:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,313,788
Активни 78
Страници 8,441
За един ден 1,302,066
ПОЛИТЕКЗОТИКА

Афрокомунизмът пусна корени в Бенин

През 1986 г. президентът Матю Кереку, известен с прякора си "хамелеона", вдига паметник на Георги Димитров, сега е радетел на пазарната икономика и се готви за трети мандат
Снимки: Интернет
Той е в челната десетка на най-дълго управляващите държавници в света. В Бенин президентът Матю Кереку е по-известен сред съотечествениците си с прякора "хамелеона". В България е известен като голям приятел на бившия соцлидер Тодор Живков.

За 35 години той се превъплъти от ортодоксален комунист през правоверен мюсюлманин до ревностен християнин. Неговото кредо е да бъде на власт в една от най-бедните страни в югозападната част на Африка.

Бившата френска колония Дахомей, преименувана в Бенин, е известна с две неща. Тя е родина на вуду магиите и на Матю Ахмед Кереку - човекът, който направи неуспешен опит да присади научния комунизъм на африканска почва. Както в почти всички държави в този регион, Кереку завзема властта през 1972 година с военен преврат. Хунтата на 39-годишния тогава майор арестува президентския триумвират Юбер Мага, Суран Мижан Апети и Жустен Ахомадегбе.

Настанявайки се в президентско кресло, самоповишилият се в чин подполковник Кереку, неочаквано за всички, заявява, че



страната поема по социалистически път



Нещо повече, новият лидер дава фундаментален принос в научния комунизъм, заявявайки решимостта си да гради социализъм върху идеологическите основи на марксизма-бенинизма (терминът е точен). Видимо доволен от извършеното, той заслужено си слага още една звезда на пагона и се произвежда в полковник. Здраво стъпил на идеологическа основа, през 1975 г. той създава Народно-революционната партия на Бенин (НРПБ). Напълно естествено и единодушно е избран за неин председател. През ноември 1977 година дава на бенинците нова прогресивна конституция. На първия партиен конгрес през 1979 г. народ и партия потвърждават намеренията си да следват социалистическия курс. Същата година са произведени и общи избори, чрез които президентът узаконява властта си. Избран е за председател на Националното революционно събрание и за президент на новата Народна Република Бенин (НРБ).

Предприетите от социалистическото правителство прогресивни държавно-политически реформи веднага дават "отлични" резултати. Първо - забраняват вуду култовете в страната и магьосниците са "посъветвани" да станат пропагандисти, както приляга на социалистическото общество. Второ - налагат се някои промени в модните тенденции, касаещи членовете на НРПБ. Те захвърлят традиционната си национална одежда бубу и въпреки неистовите горещини я заменят със строга синя закопчана до врата роба, така както се полага на всеки партиен функционер. Променя се и начинът на общуване. Буржоазно-колониалният поздрав



"бонжур" е заменен с "готови за революция",



придружаван от вдигната ръка, свита в юмрук.

Третото и най-приятно преживяване за бенинците е международният обмен с братските социалистически страни. В двете посоки - от и към Бенин - започват да се нижат потоци от хора. Бенин се сдобива и с военноморски флот. Руснаците им подаряват два стари торпедни катера. Поради пределна възраст те не докосват вода и стоят на сухите докове за ремонт. Важното е, че соцлагерът наводнява страната със специалисти по всичко, а НРБ (Бенин) им връща жеста с жадни да овладеят лениновото учение чернокожи младежи и девойки.

Президентът Кереку също се включва в международното комунистическо и работническо движение. След поредица от посещения в източноевропейските страни на 27 ноември 1986 г. на официално посещение по покана на председателя на Държавния съвет Тодор Живков



в НРБ (България) пристига президентът на НРБ (Бенин)



Какви уроци по развит социализъм му е преподавал бившият Първи до 2 декември 1986 г. не се знае. Явно обаче политпросветата е била на ниво, а и ученикът се е оказал възприемчив. Връщайки се в Бенин, той издига паметник. Не на Ленин. Не на Маркс и Енгелс. На централния площад, наречен "България", в столицата Котону стърчи боядисана в ярки цветове статуята на "вожда и учителя на българския народ и виден деец на международното комунистическо и работническо движение" Георги Димитров.

Увлечението на бенинския президент по афрокомунистическата идея продължава до 1989 година. Поривите на вятъра на промяната, издухал социалистическата общност, достигат и до югозападната част на Африка. Като всеки убеден марксист-бенинист Кереку разбира, че е дошло време идеите му да претърпят перестроечни промени. Той се отказва от водещата роля на НРПБ и възстановява многопартийната система в страната. В стремежа да си осигури финансова подкрепа при едно от посещенията си в Либия в края на осемдесетте години той дори обявява, че се връща към исляма, изповядван едва от 20 на сто от неговите съотечественици. Този на пръв поглед добре обмислен завой обаче не води до реална финансова и икономическа изгода.

Като всяка държава, свързала по някакъв начин икономиката си със социалистическите страни, и Бенин в началото на 90-те години изпада във финансов и стопански колапс. Самата система, създадена от Кереку, е хранителна среда за корупцията, която отблъсква малкото чужденци, желаещи да инвестират в бенинската икономика. Воден от инстинкта за самосъхранение, през 1990 година на първите многопартийни свободни избори



Матю Кереку отстъпва за малко президентското кресло



на Нисефор Дьодонне Согло - председател на Съюза за триумф на демократичното обновление в Бенин. Той продължава тенденциите от афрокомунизма на Кереку, създали благоприятни условия за разцвета на масовата корупционна практика във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот в Бенин. Разочарованието от управлението на Согло дава възможност на Кереку през 1996 година отново да застане начело на държавата. Този път обаче той е с нов образ на дълбоко вярващ християнин-католик. И потомствен франкофон, ревностен привърженик на пазарната икономика. Няма и следа от революционния му плам. Неговата предизборна кампания е добре режисирано шоу, а речите му изобилстват от библейски цитати. С подкрепата на привържениците от бившата НРПБ, трансформирала се в множество малки партийки, и със стабилна финансова подкрепа от американската телекомуникационна компания "Титан" Кереку отново яхва вълната и успява да се класира за втори президентски мандат. Вярно, че след неговата повторна инаугурация избухва нов скандал за корупция, но по тези географски ширини това се възприема съвсем в реда на нещата. Верен на старата френска поговорка, че апетитът идва с яденето, новият-стар държавен глава точи зъби и за трети мандат през 2006 г. За целта обаче е нужно да се внесат промени в конституцията на Бенин.

По всичко изглежда, че тази подробност няма да го спре. Кереку знае как да го преодолее. Излизащият в Котону в. "Репюблик" писа, че президентът е предложил на депутатите в 83-членното Национално събрание подкуп, за да внесат промени в основния закон. Огромната за бедната и поразена от вируса на СПИН африканска държава сума от 7 милиарда бенински франка (около 14 млн. долара), предложена на парламентаристите от Кереку, най-вероятно ще ги убеди, че е редно да променят конституцията. Още повече, че бившият афрокомунист знае как да печели избори.
 
Импровизирана бензиностанция в столицата Котону. Бензинът се внася контрабандно от съседна Нигерия и се предлага в различни емкости по сергии.
 
Оцветена статуя на Георги Димитров продължава да се извисява на площад "България" в Котону, столицата на Бенин.
 
Въпреки хроничната липса на бензин автомобилният трафик в столицата Котону не спира.
3
5060
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
29 Април 2005 23:51
Това е нещо от теорията на катастрофите и огледалните светове. "Сега" вие често печелите нашите симпатии !
Приятни вликденски празници на редакцията и нейните сътрудници !
30 Април 2005 00:33
Я, Гошо Тарабата имал паметник. Тц, Тц, Тц, Ние за 45 години не успяхме да построим комунизма, а виж те за колко кратко успяха
30 Април 2005 09:34
Две истински случки:
Мой състудент от Бенин-Пол (1.60 м., слабичък и силно мургавичък симпатяга), чака на опашката пред ЛКК (лекарска консултативна комисия) за освобождаване от занятия по физкултура.
-Пол, ти защо искаш да се освобождаваш от физкултура?
-О, аз много нисък, ти висок. То, аз, като тръгне да бега - едното крá ка напред, другото крá ка - назад. Ми не може да бега.
Втора случка:
Изпит по фармакология, за който чакат Пол и друг колега - негър, но от друга държава. Другият колега оглежда почти готварската шапка на Пол и го пита:
-Абе Пол, ти защо с такава шапка?
-Да се различава от вас!
Симпатяги ви казвам.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД