Има места, където нищо не помага срещу препоявяващи се представи. Дори човек да не е параноик, щом някъде натрапчиво вземе да се повтаря едно и също, той се чувства преследван. Тогава инстинктът за оцеляване - дълбок източник на свобода и самооправдание - го пъди далеч и той се зарича да не стъпва повече там. После се връща от едното любопитство.

Такова място за мен май е "Кернтнерщрасе".



Тук трайно ме преследват изкривени образи на родината



Преди година ми се яви нейното порутено настояще, гледайки как полицаи подбират към участъка наши и румънски просяци и джебчии. Тази година ми се представи нейното минало и бъдеще. В сегашно историческо време - като в либрето за оперетна буфонада. Ето така:

Откъм хубавия син Дунав въпросът за българските крадци, проститутки и просяци отново се възпалява, и то току преди подписването на договора с ЕС. Един от достойните отговори срещу преувеличаването на този несъществен проблем се пада на ансамбъла "Българе". Неговата цел е да представи във Виена богатото минало на най-бедната еврокандидатка; един вид позитивен PR и генерална репетиция за премиерата в Люксембург на 25 април, новата най-светла дата в българската история. Там ансамбълът ще изпроводи официалните лица към церемонията на



нашето завръщане в Европа, където впрочем винаги сме били



Та навръх католическия Гергьовден към катедралата "Св. Стефан" тръгва манифестация, предвождана от монаси, номадски вождове и източни велможи. Зад тях нагиздени понародному моми и момци подтичват неравноделно и раздават дипляни. Без тези помагала никой не схваща значението на тайнствените цифри 681, 850-950, 1878 и 2005, издигнати над шествието. Свикналите на всякакви чудесии виенски зевзеци подозират нарастващи искания на източен профсъюз за ръст на социалния минимум. В евро. По-любознателните обаче, които с едно око следят манифестацията, а с друго четат брошурите, разгадават славните дати от българската история, нахлула в културния център на Европа. Добре ориентираните в Димитър-Гюдженовите ликове на ханове, царе и светии тутакси познават в предводителите на манифестацията хан Аспарух, свети, свети Кирил и Методий и цар Симеон (I Велики). Тълпата ръкопляска, грънджове се радват на хана, деца правят "заключ". Ала улегнали виенчани, забравили постановките от Байройт и шествията на Хитлерюгенд, действат граждански: викат полиция. И как не - шествието разбутва уюта пред катедралата, и - о, Боже - явява се Ивайло! Романов!!, alias Пелето!!!, изкусен тъпанджия. Неговата буйна радост наддумква лъснатия симфоничен оркестър, засрамен от изблика на автентичност.

Естествено полицията идва. Краткото дознание установява, че има разрешение от кметството. Особено помага Н.Пр. г-жа Елена Кирчева, посланик на България в алпийската република. Завърта се хоро, публиката се разотива, шествието продължава към Българския културен център, сподиряно от напева: "По-добре си приберете крадците и курвите." Тук-там в кошчетата за боклук лъщят дипляни, изработени вероятно по проект "Комуникационна стратегия за присъединяване към ЕС; приоритет: История и съвременност". Българите изобщо и "Българе" в частност са унили. Те са притеснени от неразбирането на техните старания. Но са горди. Защото курвите и крадците главно са цигани и никой не се оправил с тях.

Aber: Тъй като всички са вкарани в сценария на тая буфонада с проекти, истории и политики, никой не се сеща да каже, макар всеки да подозира, че циганите са твърде важна част от мизансцена, за да бъдат изобщо "прибирани и оправяни". Не е само до свободното движение на хора, стоки и капитали. Бъдат ли "оправени",



действителността видимо ще се промени



И тогава шишкавият бюргер няма как пълноценно да се радва в съботния предобед на културата пред Щефансдом, ако надвечер не може да си поръчва "момиче или момче" франко дома по интернет. Няма да има работа за полицията, която да установява по пломби, етикети на дрехи и тембър националността и възрастта на безпризорните. Няма даже да я има и славната история, която лицемерно да потулва днешните мечти на оскотели хора, подгонени от животинския инстинкт за оцеляване.

А и



за друго никой не бива да ги прибира и оправя



Те са лакмусът на успеха, мигриращата оценка за ефективната политика. Почнат ли да се завръщат доброволно там, откъдето са избягали или някой ги е изнесъл, ще е сигурно, че е свършила историята с номадския "Drang nach Westen". Кога ще стане това, тайна велика есть. Но всеки може да си представи, че случи ли се доброволното завръщане, то ако не чак в 3629, то поне в 3045 година от Христа ансамбълът "Българе" ще включи сред ликовете на хан Аспарух, цар Симеон (I Велики) и свети, свети Кирил и Методий и днешните исторически фигури. Разбира се, те ще манифестират с неистински папки и писалки. Истинските ще се пазят вечно в Националния историческия музей.

Вярвайте в това, колкото и да ви се струва абсурдно. То и бездруго тези дни няма как да не преповтаряме със или без повод Тертулиановия довод.

Прочее, Христос возкресе. И пак станахме набожни.