|
Спомняте си замъка Иф - затвора на Едмон Дантес, по-късния граф Монте Кристо. Но едва ли ви е известно, че той има двойник: Алкатрас - един миниатюрен остров и старинна крепост на тихоокеанското крайбрежие, получил преди време славата на най-строгия затвор в САЩ. Приликата им е както в размерите, така и в трудния достъп. Но има и съществена разлика. Героят на Дюма-баща влиза в замъка Иф беден и невинен, за да излезе финансово могъщ и да тръгне по пътя на възмездието. А най-личният обитател на Алкатраз - прословутият Ал Капоне, попада тук с ореола на всемогъщ, за да се превърне в окаяно, сълзливо същество, с което останалите затворници се подигравали.
----
Алкатрас отдавна не е затвор, а една от туристическите атракции в залива на Сан Франциско, която дължи своята привлекателност най-вече на някогашната си мрачна слава. Купете си билет за двайсетина долара и ще усетите нейното дихание в запазилите се като музейна ценност "реликви" от миналото. Корабчета като лебеди постоянно сноват между града и острова, превозвайки стотици и стотици туристи дневно. Пътна серпентина води към най-високата точка на острова, където е самият затвор - с килиите и изолаторите, някои от тях с автентичното си "обзавеждане".
Заливът сякаш е задрямал под палещото слънце. Островчето - цяло в зеленина, близка до тропическата. Трудно е да си представи човек, че 76 години то е било обиталище на престъпни типове от най-висок разряд, на жестоки драми и попилени съдби. Оттук и повтаряната и до днес горчива шега, че Алкатрас е чудесно място, където не е хубаво да оставаш дълго...
До 1840 г. Алкатрас е
бил испанско владение,
затова и името му е испанско (на български Пеликаните). Минал в собственост на САЩ, той е превърнат в отбранителна крепост, а 18 години по-късно - във военен затвор, който от 1934 г. става федерален. Смятали са го за най-сигурния и най-страшния затвор в САЩ. На пръв поглед не личи да е бил толкова сигурен. Островът е на един-два километра от сушата, заливът изглежда спокоен и преодолим от всеки по-опитен плувец. Но водите му са ледени, повлияни от мощните течения, идващи откъм Беринговия проток. Опитите да се избяга са си били чиста авантюра - в самите регистри на затвора не е отбелязан нито един случай на успешно бягство.
В историята на Алкатрас блестят (разбира се, с херостратовска слава) имената на
неколцина "елитни" затворници,
между тях и Алфонсо Форельо Капони, известен повече като Ал Капоне. По пътя си до Алкатрас той оставил зад гърба си над 400 убити (по лично негово нареждане) и над 700 (по заповед на "синдиката", който оглавявал). Но e добре известно, че той попаднал за пръв път в затвора не заради убийствата и контрабандите, а за незаконно притежаване на оръжие и неплатени данъци. След началните по-леки присъди Ал Капоне се превърнал в постоянен обитател на затворите, а реномето му на свръхопасен логично го довело до Алкатрас и до залеза на кариерата му като крал на гангстерите.
Знае се, че шефовете на някои затвори глезели знатния си клиент с битови екстри, стигащи до умерен разкош. Но в затвора край Сан Франциско Ал Капоне си намерил майстора в лицето на един безкомпромисен шеф, който набързо го деградирал до "редови" затворник. Нещо повече, карал го да мете и мие помещенията - за смях на другите заключени, които му лепнали прякора Метлата. Те странели от него, но и той от тях, а когато отказал да се включи в обща стачка, го намушкали.
Именитият гангстер прекарал в Алкатрас 4 години и половина. Вследствие на отдавнашен сифилис той започнал да губи паметта си, а през 1939 г. след частична парализа бил освободен предсрочно. Ал Капоне починал от инфаркт на 25 януари 1947 г. без да направи 50.
Сред "звездите" на Алкатрас е и друг гангстер от времето на сухия режим -
Джордж Кели с прякор Картечницата
Роден в Мемфис, щата Тенеси, той се специализирал в банковите обири и в отвличането на деца. Приличното му образование - незавършено университетско, подсилвало авторитета му сред престъпните среди. Но той го дължал преди всичко на своята безкомпромисност и жестокост. Към престъпна кариера го подтикнала съпругата му Катрин Кели, дори го въоръжила с картечница, откъдето идва и прякорът му, измислен също от нея. Джордж Кели починал от сърдечен удар през 1954 г., по ирония на съдбата точно на рождения си ден.
Пикантна подправка към славата на Алкатрас е и Робърт Строуд. Гангстерската му кариера не попречила на хобито му да изучава птиците и техните болести. Затова го нарекли Човекът-птица. Орел, жадуващ за полет - подходяща метафора за 17-годишния му престой на острова.
Алкатрас съществува като федерален затвор до 1964 г. Известно време след това пустее, докато на градските власти не им хрумнало да го включат в
туристическата серия "Голдън гейт" ("Златна врата")
Новата му история е свързана и с две събития, предизвикани от индианците. Преди 40 г. шестима души от племето лакота окупирали бившия затвор с претенцията, че островът с всички съоръжения трябва да мине в индиански ръце според договор, подписан още в средата на ХIХ в. Властите се отнесли снизходително към окупацията и нещата постепенно се уталожили. Но бил създаден прецедент и през 1969 г. последвала втора окупация с много по-масово участие, която продължила 19 месеца. Тя била предизвикана от намеренията на властите да разселят индианските племена из градовете, а също и от влошаващите се условия в индианските резервати. Наложила се въоръжена намеса, която предизвикала доста шум и в Щатите, и по света.
Сега на миниатюрното островче край Сан Франциско няма нито пеликани, нито затворници, нито индианци. Има ги тълпите от туристи, въоръжени с камери и фотоапарати. Има ги илюстрованите картички и сувенирите. И безчислените ята чайки, пикиращи над острова или накацали по покривите, по крайпътните парапети и дори по наблюдателните вишки. Те - символите на волността - са новата стража на Алкатрас.
|
|
|