СМУТАЦИИ



Морето отдолу е някакси кухо.

Сухо гробище, пусти имоти.

От корубата му се носят глухо

спарени стонове на кашалоти.



Прозрачно е бягството на реката.

Еднобедри русалки примляскват.

Задремеш ли, то между краката

ще се събудиш с опразнено място.



Сълзите се сбират в торби под очите,

приятелствата - под ноктите.

Мъжеството дири пролука в ъглите -

мишле, обградено от котки.



Небето припада над всичко останало.

Сипят се охтичави херувими

върху едноднева ти, вече прихванал

роговица от пантомимата им.



Къде да се денеш? В земноводната киша

суха папрат те стърже, милваш медузи.

И загърбил навиците да плямпаш и дишаш

от света като мокра връв се изхлузваш.







ХАРМОНИЯ НА ХАОСА



Седнах до мравуняка и гледах дълго

как дупестите кривоноги

безцелно мъкнеха товарите от мъртвата природа,

които делникът им беше отредил.

Прочутата хармония на обществото им,

вероятно се крепи върху старанието

да се създава нов хаос от предишния

за поддържане безсмислието на живота -

свят дълг за всеки.





КОМУНАЛНА УТРИН



Ах, как е тъжно, че не пия вече вино

и жълтия жълтък на хрисимото слънце

ведно у чашата си не кандилкам

с червения - на лудата луна.



Главата ми не свети през очите

сред диханията в тъмната гора,

отронени листа не ме събарят

и не спя в снега до пролет.



С фъшкии не замерям конни полицаи,

не черпя богаташи - да ги унизя,

поетеси не прегръщам, сестрите мои шантави,

тънки манекенки не въртя на длан като вретена

и не брадясвам в песни безконечни.



Ах, каква е проклетия приятелите да се свършат,

като семките солени в джоба захабен

и каква досада е жена ми пак след векове

да захване да ми прави сладки.



И в същата претрезва комунална утрин

олющеното къщно огледало да профъфли:

"Това лице невесело отде намери време

от толкова делириуми, та да остарее?"