Снимки: Личен архив



Първото образование на пловдивчанина Николай Илчевски е агрономство. Нито ден обаче не е работил на полето. Печели конкурс за журналист в тогавашния в."Отечествен глас", 6 г. по-късно създава в. "Пловдивски новини". След като излиза процедурата за частните радиа, заедно с бизнесмена Тодор Личев правят радио TNN и 4 г. работят заедно. През 2000 г. става директор "Новини и публицистика", а после и административен директор в ТВ "Евроком". Накрая намира своето ново поприще в рекламата. Става PR, управлява кампании, измисля рекламни проекти, ноу-хау. В момента е директор на печатница. Не съм абдикирал от журналистиката, но просто ми отесня и имам по-големи проекти. Сега искам да направя стил в рекламата, казва Илчевски.

----

В моето детство билките цъфтяха от вратата на къщата ни към хоризонта, а ястребите кръжаха толкова близо, че паникьосваха кокошките в курниците. Слънцето изгряваше от една дъбово-орехова горичка, целуваше сънените жаби в блатото близо до реката и разиграваше мряната под кривите крака на върбите. И ни мамеше да играем, спомня си Илчевски. Нощем на едно сухо дърво долиташе кукумявка и викаше посестримите си, а на нас ни се струваше, че кълне света. Защото говореха, че на крилете й идва нещастието. Дървото, изкорубено в мрака - досущ хилядолетен старец с кльощави рамене, зловещо се смееше с воплите на птицата. Като оракул. Сега там има мръсен склад за отпадъци и опустошена на километри земя с грозни постройки и сметища. И разбирам, че нещастието идва с веригите на булдозера и с човешкия хаос, а не под перата на совите. В желанието да спася своето романтично детство, чиито земи сега са бетонирани, започнах да събирам причудливи клони и корени от дърветата, които изчезваха пред очите ми.

Тази приказка всъщност е предисторията на едно хоби. И когато Николай Илчевски я разказва, дори не подозира, че неговата колекция ще надхвърли 3000 причудливи природни фигурки и



ще стане сбирка без аналог в Европа



Днес галерията "Тера Фантастика" е красив резерват от спасени дървесни феномени и камъни.

Хобито на Илчевски е на повече от 30 г. През 1976 г., още като ученик, намира една клонка, която удивително прилича на гимнастичка. Тогава той е в отбор по спортна гимнастика. Харесва клончето, пообработва го и оттам се започва. В момента сбирката се разполага в Пловдив на 50 кв. м площ. Галерията е от затворен тип, хората се обаждат по телефона, уговарят се да дойдат и да разгледат. Много се радвам, когато идват деца, те се учат, и утре, когато отидат в планината, не горят клечките, а ги харесват. По този начин се изостря вниманието върху природата и те почват да я щадят. Едно дете, което днес ще пощади една клечка или един зелен лист, утре може да стане инженер или строител, който ще сложи ограда, ще опаса дървото, вместо да го изкорени, казва Илчевски. В сбирката му има само мъртви дървета, тези които са загубили по някаква причина живота си в природата - порой, биологична старост, гъбични заболявания, човешка намеса... Горе на Беклемето миналото лято намерих едни чудни хвойни, изгорели. Събирам само дървета, които са свършили жизнения си път и им давам втори живот. Аз съм ратай на Бога в тая мисия -



Бог ги твори тези неща,



аз само ги откривам, събирам и показвам на хората той колко е велик. Не съм скулптор, не съм творец, не се изживявам като конкурент на което и да е изобразително съсловие, имам друга мисия, казва Илчевски. Той обработва клонките главно с шкурка, ножче, пинсети, длета. Работи почти всяка вечер - има много напрегнато всекидневие и вечер така си лекува нервите. Някои от фигурките са с камъни. Има поверие, че човек, който намери камък с дупка, през която може да мине конец или клечка, е късметлия. Такива камъни се намират много рядко, казва Илчевски. В колекцията си има камък, който представлява съвременната карта на България - плочка, която ерозията е създала като лъва от картата. Събира камъни, носят му от целия свят - има камъни от древното светилище Балабек в Ливан, където има колона на 700 години и никой не знае как е направена, има камъче от поляната на Стоунхендж, от района на Египетските пирамиди, наскоро му донесли камъче от Лапландия. Мой приятел го е купил, защото там камъни могат да се събират само през лятото, когато се стопи снегът. Има инициативни хора, които през двата летни месеца събират камъни и през зимата ги продават, пояснява Илчевски. Дървените форми той събира от цяла България, но има и дръвчета от пустинята Калахари, маслинови дървета от остров Крит, от Африка - дървото азубе, твърдо като желязо, има дървовиден люляк... Причудливите форми в колекцията му са от около 70 вида дървета. Ценното при тях е формата, там където Бог се е проявил по интересен за хората начин. Обикновено дърветата растат нагоре, но някъде съдбата на това дърво така се е преплела, така се е променила, че е създала нещо, което на нас ни прилича на животно, на птица... Дърветата са същества, които не се местят. Има теория, че те имат същата нервна система и чувствителност като животните, но не могат да се движат. Усещат страх, усещат болка, сигурно и чуват по накакъв начин вибрации.



На всяко дърво му се иска да лети,



то затова расте към небето.

Точно когато дърветата си мислят, че ще изгният, че бактериите ще ги изядат, се появява човек като мен... и те летят, радват се, разказва Илчевски. Така негови дървета са се "разлетели" по Норвегия, Щатите, Япония....

Парите, с които се откупуват повечето фигурки, Илчевски спестява, за да създаде един малък частен резерват за костенурки. Костенурката изчезва по българските земи. За да не влизам в противоречие сас законодателството, няма да се събират екземпляри от природата, а от Чехия ще се купят няколко двойки. Там костенурката е култивирана, със сертификат и е домашен любимец. Моята мечта е един ден да разселваме заедно с природозащитните дружества и да пазим генетичното разнообразие на България, казва Илчевски. Костенурките са негово любимо животно от детството. Тромавите корубести животинки почти стигали до тяхната къща в Пещера.

Костенурките му се виждали



като едни съвременни динозаври,



макар и малки. После си спомня как с годините костенурките отстъпват и биват унищожавани и все по-трудно се намират и все по-далеч трябва да иде човек, за да ги види. Костенурката става символ на неговия проект. Каузата се нарича "Тера Фантастика", а запазеният й знак е костенурката.

Един от големите рекламни проекти на Николай Илчевски е една книга, която трябва да излезе в края на годината. Правим това заедно с бизнесмена Иван Достинов - голям родолюбец, който се върна от Финладния, за да живее в България, обяснява Илчевски. Книгата трябва да покаже Пловдив на света като втория по старост град в Европа след Микена. Книгата ще е голямоформатна, с богати илюстрации, ще има стила на "Нешънъл Джиографик", които по този начин представят Америка, отделни щати и държави в Европа. Визията е 90% от обема на книгата. Изданието ще е с твърди корици, с мултимедия, с



филм за България и за Пловдив,



ще включва историята, архитектурата на Пловдив, днешния облик...

Искам на по-достъпен език да поднеса на хората като професионален журналист и специалист в рекламата и PR-а знанието за това колко голям и хубав град е Пловдив, колко дълбоко във вертикала и колко богат в хоризонтално изражение е, казва Илчевски, който всъщност не е пловдивчанин.

Това, според него, ще е добре и за бизнеса, защото ако този, с който правиш сделка, знае къде е Пловдив и къде е България, ще те гледа с други очи, няма да му изглеждаш като човек, изникнал от тръстиките. Той ще те възприема като представител на древен град, който е основан около 800 години преди Рим, преди голямата легенда за Ромул и Рем.