:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 208
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Последно примигване

Архив: "Сега"
След убийството на шефа един от бодигардовете му, Сашо Мурджито, лежеше в неврохирургията на Военна болница, без надеждата скоро да умре. Куршумът беше засегнал някакъв жизненоважен център в мозъка му и превърна якия, близо стокилограмов юнак в повален паметник. Сашо не можеше да движи нито краката, нито ръцете си, не можеше да говори, дори с мъка преглъщаше. Санитарката, която го хранеше - изобилно надарена с природни прелести, разбираше, че се е наситил, по тежкото падане на клепачите му. Когато мъчително се повдигнеха отново, те разбулваха кръвясали очи, които се напъваха да проникнат под мантата й. Срещу погледа му младото момиче потръпваше от ужас и съжаление, но заради тази тръпка, а и вярвайки, че тъй връща ищаха му за живот, тя се явяваше пред храненика с малко закопчани копчета на мантата.

Освен с пазвата на неговия ангел-хранител Мурджито се занимаваше с въпроса кой ги е накиснал. За срещата на шефа с руснака в "Трите ангела" знаеха само охраната и двама-трима най-приближени. Дори собственикът на ресторанта се изненада, когато пристигнаха в два следобед, в противната августовска жега. Той обаче не е имал технологично време да повика когото трябва. Защото тримата, маскирани като полицаи, изникнаха почти веднага и запуцаха от упор, преди шефът и гардовете му да се подредят по защитната схема. Значи, нападателите са били предварително осведомени от вътрешна кука и са чакали на зрителна връзка с ресторанта.

Кое беше гадното копеле, което се беше продало за мангизи? В главата на Мурджито не се побираше мисъл за друга причина. Макар че шефът не се скъпеше, плащаше редовно хубави заплати и ги глезеше с разни екстри, някой се беше полакомил за още. Но кой? Кой?!... - тъй ден и нощ, непрестанно: въпросче, хранене с лъжичка, разтворената манта на санитарката, въпросче, подлогата, зловоние, въпросче - до безкрай...

На петия ден дойде да го посети колегата му Методи Студента. В задушния до полуда следобед Мето пристигна свеж и бодър, без капчица пот, сякаш имаше вътрешен климатик. Носеше килограм грозде, бутилка уиски - от най-скъпото, и един гербер.

- Подиграваш ли се? - ужаси се санитарката, която точно в момента сменяше чаршафите, и посочи бутилката. - Трябва му само...

- Всички болести се лекуват с алкохол - пресече я с усмивка Студента. - Капвай му по няколко капки в храната. А това е за теб - подаде й гербера той.

- Много сте мил - нито се смути, нито попритвори мантата си санитарката. - Мислех си, че...

- Че ние сме диваци - отново я пресече Студента. - Аз съм студент по медицина, прекъснах за няколко години.

- О-о, колеги! - зарадва се момичето и се отпусна на стола за по-интимен разговор. - Тук съм на стаж...

- Оставете ни за мъничко сами. - Студента беше все така занесено усмихнат, но в гласа му прозвънна метална нотка и момичето побърза да изчезне.

- Съжалявам, брато - приближи се до леглото Студента. - Наказан си по-жестоко, отколкото заслужаваш...

Макар че целият се беше превърнал в слух, Мурджито не разбираше за какво говори тоя скапандурник. Подозираше нещо подлярско, то го напрягаше и мисловно и го караше да си припомни думите на стария, че всичката лошавина на света идва от учените.

- Грешка стана - седна в крайчеца на леглото, до краката му, Студента. - Запланувано беше да си мъртъв. Бързо и безболезнено. Чистачът е стрелял добре, точно, но... Няколко милиметра, ей тонинко, и щял да те приспи. И той не е виновен, просто - малшанс. Колкото и да се старае човек, не винаги успява...

Мурджито чуваше зъбите си да скърцат, без да ги е стиснал.

- Щях да ти го спестя, ако беше ритнал камбаната - нежно се усмихна Студента, - но Евелина няма да ми прости. Моята приятелка, дето ти и шефът изнасилихте в офиса. Спомняш ли си?...

Спомняше си Мурджито, но не проумяваше каква връзка има то с разстрела. Оная вечер двамата се бяха нажабурили с многогодишно дъмпелче и на шефа му беше паднало пердето, и баш тогава цъфна куклата. Търсела била Студента - кой ще я разпитва коя е и защо е, поканиха я, уиски й предложиха. Мадамчето уж се поотпусна, но като стигнаха до чукането, се разквича. Наложи се Мурджито да й запуши устата, че и с няколко тупаника да й изкара въздуха, а шефът беше направо откачил. Накрая, за благодарност, пусна и Мурджито да се пооблажи. После разбраха, че била гадже на Студента, шефа май му се извини, а на курвето купи нови дрешки. Оттогава мина година и повече, всичко се покри и забрави...

- Евелина се самоуби - подсмръкна Студента. - На гроба й се заклех, че ще ви отмъстя и на двамата.

В тялото на Мурджито набъбваха неподозирани сили, той усещаше, че само да се напъне, и ще скочи, и се напъваше, но мускулче дори не помръдна по него.

- Целта ми не беше да се гавря с теб - стана да си ходи Студента, - а да заровя тайната си в гроба ти. Да ми олекне. Чао!

На вратата Студента се сблъска със санитарката, но не й се усмихна, не я погледна дори. Тя понечи да тръгне след него, после пристъпи към леглото на Мурджито.

Все още той не се беше отказал да изпълни дълга си. Ако успееше да предупреди момчетата, те си знаеха работата - жална му майчица на копелето! От сладките видения силите на Мурджито се уголемиха, той вдигна клепки и ги спусна, извъртя очи към вратата, а сетне впи поглед в лицето на санитарката.

Бъдещата лекарка разгада поръчката му: умееше вече да чете по движението на клепачите му, пък беше и подслушвала зад вратата. Трябваше да слезе долу, във фоайето, където денонощно дежуреше колега на Мурджито, и да му разкаже какво се случи тук.

Момичето се поколеба. Прииска й се и за нея да се стрелят, и за нея да се яви отмъстител като Студента, а той беше и хубав. Същевременно бъдещата лекарка изпита състрадание и към Мурджито. На двадесет и две години - жив труп, подобно зверство не се вписва в човешките закони...

Тя хукна навън.

А Сашо Мурджито затвори тежките си като надгробни плочи клепачи и заспа щастлив.

Георги Величков - визитка

Георги Величков е роден на 7 април 1938 г. в Сливен. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". До 1970 г. работи като адвокат, драматург и журналист в родния си град, а след това като редактор в литературни списания и издателства в София. През 1990 г. е народен представител в VII Велико народно събрание. Негови произведения са превеждани на английски, гръцки, немски, румънски, руски, финландски, френски. Миналата година "Жанет 45" издаде сборника му с разкази "Пасианси за тероризъм".
14
666
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
04 Ноември 2005 22:11
05 Ноември 2005 00:03
Ами и това са нещата от живота.
Макар и на мен друго да ми се чете.
05 Ноември 2005 16:53
Не разбрах сега има ли отрова в уискито?
05 Ноември 2005 19:57
Карагьозения Джо, защо се изтри ?
05 Ноември 2005 21:18
Миранда, не съм се изтрил аз. Човек не може да се зачеркне в огледалото. Вероятно туй пъклено дело не е на майн гот, а на майн Бот...
06 Ноември 2005 05:21
>>><<<
Вчера си имахме нещо разговорка със Сиби и гледам после интересен съвпадък - заглавие баш по темата ни.....та реших да постна вчерашното тук...
______________

sluncho6
>>><<<
С и б и , с Л а в о а з и е с л у ч и ...Т о в а е о б р а з е ц н а у ч е н е к с п е р и м е н т а т о р , л у д о в л ю б е н в н а у ч н и я п о д х о д ...Н е м у п р и н а д л е ж и к р и л а т а т а ф р а з а "о т н е б е т о н е м о г а т д а п а д а т к а м ъ н и , п о н е ж е н а н е б е т о н я м а к а м ъ н и .." б и л; у б е д е н ч о в е к а Ч Е М Е Т Е О Р И Т И Т Е Н Е С А П А Д А Щ И К А М Ъ Н И н а у ч н о у б е д е н с н и в о т о н а н а у к а т а д о м о м е н т а ...
А е т о о б р а з е ц а н а н а у ч н и я п о д х о д : К а т о к р а с а в е ц , л ю б и м е ц и г л а в н о к а т о б л а г о р о д н и к Л а в о а з и е е о с ъ д е н н а о б е з г л а в я в а н е о т ф р е н с к и я т р и б у н а л ...П о т о в а в р е м е н а у к а т а н е б и л а н а я с н о с т о в а , д а л и ч о в е к п р о д ъ л ж а в а д а м и с л и к а т о г о о б е з г л а в я т . Г и л о т и н а т а и з о с т р я т е з и м и с л и д о к р а й н о с т ....и е т о Л а в о а з и е п о м о л в а л ю б и м и я с и п р и я т е л и с ъ т р у д н и к (к о й т о н е е б л а г о р о д н и к , с л е д о в а т е л н о н е е о с ъ д е н н а с м ъ р т д а п р и с ъ с т в а н а о б е з г л а в я в а н е т о м у . У г о в о р к а т а , Л а в о а з и е щ е м и г а с о ч и д о к а т о м о ж е , с л е д к а т о г л а в а т а м у п а д н е . М и г н а л 13 п ъ т и ...п о с л е к р ъ в н о т о н а л я г а н е с п а д а и м у с к у л и т е н е м о г а т д а п о д д ъ р ж а т к л е п а ч и т е , п о с л е и д в а б е л и я с м е р ч , п р о с т а г л а н д и н и т е и Б о г ....
Е т о и т а к и в а м и с л и д о к а р в а т н а у ч н о и т е р е к о н т р и н а К о й о с с с с ..



З а т в о р и п р о з о р е ц а

Редактирано от - sluncho6 на 06/11/2005 г/ 05:24:11

06 Ноември 2005 05:33
>>><<<
С и б и , с Л а в о а з и е с л у ч и ...Т о в а е о б р а з е ц н а у ч е н е к с п е р и м е н т а т о р , л у д о в л ю б е н в н а у ч н и я п о д х о д ...Н е м у п р и н а д л е ж и к р и л а т а т а ф р а з а "о т н е б е т о н е м о г а т д а п а д а т к а м ъ н и , п о н е ж е н а н е б е т о н я м а к а м ъ н и .." б и л; у б е д е н ч о в е к а Ч Е М Е Т Е О Р И Т И Т Е Н Е С А П А Д А Щ И К А М Ъ Н И , н а у ч н о у б е д е н - н и в о т о н а н а у к а т а д о м о м е н т а ...
А е т о о б р а з е ц а н а н а у ч н и я п о д х о д : К а т о к р а с а в е ц , л ю б и м е ц и г л а в н о к а т о б л а г о р о д н и к Л а в о а з и е е о с ъ д е н н а о б е з г л а в я в а н е о т ф р е н с к и я т р и б у н а л ...П о т о в а в р е м е н а у к а т а н е б и л а н а я с н о с т о в а , д а л и ч о в е к п р о д ъ л ж а в а д а м и с л и к а т о г о о б е з г л а в я т . Г и л о т и н а т а и з о с т р я т е з и м и с л и д о к р а й н о с т ....и е т о Л а в о а з и е п о м о л в а л ю б и м и я с и п р и я т е л и с ъ т р у д н и к (к о й т о н е е б л а г о р о д н и к , с л е д о в а т е л н о н е е о с ъ д е н н а с м ъ р т д а п р и с ъ с т в а н а о б е з г л а в я в а н е т о м у . У г о в о р к а т а -Л а в о а з и е щ е м и г а с о ч и д о к а т о м о ж е , с л е д к а т о г л а в а т а м у п а д н е . М и г н а л 13 п ъ т и ...п о с л е к р ъ в н о т о н а л я г а н е с п а д а и м у с к у л и т е н е м о г а т д а п о д д ъ р ж а т к л е п а ч и т е , п о с л е и д в а б е л и я с м е р ч , п р о с т а г л а н д и н и т е и Б о г ....
Това, доколкото ми е известно е единствения контактъ на човек с извънземното земно..
Е т о и т а к и в а м и с л и д о к а р в а т н а у ч н о и т е р е к о н т р и н а К о й о с с с с ..
06 Ноември 2005 12:55
Мисля, че това е един от най-слабите разкази, които вестник "СЕГА" някога е помествал на антологичната си страница. Мисля още, че Бот не бива да трие мнения, които не ласкаят автора, един уважаван в миналото български писател, който, за съжаление, днес пише калпаво.
06 Ноември 2005 13:03
Валери, недей да мислиш за неща, които вече са основополагащ принцип за всеки медиен форум. Критикува се произведението, а не се обижда автора. Като напишеш някое стихотворение аз мога да споделя, че не съм срещал по-трагично произведение на монитора си от близо десетина години, но това не ми дава правото да те обиждам теб като човек и да ти препоръчам да се цаниш за докер, например, вместо да хабиш клавиатурата. Елементарно е, помисли малко.
06 Ноември 2005 13:10
Бот, благодаря, че се обади! Благодаря и за трагиката... Но все пак - мисля, че изтритите мнения под разказа на Георги Величков с нищо не обиждаха автора. Или не съм прав? А може би нещо не съм догледал и допрочел между редовете? Ако внимателно се взреш в написаното от Георги Величков, ще видиш, че има елементарни недомислици - не може мъж с куршум в мозъка да се заглежда под престилката, а не мантата, на санитарката... щото с куршум в мозъка всеки един от нас гледа нагоре и нататък, където е само Бог. Бъди здрав, Бот, и не се престаравай, братле!
06 Ноември 2005 13:22
Не си прав, обиждаха го. Същият случай както с проф. Паси в Наблюдател, само че там е доста по-сериозно, защото почват да се намесват синове, евреи, един дори му препоръчваше да чете Оруел (това го оставих де, защото беше повече смешно, отколкото обидно).
В събота и неделя обикновено само трия ако имам възможност да поглеждам към форума без да редактирам, тъй като отнема повече време. А не мога да оставям нещата така, защото има автори, които наистина се впечатляват от глупостите по техен адрес. И ти си автор във вестника понякога, и ти си се впрягал или греша? Щеше да се биеш веднъж дори :-) Пишат си хората за вестника и изведнъж във форума на този вестник некакъв анонимен уйо от горно нанадолнище почва да им обсъжда родата. Да им каже, че са написали голяма простотия да, но другото си е за санкция.
Положението е сериозно, ако се стигне до избор какво би предпочела да запази редакцията (авторите си или форума), то не бих искал да се оказвам лош пророк. Всички сме хора и всеки си има своите слабости, не е етично да се нападаме на личности по подобен анонимен начин.
Имам малко работа в момента, ще вляза във форума по-късно ако се продължи темата.
06 Ноември 2005 17:21
Валери здрасти!
Ко ста-а бе бате? Ква е таз припирня?...Да знайш подкрепям те в борбата за свобода на словото!
Бот, съгласявам се за туй що казваш, че трябва да се бранят авторите...
Изводът?
Баланс
:Форумците не трябва да се държат като непослушни деца, щот другарката пляска...А другарката – да се вслушва в гласа на форумци в отделен форум

06 Ноември 2005 17:30
>>><<<
Нигро такова,
виж че чета и тук бе, мадам...и следя спора дори.
Просто не винаги нестото е на ниво да ме ядоса или да ме очарова...
Тия с куршумите у главите са просто битовизъм...
06 Ноември 2005 17:48
е добре, Sluncho! Съгласен съм и не съвсем – когато отминаваш посредствеността с мълчение, тя може да реши, че и притяваш


ПС мадам? Хайде холан, още не съм си правил операция

А между другото, виж къв страховит стих открих от Ламята горе – в поезията
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД