:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 174
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Слънце в чашата

СМУТАЦИИ



Морето отдолу е някакси кухо.

Сухо гробище, пусти имоти.

От корубата му се носят глухо

спарени стонове на кашалоти.



Прозрачно е бягството на реката.

Еднобедри русалки примляскват.

Задремеш ли, то между краката

ще се събудиш с опразнено място.



Сълзите се сбират в торби под очите,

приятелствата - под ноктите.

Мъжеството дири пролука в ъглите -

мишле, обградено от котки.



Небето припада над всичко останало.

Сипят се охтичави херувими

върху едноднева ти, вече прихванал

роговица от пантомимата им.



Къде да се денеш? В земноводната киша

суха папрат те стърже, милваш медузи.

И загърбил навиците да плямпаш и дишаш

от света като мокра връв се изхлузваш.







ХАРМОНИЯ НА ХАОСА



Седнах до мравуняка и гледах дълго

как дупестите кривоноги

безцелно мъкнеха товарите от мъртвата природа,

които делникът им беше отредил.

Прочутата хармония на обществото им,

вероятно се крепи върху старанието

да се създава нов хаос от предишния

за поддържане безсмислието на живота -

свят дълг за всеки.





КОМУНАЛНА УТРИН



Ах, как е тъжно, че не пия вече вино

и жълтия жълтък на хрисимото слънце

ведно у чашата си не кандилкам

с червения - на лудата луна.



Главата ми не свети през очите

сред диханията в тъмната гора,

отронени листа не ме събарят

и не спя в снега до пролет.



С фъшкии не замерям конни полицаи,

не черпя богаташи - да ги унизя,

поетеси не прегръщам, сестрите мои шантави,

тънки манекенки не въртя на длан като вретена

и не брадясвам в песни безконечни.



Ах, каква е проклетия приятелите да се свършат,

като семките солени в джоба захабен

и каква досада е жена ми пак след векове

да захване да ми прави сладки.



И в същата претрезва комунална утрин

олющеното къщно огледало да профъфли:

"Това лице невесело отде намери време

от толкова делириуми, та да остарее?"

Цветан Бошев - визитка

Цветан Бошев е литературният псевдоним на Цветан Цветанов. Авторът е роден през 1949 година в Търговище. Завършил е журналистика в СУ "Климент Охридски". Работил е като металург, трудил се е в радиото и в БНТ като репортер, редактор, водещ и автор на документални филми. Издал е "Господ в плевника"(деветдесет стихотворения и една просташка поема). От девет години е емигрант в ЮАР. Превеждан е на местните официални езици.
22
978
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
04 Ноември 2005 21:56
Браво, тоя е истинска Ламя! Отдавна не съм се кефил на стихове!
05 Ноември 2005 00:18
Я! Най-сетне Ламята тъдява! Бравос братле! Откак четох един архивен брой на Литературен вестник с теб /страхотно си го рекъл на амелията и на господинов-а/, не съм те мервал у наше село българско...Как я караш в ЮАР?
05 Ноември 2005 00:39
Еваларка, брато. Вървиииишшшшшш (както се викаше из нашия край ).
Доста сочно! Този лингвистичен сандвич " дупестите кривоноги" направо ми изби два кътника, премолар и даже и кучешки зъб комай.
Изобщо "Хармония на хаоса" си е да се постави във философска читанка. Убиец, бе. Убиец. Бравоска, направо. САМО В ДЕВЕТ РЕДА, ОТГОВОР НА ЕДИН ОТ НАЙ-МЪТНИТЕ ФИЛОСОФСКИ ВЪПРОСИ. НАПРА"О - В'РВИИШШШ.
* * *
тук малко лирично-лично отклонение:
Получих ти мейла. Радвам се че си получил ония работи...ами...enjoy, дето има една дума...и разбира се: Бързо оздравяване и стани стани юнак балкански, щото чувам че все още имало там сума ти и недоклатени юарки ( не знам как е прието да се вика на южноафриканска самка...юардечка? юрка? юркачка? юреа? саутафриканка?...а де...не знам и туй то ). Тъй де...няма да се излагаме сега. Ама ха...
05 Ноември 2005 01:51
Юрочка!
05 Ноември 2005 08:28
"спарени стонове на кашалоти"...
Приятелю незнаен, смени пиенето. Виждаш бели китове.
05 Ноември 2005 12:08
Перемянич, глей ся, не е от пиенето. Просто и тази събота си станал с гъза нагоре... А гъзът тряа да сочи
Тук прилагам едно ново стихотворение на Цветан Бошев - Ламята, както е известен по света и у нас:

Вече не ща любов.
Само в бараката й да ме пуснат да живея.
Да пазарувам цепеници за камината й
и вино за звънтящата й чаша.
На рояла скъсаните корди да сменям с мои сухожилия,
а клавишите изкъртени – с услужливите ми предни зъби.
Да скубя плевели в имението й без зидове.
Да суша сълзите й с лопати пясък.
Да вписвам кредитите й несметни
върху дебита на водопада
в униформата на незабележим лоялен иконом.
И да задигна някой ден в часа за депилация
всичките й диадеми, пръстени и гривни,
колиета, обеци, нагъзници от емералди
и пиян до козирката да се метна с лимузината
в пропастта, откъснала ни от останалия свят.
05 Ноември 2005 15:22
Глей ся, Варелий.... преди година ме помоли не се занимавам с теб, да не измъчвам душата на поета , и аз не го правя. Но тоя Цецо за нищо не ме е молил, затова ще натъртя субективното си читателско мнение - флейвърът на поезията му е сравним с тригодишен потник от гърба на млад работник, а изразните му средства са подобни на тези, с които помощник - боцмана на суховоза Трапезица рути повеляновски проститутки на Първа буна. За твоята персонална поезиа нищо не съм казал, забележи, но ако много настояваш...
05 Ноември 2005 16:57
хаха! свежо!
"рути повеляновски проститутки" също е свежо.
ха!
05 Ноември 2005 17:18
Перемянич,
що толкози мразиш поетите, докторе? Те наистина не са луканка, за да ги обичаш, ама се пак...
Цецо Ламята поне рути повеляновски проститутки на Трета буна, пич! Туй е достойно за уважение. Докато ти всяка събота рутиш поети - и подозирам, че имаш тайна тръпка към изящното слово, но то тъй дълго те е рутило, че ся направо си бетер повеляновски шаман... В превод - древен жрец. Не казвам жрица. Нищо лично, Перемянич, нищо лично! Събота е, отпусни му края!
05 Ноември 2005 18:09
Варелий... много си игрив днес. Ще пропусна другото; само ше отбележа, че шаманството е толкова далеч от жречеството, колкото цецковото - от поезията. Голямо момче си вече, научи се да правиш разлика.
05 Ноември 2005 21:12

И днес съм жив
с всичките последствия
Тъга, горчивина, терзание, страдание.
Чаши с болка, цената на полета

И утре ще съм жив
с всичките следследствия
06 Ноември 2005 06:10
>>><<<
Ламя,
не мога да си представя кака там
зад екватора
на другия край на земята
ходиш
маааму
надолу с главата..
Там и поезиията явно е
обратна
така е брато
не ми е понятно
като как
думите ги четете
отпред ннаназад
когато задника ви е
нагоре...
страхотно е
брат...
А аз тук -гледай
се наслаждавам-
една права усмивка
и един палец нагоре
ти давам





..

>(снимка: натиснете тук)

Редактирано от - sluncho6 на 06/11/2005 г/ 06:16:06

06 Ноември 2005 16:52
Sluncho
Нещо не ти се отваря снимката, що така друже?
06 Ноември 2005 17:21
>>><<<
Извиниявайте всинца, редактирах когато монитора ми беше с китайски иероглюфи и така съм редактирал, че съм забърсал отнейде нещо...и аз се чудих ква е тая снимка...после ми хрумна че е от някакъв друг ред, но как се присламчи, незнам..
06 Ноември 2005 17:24
ама де е снимката?
06 Ноември 2005 17:40
За форумците! Намерих едно страховито стихотворение от бат Ламя, ето го тук! Миранда, Слънчо, Спасов Ден и Пейчо – поздравявам Ви с това:

ПОМЕН

Години все не мога да превърна мама в думи.
Днес за пети път последният й земен ден се връща.
И да заплача и сълзите ми да бъдат гумени
едва ли ще доскачат от людската земя до вкъщи.

Там брат ми е събрал доизлиняващи роднини
да хапнат жална риба по великденските пости.
Нека поне изпълни весдесъщата си роля виното –
една за раждане и сватба и за бог да про’сти.

И в обичайната полусъщинска, полупресторена печал
да шумнат и надвикат тракането на чиниите.
В превара да редят как чинно и как свято е живяла
женицата, зарад която са печени скумриите.

А след помена, когато изпроводи заклатушканите гости
снаха ми и в тавата засъбира гръбнаците опърлени,
дано с ръката си набожна, тъй да нахвърля костите,
че думите им да се подредят, преди да са изхвърлени.

06 Ноември 2005 19:47
Brat Lamya, жив и здрав, не било писано да се познаваме, предизвика уважение и много исках да те поздравя, кажи хареса ли го
06 Ноември 2005 20:00

1.4 Не забравяйте и че има потребители с по-бавна връзка, не копирайте дълги текстове, а по-добре да давате линк към съответния първоизточник, когато е възможно.

Из Правилата на форума, Натиснете тук

06 Ноември 2005 20:27
Понеже имало хора с по-бавна връзка, ето значи адреса на интервюто ДЕ Е БЪЛГАРИЯ, за което писах преди 2 часа. Там е поетът Цветан Цветанов Ламята, ама като разпален родолюбец и да знаете, харесвам го!

http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php? ar=862
06 Ноември 2005 20:32
Не е само до връзката... елементарен жест на уважение към изданието, публикувало интервюто :-)
Не го възприемайте като упрек, а като протокол.

Де е България?
06 Ноември 2005 21:36
Драги, Пейчо, аз не съм Brat Lamya. Този прякор е на неизвестен приятел. Регистрирам се за пръв път във Форума за да ти благодаря за компилацията от мое двустишие/откъде го изрови?/ и твоя добавка, както и на всички, които ме забелязаха. Пробвах електронния ти адрес, но не проработи.
06 Ноември 2005 21:53
Предложих ти идеята, че болката извисява и че разбираш кой кой е по това колко болка е изпил, и.... куража на вярата, че колело е живота
bg1peev@netscape.net

Редактирано от - Пейчо Пеев на 06/11/2005 г/ 22:14:41

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД