Банкови обири в чест на велик касоразбивачУдарите срещу трезорите на "Биохим" и "ПроКредит Банк", извършени на рождената дата на легендарен крадец.
Опразненият трезор на "Биохим" може би е в чест на легендарният касоразбивач известен с името Спас Дойчев .
“Котън клуб" е велик филм, където един от героите казваше, че в този клуб случайни хора няма, а ако има - значи те не са тук.
Един полицай, когото дори и началниците го наричаха "Шефа", обичаше репликата, че в съвпаденията случайности няма, а ако нещо прилича на случайност, значи е добре замаскиран план.
Този полицай беше помъдрял от опита си човек, който десетки години разследваше убийства и други подобни падения на човешката личност.
За пореден път той каза любимата си фраза и за датата 23 март.
На пръв поглед в двете цифри няма нищо необичайно, ако не броим една наглед дребна подробност - че на 23 март през 2004 и 2005 година бяха извършени едни от най-големите банкови обири в историята на България. Без да изпадаме в особена мнителност се налага да направим извода, че случайни хора няма и в един друг, не толкова елитен клуб - този на банковите обирджии.
На 23 март в две поредни години мистериозна банда опразни трезорите на "Биохим" и "ПроКредит Банк" в София. Като едното нищо бандитите откраднаха 10 милиона лева и то без да оставят и прашинка след себе си или пък някаква следа. Точно обратното - перфектно замаскираха всяка своя стъпка.
След репликата на "Шефа" полицаите се замислиха и първо стигнаха до извода, че обирджиите са поне 7-8 души. И не само това ами и бивши служители от МВР са им помагали. Не може да е иначе - все пак цялата охранителна система на трезорите беше заглушена със специална техника. Датчиците и камерите бяха облепени с тиксо, през железобетонния под беше прокопан тунел, а кабелите на телефоните - срязани.
За да заличат и всяка люспа, която може да падне от тях и да ги издаде, крадците разбиха тръбите на канализацията и двата трезора плувнаха в помия. На всичкото отгоре помещенията бяха посипани с латекс и перилни препарати, а наоколо разхвърляни косми от фризьорски салон.
Докато полицаите се лутаха в хаоса "Шефа" продължи да разсъждава: "Не може да е съвпадение това, че обирите са извършени на една и съща дата. Няма начин 23 март да не означава нещо. Крадците са изключителни професионалисти и действат по перфектен план. Ако откриете смисъла на датата ще попаднете на вярна следа".
Още в началото казахме, че Шефа е мъдър човек, но дали думите му са случайни или изстрел право в целта ще стане ясно ако бандата бъде разкрита. Безспорно обаче думите му са почти пророчески. Защото датата 23 март наистина означава нещо за онзи, другият и не толкова елитен клуб на банковите обирджии.
.
На 23 март, но през 1900 година се е родил един мъж, превърнал се в легенда и емблема на всички, чието препитание е да прибират парите на хората, когато са заключени в метални сейфове.
В докладите си полицаите от миналия век го определят като философ на банковите обири. За него твърдят, че е създател на гениални техники за разбиване на метални каси.
В днешно време за него не е останало много, освен датата му на раждане - 23 март. Да, това е същата дата, на която в наши дни, век по-късно, бяха опразнени трезорите на двете банки.
В полицейските архиви пише, че името му е Димитър Гаврилов Иванов и, че е роден в село Калимок, Тутраканско. Най-известен обаче е с едно от фалшивите си имена - Спас Дойчев. А по прякор му викали Тарзан.
Още на 15-години Тарзан усетил, че село Калимок е тясно за него и решил да се насочи към София. Тъй като училището не било неговата стихия, бързо го зарязал. Захванал се и с "правилния" занаят. Дребни майстори крадци го взели под крилото си и го просветили в бранша. Тарзан обикалял улиците и с ловкост прибирал парите на минувачите. Когато изучил майсторлъка, той се отделил и започнал сам да краде.
С шперцове отварял врати и обирал къщи. До 26-та си година крадял на дребно, най-често блъскал хората във влаковете и им измъквал портмонетата. Усещал обаче в себе си по голям потенциал и кокошкарството започнало да му омръзва. Имал друга тръпка - банките и тежките метални каси. Те били страстта му и той решил изцяло да й се отдаде.
Така с времето сред престъпниците станал легенда, а сред полицаите и обикновеното гражданство - истинско страшилище. С нарастването на известността, му се наложило непрекъснато да сменя имената и външността си, за да не бъде разкрит.
В младежките си години бил познат с името Митко Силистренчето, после се представял за Блаже Тодоров, Атанас Дреновски, Димитър Георгиев, Иван Христов.
Един ден бил рус с мустаци, друг път черни кичури се подавали под шапката му. С таланта на артист играел всякакви роли - просил на улицата, пиел в кръчма или водел интелектуален разговор с непознат. Същински Граф Монте Кристо в бранша.
България започнала да му отеснява и заминал за Цариград. С гениалния си ум успял да спечели доверието на местните престъпници и влязъл в техните среди.
Славел се като майстор сред тях и дори започнал да обучава младоците на занаят. Усетил обаче, че полицаите надушили следите му и заминал за Италия.
В Торино си купил за 200 лирети документите на българския студент от Сливен Спас Дойчев Спасов и започнал да се представя с неговата самоличност. С фалшивите документи успял да се промъкне във Франция, където продължил да изкарва парите си с кражби. За кратко създал работа и на полицаите в Измир.
После обаче се завърнал в България и пак се захванал с познатия занаят. Научил, че международният касоразбивач Емануил Шалом е заловен у нас и е задържан в Софийския затвор. Няколко пъти му отишъл на свиждане. Старият Шалом му предал опита си в обирането на банки.
Така Тарзан се превърнал в "мечкар"(така наричали някога касоразбиваците). Първият сериозен удар е през 1930 година. С помощта на двама съучастници Тарзан разбива касата в склад на фирма "Марко Юлзари и Бенбасат". За кратко успял да опразни трезорите на Интербанк в Бургас, на Спестовната банка в София и Еврейската банка в Шумен. Месец след серията банкови обири полицията успяла да арестува Дойчев или Тарзан. Изпратили го на заслужен отдих в Софийския затвор. Пъргавият му ум измислил начин да избяга.
С друг затворник по прякор Кучето сменили самоличността си. Надзирателите запомнили, че Кучето е Тарзан и обратно. Така, когато Кучето трябвало да бъде освободен, вместо него надзирателите пуснали Тарзан. Скрил се между колелата на вагон на влак и пристигнал в Цариград. Наложило се да си купи пак фалшиви документи, тъй като турските власти го издирвали под дърво и камък. При рутинна проверка ченгетата открили в джоба му връзка с шперцове и го арестували, но той за пореден път успял да избяга.
Върнал се в България и заживял във Варна, където извършил и най-големия си банков обир, като опразнил трезора на Варненската популярна банка. Вече като голям професионалист, този път решил да бъде много предпазлив и търпелив. Започнал да следи ключаря на банката и забелязал, че на празници облича нов костюм. Предположил, че в работните му дрехи остават ключовете от касата на банката. Интуицията не го излъгала и Тарзан наистина открил ключовете в панталона. Взел отпечатъци на пластелин от всички ключове и собственоръчно си направил копия. С тях без проблем отворил касата на банката, където имало 500 000 лв. Сторили му се малко и не ги взел. Заключил сейфа и си тръгнал.
В следващите месеци всеки ден си купувал вестник и следял какви кредити ще получава банката. Няколко пъти пак влизал в трезора, но съдържанието на касата все не му харесвало. В нощта на 2 април 1993 година най-после щастието му се усмихнало и в трезора имало над 900 000 лева и 50 златни наполеона.
По-малко от 20 дни обаче варненските полицаи му щракнали белезниците и той отново заминал за затвора. Там измислил нов план за бягство. Поръчал на затворник, на който му предстои освобождаване, в 19 часа независимо кой ден, да пререже жиците и да спре тока в района. Така и станало. Като истински Тарзан с въже направено от чаршафи, касоразбивачът успял да избяга. Надзирателите заловили само двамата му съучастници. Тъй като в Румъния полицаите не го познавали, Тарзан се скрил там и пак си набавил фалшиви документи. После заживял в Русе, където след удара му лимонадената фабрика обедняла с 14 000 лв. Десетки хиляди лева и златно задигна и от фабрики, магазини и пощи в Пловдив. След серийните му обири през 1934 година той е обявен за престъпник № 1 у нас. Цялата полиция е на крак, снимката му е разпространена във всички градове. Залавянето му обаче е трудно, защото често Тарзан се представял с фалшиви документи дори за полицейски агент. На 1 май е арестуван и пак пратен в затвора. Един от поредните му опити да избяга се оказал фатален. На 11 юли 1935 година надзирателите го застреляли, докато се опитвал да избяга от килията си.
Със смъртта на Тарзан приключва "славният" период на банковите обири у нас. В следващите години бледи негови последователи се пробвали в бранша, но не достигнали неговите висини. Един от тях бил Стефан Георгиев Станев с прякор Германеца. Той бил известен с това, че перфектно правел шперцове. Почти нямало врата или каса, която да остане заключена пред него. Германеца обаче нямал комбинативния ум на Тарзан и неговия размах. И както може да се очаква в такива случай, след серия кражби и обири прекарал 25 години в затвора, където умрял.
Това е историята на важната за банковите обирджии дата 23 март. Случайно съвпадение с рождения ден на Тарзан или търсен ефект? Полицията навярно все някога ще каже.
Прави супер яки фигури от висшия пилотаж... като за последно
