:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,319,794
Активни 84
Страници 19,330
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

УБЕЖИЩЕ НАМИРАХ В ЛЮБОВТА

снимка: архив
ПО НАНАДОЛНИЩЕТО НА ДЕНЯ



Събудих се внезапно.

И видях

как вещите излизат, размити, от съня си

и мигом се втвърдяват във надути пози;

как перестите облаци порозовяват,

небето се налива с цвят

и само тъмните дървета още дремят

с нозе, потънали в пръстта.

... Сега ще скоча от леглото -

направо във вира на светлината,

във режещия хлад

на неочаквани събития,

на странни срещи,

предизвикателства,

накъсан дъх...



Сега

ще си измисля някаква уж важна работа,

ще си измисля задължения

(пък нека да е само да нахраня кучето) -

за да измъкна от пръстта нозете си,

за да надигна тежкото си тяло

и го търкулна като камък

по нанадолнището

на деня...





ОТ МОЯ БАЛКОН



Бялото цвете с лилаво оче по средата

стиска сутрин листенца мигли -

чака, като Спяща Красавица,

да го целуне слънцето,

за да отбули седефеното си лице.



Бялото цвете -

балерина с разперена пачка,

застанала на едно краче -

чака музиката,

цял ден я чака,

а цигулките мълчат и мълчат...



Бялото цвете

в здрача печално свети,

нощта го залива с тъмните си води.

Затварят се листенцата уморено,

плуват сънища

в теменуженото око...

Лека нощ! Ако утре не се събудя,

ти пак разцъфти,

разцъфти!





ЕДНО В ДРУГО



Като дете, което се завива

презглава със одеялото -

убежище намирах

в работата, в любовта.

Усещах силата в ръцете си,

ума усещах като сечиво

излъскано от употреба.

А любовта...

Дали тя мене напояваше,

за да разцъфвам с невъзможни цветове

или - подхранвана с измислици -

израстваше от мен самата?



Това, в което съм се сгушвала,

било е всъщност и под моята закрила...

Изпълвах всичко,

и със всичко бях изпълнена.

Когато връхлети смъртта,

внезапна като мълния -

аз вече в семенце от мак

ще съм се скрила.

Станка Пенчева - визитка

Станка Пенчева е родена през 1929 г. в Сливен. Завършва руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като редактор и журналист в националното радио, сп. "Септември" и сп. "Отечество". Автор е на двадесет и пет стихосбирки, три сборника с публицистика, повест за деца и автобиографичен роман. Предложените за "Антология" стихове са от новата й стихосбирка "Преддверие", която ще излезе до месеци в пловдивското издателство "Жанет 45".
21
529
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
21
 Видими 
30 Април 2005 09:17
Запомнете ме
остроока и бързорека,
своенравна и гореща-
сякаш току-що извадена
от юлските пещи.
Запомнете ме с усмивка закичена,
готова на всичко да се удивлява,
с глава-за отсичане,
с устни-за целуване.
Запомнете ме такава.
Тръгнала си недопята,
недоизпита,
излетяла от самия връх на лятото...
Мислете , че отдавна ме няма,
додето
аз си доживявам някъде дните,
тиха и бяла.


С лице, което седефено свети,
с ликуващо рязък замах на крилете-
такава ме запомнете !





30 Април 2005 12:46
Аз повече разбирам от разкази, не от стихотворения...........................
30 Април 2005 14:15
Поезията лекувала сетивата, без нея казват обществото загНивало. Благодаря

Редактирано от - Пейчо Пеев на 30/4/2005 г/ 14:18:05

30 Април 2005 15:27
На времето имах една любов, която се прекланяше пред Станка Пенчева, знаеше я наизуст. Слушах рецитациите и се смущавах от откровенните излияния за любовта. Мислех, че прекалява. Времената бяха други, любовта и стиховете за нея бяха нежни, думите двусмислени, а тази Станка смайваше с откровенноста си.
30 Април 2005 15:43
Пропуснала съм името, но мисля е ясно,
че горното стихотворение също е от Станка Пенчева.
Харесвам я много. Още от младите години и до днес.
Ето още нещо от нея - от корицата на нейната книга "Незабрава"...


Свършекът на света ще дойде за мен,
ако вече никого не обичам.
Няма да се разсъмне него ден,
една тишина апокалиптична
ще ме покрие с гъстата си смола
и аз ще остана в глъбината й кехлибарена,
прозрачна и мъртва
като крилце на пчела.



Редактирано от - Miranda на 30/4/2005 г/ 16:05:18

30 Април 2005 15:50
djdjkj
30 Април 2005 16:03



ЛЮБОВ ?


Този балон
още в детството спукан е.
Няма любов -
има нагон
за чукане!
30 Април 2005 16:10
Такава власт над себе си ми даваш,
че аз стоя изтръпнала, безмълвна.
...Косите ми със светлина са пълни,
от устните ми капе мед и вино,
огньове еньовденски, сини
играят на прострените ми длани...
Не е то страст,
не е желание-
ако ти нося болка, ще я вземеш;
и смърт да съм дори - ще ме приемеш.
Мълчиш.
А цялата земя крещи : обичам те !
И аз, владетелката, тихо коленича
и гордостта ми като дреха пада...
Такава власт над себе си ми даде,
че ти се покорих.


Станка Пенчева


Е, това е любов ...
30 Април 2005 19:34
Имам един съсед на лозето, казва се Петко, жена пък Станка и винаги когато си пием ракията с него идва жена му и той казва: "идва със танка" да ме прибира. Та Миранда такава асоциация предизвикваш с твоите цитирания тука, а може би си самата ти С- танка...Пенчева.
30 Април 2005 19:46
milcho, аз пък не те разбирам, но едва ли има значение.
Повече няма да цитирам, за да не ти предизвиквам "подобни" асоциации.
30 Април 2005 20:16
Оставете Миранда на мира, тя е истинска, а ако обичате да сте сами продължавайте, изчезне ли тя, пишете бегал и мен, аре, кафа
30 Април 2005 21:48
Миранда моля за извинение, но все пак ние можем да намерим тези неща от Станка Пенчева, по добре ще бъде да напишеш нещо, свое явно има талант. Прощавай...!
30 Април 2005 22:16
milcho, поезията е много индивидуално възприятие.
Ако не си професионален критик или самият ти поет, най-многото , което обикновено може да се каже, е - харесвам, не харесвам.
Затова обикновено прибягвам до нещо от автора, което най-много ми е харесало.
Не хващам първото стихотворение.
Но може и само с мнение.
Наистина сега в нета може да се намери всичко.


Пейчо, надявам се на още много срещи в антологията.


Днес в къши се озовахме дори с два вестника "Сега".
И майка ми и аз сме го купили. Съботният брой в къщи не пропущаме.
И заради антологията и другите рубрики.
Сега единият ще го подарявам.


Хубави , светли празници на вас, на всички !

Редактирано от - Miranda на 30/4/2005 г/ 22:17:23

30 Април 2005 22:41
Е, за две години, да прочетеш, че някой не иска да се натрапва със себе си е постижение... Има смисъл да си останеш в България. Благодаря Миранда и макар да съм атеист желая на Всички Весели пролетни празници на възраждащата се природа...
01 Май 2005 10:18
Любовта –вечната тема, за която всичко е казано, възхвалявана и отричана, търсим я цял живот, всеки обича да е обичан. Да можеш да обичаш - значи си получил много любов в къщи, познаваш я , можеш да я даваш. Неполучилият не я познава, прав е да твърди, че я няма, нормален е брак без любов, осигури пари на децата и всичко е О.К.Ойййй е наивника
01 Май 2005 18:40
Milcho,

Не ми обяснявай, че баба ти те е влачила насила на черква у ваш'то село или че партийният секретар не ти е разрешавал да се кръстиш. Вярата е проява на фини сетива за всекидневното чудо - живота, и за Този, Който е създал и поддържа. Щом не харесваш днешната прекрасна поезия, логично е да не си вярващ.
01 Май 2005 19:42
Ех, ариман сори, ти си неспасяем случай. Твоите приятели се свързаха с майка ми, Присмехулник със сестра ми, ти с баба ми, абе що не питата долната земя кво ще каже. Да възкръснеш ти желая, тогава може би и Христос ще те поучи...
01 Май 2005 19:47
"Сори" ли? Значи в Симеоново сте учили английски? Браво, Милчо. Благодаря, че ми пожелаваш да възкръсна, но за да стане това, първо трябва да умра. С грубостта си ти заби ръждясалия кинжал на своето прибързано слово в моите космати гърди. Хлипам неудържимо. Къде ми е кърпичката?
01 Май 2005 20:58
Ариман любовнико мой, нали ми се кълнеше, ама види се водката или там квото са ти дали, може и трева е подействувала, всички ще умираме, но не всички въскръсват, а ти и от това се отказваш. Тогава що ууд искаш...
01 Май 2005 23:11
Най-накрая малко по-интелигентни дiaлози. Благодаря за удоволствието, което ми доставихте.
04 Май 2005 05:45
Любовта към Русия е голямо БОМБОУБЕЖИЩЕ за БСП!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД