|
Тя е д-р Анелия Тренчева. Шефка на първия в у нас Център за семейна и брачна консултация. И първото, което казва, е, че има криза в патриархалния брак. А бракът в България, определено е патриархален, убедена е фамилната психотерапевтка.
-----
Д-р Анелия Тренчева е от Разград. 15 години работи в педиатрията на детската поликлиника в града. Това е специалността й от медицинското й образование. Започва обаче да учи психология и социални дейности в София и се премества. Със съпруга си и двете им деца.
Вече дипломиран психолог, Анелия се записва в програмата "Фамилна и брачна психотерапия" в Нов български университет, която е английска. Изпитът за завършване се провежда съвсем не по нашенски. Изпитващите, задължително британци, наблюдават запис на 10-минутен разговор на терапевт със семейство. Предварително беседата е преведена на английски и те разполагат с превода, но в същото време следят "на живо" емоционалните реакции на терапевта. Няма изпит по теория. В курса, който завършва д-р Тренчева, англичаните връщат няколко нейни колеги, всички дипломирани психолози или психиатри. За някои преценили, че не могат
да се свържат на емоционално ниво със семейство,
за други, че такова общуване е опасно за самите тях.
"Обменът на емоциите при такова общуване е много, а той се учи само с опита. Самите ние минаваме през 300 часа собствена психотерапия, за да сме наясно кои емоции са наши, и кои на клиента, да издържим на преноса на емоция от него и да не извършваме контрапренос", обяснява Анелия.
Преди да създаде центъра за фамилна терапия обаче, тя лекува деца. След две години кандидатстване, през 2001 г., тя печели проект за терапевтична езда за деца с церебрална парализа. Финансирането е от американски дарителски фонд. В продължение на 10 месеца близо 50 болни дечица минават през лечението. Част от тях са изпратени от католическата църква в България.
Резултатите са предимно психологически - децата придобиват себеуважение и самооценка, социализират се значително повече. А самите родители започват да гледат на тях по различен начин.
"След като проектът приключи, майките и бащите искаха да продължим, но аз за съжаление се отказах, кандидатстването за проект е толкова трудно и чакаш толкова време, че е направо кошмар. А такава терапия е много скъпо платена. Защото с едно дете трябва да работят 3-ма души - един води коня, двама отстрани, които го подкрепят, и отделно трябва да има психолог. Заплащането е минимум 30 лева на човек за 20 минути, колкото обикновено трае сесията", разказва Анелия.
Когато започва да се занимава с това, разбира, че в повечето страни тази терапия се поема от държавата. Доказано е, че така болните се възстановяват много по-бързо, отколкото при всички останали рехабилитационни процедури. В специализиран център във френските Апенини, например минават по 150 инвалиди седмично, като това влиза в здравните им осигуровки. Анелия е била в частна конна база в Холандия, посещавана от 40 парализирани напълно безплатно, тъй като собственикът получава за това огромни отстъпки от данъците. Там има дори екстри като впрягове с коне за възрастни инвалиди, които не могат дори с чужда помощ да яздят.
Дори в Иран собственик на хиподрум финансирал изцяло такъв проект.
След проекта на Анелия обаче у нас се утвърждава подобна практика. Макар и не съвсем професионална, по-често без психолози. Сега треньори по езда на конните бази в страната провеждат сесии с болни деца, макар и по-рядко с обездвижени. През терапията минават вървящи, но страдащи от психични проблеми, синдромът на Даун, джуджета.
Докато тече проектът за терапевтична езда, освен да помага на децата, Анелия консултира и родителите им. Това някак я "отключва" за фамилната терапия. И заедно с колегите на 14 февруари откриват своя център за брачна консултация. В момента при тях идват 10-на семейства. Всяка двойка минава през едночасова сесия на две седмици. Обикновено
терапията продължава 6 месеца,
в зависимост от проблема обаче този период може да е по-кратък или по-дълъг. Ако се налага, освен мъжът и жената, да участват в сесиите се канят и децата им, роднини, дори приятели. Работят не само с омъжени двойки, а и с такива, които живеят заедно. Дори с такива, които са били напуснати от половинките си. Цената за двойка е 30 лева, за индивидуален клиент - 20 лв.
Проблемът в патриархалното семейство според д-р Тренчева е изначален. Още преди то да се случило. "Младите не искат да сключват брак, питахме много двойки защо, и те казват, че според тях това би развалило магията", казва тя.
Женени или не, проблемите за двама души започват, когато решат да станат трима.
"Когато се появи първото дете, ролите на жената и мъжа трябва да са описани и ограничени, да е ясно кой е майката, кой бащата. Аз не вярвам, че мъжете могат да бъдат майки, и когато в едно семейство се наложи бащата да изпълнява майчински функции, настъпва криза", твърди докторката.
И описва все по-често срещаната брачна картина, когато жената работи неистово за кариерата си и прави всичко възможно, за да изглежда добре, а мъжът трябва да остава често сам вкъщи и да се грижи за детето. Тогава обикновено се стига до любовния триъгълник. В човешките отношения това е най-устойчивата структура, убедена е психологът Анелия.
Някои родители обаче изразходват натрупаното напрежение не в изневери, а прехвърляйки несъзнателно напрежението и негативите от брачните проблеми върху детето. Това е другият вариант за семеен проблем. Той се изразява на два етапа - обикновено в ранна възраст детето боледува много, а в юношестка възраст поведението му става дивиантно - бяга от училище, краде или просто изпада в странни състояния.
"Работихме с едно семейство, чийто син просто започнал да става по време на учебните часове, да стои прав или да се разхожда", спомня си д-р Тренчева.
Когато децата са две, родителите избират несъзнателно едно от децата и то става носител на онези емоции, които са неприемливи в семейството.
"Например - в нашия дом никой не се гневи, или в нашето семейство не се ревнуваме. Тези емоции обаче съществуват, нищо че се отричат, затова родителите ги проектират върху детето, казвайки си подсъзнателно: "Аз не правя това, то го прави", обяснява Анелия. Тя твърди, че когато обвинението се предава между съпрузите, обикновено мъжът обвинява жената, а тя обвинява себе си.
Анелия разказва за драстични на вид случаи, при които
мъж, снимал любовницата си гола,
дава на съпругата си филмчето да го прояви, на подсъзнателно ниво. Или пък оставя на масата в семейното жилище мобилния си телефон на чийто дисплей стои sms от жената, с която има извънбрачна връзка. На пръв поглед това изглежда абсурдно. Но психологическото обяснение е, че несъзнателно човек просто е забравил. Причината за абсурдно лошата памет обаче е, че дълбоко в себе си тези хора усещат това свой проблем, искат да го заявят и да го решат.
В практиката си д-р Тренчева е имала и други фрапиращи случаи, като този с една жена, която завела децата си в лаборатория за изследвания, като твърдяла, че имат бъбречна инфекция. Лекарите още на пръв поглед забелязали, че липсват симптоми - интоксикация и отпадналост и наистина се оказало, че на малките им няма нищо.
"После се оказа, че бащата работи в банката, която се намира в една и съща сграда с лабораторията. Жената го ревнувала и искала да го "нагледа", затова измислила като обяснение за присъствието си там болестта на децата", спомня си терапевтката.
Работата й е показала, че за семейните проблеми няма възраст. При нея идват и 50-годишни съпрузи, които са в етапа на т. нар. напуснато гнездо. Тогава децата са излезли от семейството и родителите са в криза, защото патриархалният брак е формулиран за отглеждане на деца и когато останат сами, нямат модел как да живеят двамата, обяснява Анелия.
Българинът обаче много трудно и много по-малко от западноевропееца и особено американеца, се решава да
отиде на семеен терапевт. Например норвежците са 4 млн. и имат над 700 души асоциация по семейна терапия. В България те са около 35.
"Самият акт на идване е тежък, нагласите на хората са други, но да го направиш е белег на психично здраве - всеки път когато имаш проблем, да можеш да го заявиш", казва д-р Тренчева. И твърди, че тези, които веднъж са го направили, дори не се притесняват да го кажат пред другите. Прави впечатление обаче, че инициаторки винаги са жените.
Дали терапията е успешна, се разбира от това дали ще отключи голямо количество лична творческа енергия. Човек започва да прави нещо, което е искал да стори цял живот, или такова, което е правил в детството си, нещо, което е само негово.
Д-р Тренчева казва, че не би карала никого да идва при нея. "Всеки сам решава за себе си, отговорността за семейството му е негова, но е добре помощта да бъде професионална, врачките предлагат лесни решения и дават отговори, но това е зависимост - всеки път, когато имате проблем, да ходите при някого и да искате съвет. При нас съвети няма, всеки се справя сам", казва психотерапевтката.
|
|
?
