруджа. А имаше рядко красив фалцетен глас. Може би щеше да даде голям принос в общия репертоар на ансамбъла", разказва музикантът.

Баща му е още жив. "Той е от всестранно развитите личности. Започнал да учи за шивач, после бил шофьор, после театрален режисьор на самодейни колективи, секретар на читалище, диспечер, директор на АПК, но успоредно с това



неговият дух го тласкал постоянно към музиката",



описва го Теодосий. Таткото обаче не свирел на никакъв инструмент. Но пък пеел - главно стари шлагери и хубави народни песни.

"Пак той ми предложи да кандидатствам в музикалното училище в Котел. И взеха, че ме приеха. Там учих 5 години при чудесни учители, свързани силно с българската традиция и с майсторлъка в свиренето на кавал." Пряк учител на Теодосий бил Огнян Чобанов. Но и Стоян Чобанов, директор на училището, Георги Пенев, Данчо Великов му разкривали тайните на този инструмент. А се учел и от записи.

Първото излизане на сцена обаче било много преди музикалното училище. Теодосий бил само на 10 г. и заедно



с комшията Добри изсвирили дует



кавали на селската сцена. Тогава надали някой е предполагал, че момчето един ден ще стигне до самия Бродуей.

"В музикалното училище всичко стана по-професионално. И така до 19-20-годишна възраст. Бях вече готов професионален музикант за българска народна музика. А във втори курс исках да напусна училището. Не желаех да бъда музикант, защото не ми харесваше тази професия. Но продължих. Едва след това реших, че именно това е моето призвание."

Теодосий Спасов продължава да следва в Пловдив в Академията за музикално и танцово изкуство. Среща се с музиканти, които експериментират в джаза. Там среща и Дарин Бърнев, който точно тогава завършва. Първите записи на Теодосий са именно пиеси на Бърнев, които той свири с Дочо Панов и Веселин Койчев.



Триото е и първата му група



- кавал, китара и бас-китара. А записаното "Бърнево хоро" става сигнално и първо от този род за онова време. Годината е 1981.

Следват участия по фестивали, записи в националното радио, концерти - главно в Пловдив и по бригади. "Такова беше времето. Това е реална история, не може да бъде отписана." По-късно съставът се разширил и станал секстет - "Веселин Николов секстет". В този състав пее и Йълдъз Ибрахимова. Участват по фестивали и на джазсрещите в София, дори и извън България - в Москва, Гърция, Кипър.

След завършването на академията обаче се пръсват в различни посоки. Теодосий, Йълдъз и китаристът Огнян Видев обособяват трио.

А работата му с "Акустична версия" и Милчо Левиев (1990 г.) му дава нов, още по-голям творчески заряд.

Теодосий Спасов свири и по сватби. "Пловдив бе Мека за сватбарска музика. Свирил съм с "Канарите", "Родопи", Орфей", с оркестъра на Иво Папазов, с Хисарската група. С тях съм пребродил цяла България в периода 1981-1990 г. Тази музика ми даде една страхотна сила и рутина. Сега нямам страх от свирене. Българска сватба означава 12 часа свирене. След подобно нещо клубното участие е просто като разсвирване", смята музикантът.



"Пиша и театрална музика от време на време



Ако ме поканят", казва той. Съпругата му е известната актриса и носителка на престижни родни отличия в областта на театъра Бойка Велкова. Двамата имат и един "семеен" спектакъл. Това е нашумялата постановка "Рибите се молят за дъжд", която дълго време не слезе от сцената на камерната зала в Народния театър. "Това бе музикален спектакъл, провокиран от моя приятел, поета Борис Христов. Създаден е заедно с приятелите ми Румен Тосков и Христо Йоцов. Това е нашата любима игра - музикантска и танцьорска, защото там Бойка танцува. Драматургията е естествена. Програмата от този спектакъл е вече на диск, за което много се радвам. Той излезе в САЩ, издаден от музикалната къща "Традишънъл крос фолк", разказва Теодосий. А



най-новото, което работи в момента



в тази област, е за театър "София" - музика за "Краят на играта" по Бекет, постановка на Гриша Островски.

В творческата биография на Теодосий има и немалко музика, писана за филми - документални и игрални. Последният е "Гори, гори огънче", а преди това написа музиката към "Граница".

Напоследък кавалджията не се задържа задълго в родината си.

Причината е ангажиментът му в САЩ с един от най-нашумелите шоуспектакли в света - "Ривърденс" с известния Майкъл Флетли. Теодосий е поканен за участие в шоуто по телефона. "Обадиха ми се вкъщи и ми предложиха. Понякога и да блъскаш, и да риеш - нищо не може да се направи, а в един момент някой внезапно почуква на вратата ти."



С "Ривърденс" е обиколил САЩ



и Мексико в продължение на година, сега шоуто е застопорено и се играе в "Гершуин театър" на Бродуей, на 51-а улица.

В Ню Йорк в свободните дни Теодосий свири в джазклубове. А наскоро участва в интересен проект на един гръцки саксофонист - Димитри Василакис. "Той е завършил джазколеж в Лондон и има договор с лондонска музикална къща. Предстои да издадат проекта до няколко месеца, а в края на годината ще го представим в "Куин Елизабет хол".

Теодосий Спасов е участвал на доста престижни джазфестивали, между които и в италианския "Умбрия джаз". Преди 3 г. той свири с интернационална група, в която перкусионист бе прочутият покрай Джон Маклафлин Трилог Гурту.

Най-новото, което му предстои, е



балкански проект в областта на етномузиката,



който ще е в периода 4-10 ноември в София.

Мечтата на Теодосий? "Да посвиря още известно време и да се оттегля, защото това е според мен един чудесен финал. За да има време и за други неща в този живот. Трябва и на близките си да обръщаме внимание. Хубаво е да се намери балансът докога да се свири и кога трябва да се каже: хайде, по-леко и стоп! Но трябва да е навреме. Това е моята мечта. Но музиката няма да изчезне. Ще свиря, ако някой ме покани, или пък ще пиша театрална музика. Но не така активно. Музиката е нещо крехко, като любовта - почнеш ли да я насилваш, става нечестно."