По-точно би било да се каже "на тон", тъй като гигантските змии достигат до 100 килограма парчето, а в "Анаконди: кървавата орхидея" те изпълзяват с купища. Продължението на филма с Дженифър Лопес и Джон Войт от 1997 г. обаче няма намерение да е зоологически достоверен; за това си има "Дискавъри" и "Анимъл планет".

Вместо това режисьорът Дуайт Литъл ("Хелоуин 4", "Белязан да умре") си е казал: дайте да набутаме възможно най-много влечуги на квадратен сантиметър филмова лента, пък да става каквото ще.

Ето защо актьорите в продължението на "Анаконда" са световнонеизвестни, сценарият е съшит с бели конци и дори змиите са компютърно генерирани, а не истински.

Прочее това е типично B-movie (второкласен жанров филм с нисък бюджет, обикновено сниман директно на видеолента) и премиерата му по кината миналата година беше по-скоро изненада. Но сега нещата си идват на мястото, т.е. във видеотеките, и някому всичко това може да се стори дори забавно.