|
Освен с пазвата на неговия ангел-хранител Мурджито се занимаваше с въпроса кой ги е накиснал. За срещата на шефа с руснака в "Трите ангела" знаеха само охраната и двама-трима най-приближени. Дори собственикът на ресторанта се изненада, когато пристигнаха в два следобед, в противната августовска жега. Той обаче не е имал технологично време да повика когото трябва. Защото тримата, маскирани като полицаи, изникнаха почти веднага и запуцаха от упор, преди шефът и гардовете му да се подредят по защитната схема. Значи, нападателите са били предварително осведомени от вътрешна кука и са чакали на зрителна връзка с ресторанта.
Кое беше гадното копеле, което се беше продало за мангизи? В главата на Мурджито не се побираше мисъл за друга причина. Макар че шефът не се скъпеше, плащаше редовно хубави заплати и ги глезеше с разни екстри, някой се беше полакомил за още. Но кой? Кой?!... - тъй ден и нощ, непрестанно: въпросче, хранене с лъжичка, разтворената манта на санитарката, въпросче, подлогата, зловоние, въпросче - до безкрай...
На петия ден дойде да го посети колегата му Методи Студента. В задушния до полуда следобед Мето пристигна свеж и бодър, без капчица пот, сякаш имаше вътрешен климатик. Носеше килограм грозде, бутилка уиски - от най-скъпото, и един гербер.
- Подиграваш ли се? - ужаси се санитарката, която точно в момента сменяше чаршафите, и посочи бутилката. - Трябва му само...
- Всички болести се лекуват с алкохол - пресече я с усмивка Студента. - Капвай му по няколко капки в храната. А това е за теб - подаде й гербера той.
- Много сте мил - нито се смути, нито попритвори мантата си санитарката. - Мислех си, че...
- Че ние сме диваци - отново я пресече Студента. - Аз съм студент по медицина, прекъснах за няколко години.
- О-о, колеги! - зарадва се момичето и се отпусна на стола за по-интимен разговор. - Тук съм на стаж...
- Оставете ни за мъничко сами. - Студента беше все така занесено усмихнат, но в гласа му прозвънна метална нотка и момичето побърза да изчезне.
- Съжалявам, брато - приближи се до леглото Студента. - Наказан си по-жестоко, отколкото заслужаваш...
Макар че целият се беше превърнал в слух, Мурджито не разбираше за какво говори тоя скапандурник. Подозираше нещо подлярско, то го напрягаше и мисловно и го караше да си припомни думите на стария, че всичката лошавина на света идва от учените.
- Грешка стана - седна в крайчеца на леглото, до краката му, Студента. - Запланувано беше да си мъртъв. Бързо и безболезнено. Чистачът е стрелял добре, точно, но... Няколко милиметра, ей тонинко, и щял да те приспи. И той не е виновен, просто - малшанс. Колкото и да се старае човек, не винаги успява...
Мурджито чуваше зъбите си да скърцат, без да ги е стиснал.
- Щях да ти го спестя, ако беше ритнал камбаната - нежно се усмихна Студента, - но Евелина няма да ми прости. Моята приятелка, дето ти и шефът изнасилихте в офиса. Спомняш ли си?...
Спомняше си Мурджито, но не проумяваше каква връзка има то с разстрела. Оная вечер двамата се бяха нажабурили с многогодишно дъмпелче и на шефа му беше паднало пердето, и баш тогава цъфна куклата. Търсела била Студента - кой ще я разпитва коя е и защо е, поканиха я, уиски й предложиха. Мадамчето уж се поотпусна, но като стигнаха до чукането, се разквича. Наложи се Мурджито да й запуши устата, че и с няколко тупаника да й изкара въздуха, а шефът беше направо откачил. Накрая, за благодарност, пусна и Мурджито да се пооблажи. После разбраха, че била гадже на Студента, шефа май му се извини, а на курвето купи нови дрешки. Оттогава мина година и повече, всичко се покри и забрави...
- Евелина се самоуби - подсмръкна Студента. - На гроба й се заклех, че ще ви отмъстя и на двамата.
В тялото на Мурджито набъбваха неподозирани сили, той усещаше, че само да се напъне, и ще скочи, и се напъваше, но мускулче дори не помръдна по него.
- Целта ми не беше да се гавря с теб - стана да си ходи Студента, - а да заровя тайната си в гроба ти. Да ми олекне. Чао!
На вратата Студента се сблъска със санитарката, но не й се усмихна, не я погледна дори. Тя понечи да тръгне след него, после пристъпи към леглото на Мурджито.
Все още той не се беше отказал да изпълни дълга си. Ако успееше да предупреди момчетата, те си знаеха работата - жална му майчица на копелето! От сладките видения силите на Мурджито се уголемиха, той вдигна клепки и ги спусна, извъртя очи към вратата, а сетне впи поглед в лицето на санитарката.
Бъдещата лекарка разгада поръчката му: умееше вече да чете по движението на клепачите му, пък беше и подслушвала зад вратата. Трябваше да слезе долу, във фоайето, където денонощно дежуреше колега на Мурджито, и да му разкаже какво се случи тук.
Момичето се поколеба. Прииска й се и за нея да се стрелят, и за нея да се яви отмъстител като Студента, а той беше и хубав. Същевременно бъдещата лекарка изпита състрадание и към Мурджито. На двадесет и две години - жив труп, подобно зверство не се вписва в човешките закони...
Тя хукна навън.
А Сашо Мурджито затвори тежките си като надгробни плочи клепачи и заспа щастлив.
Георги Величков - визитка
Георги Величков е роден на 7 април 1938 г. в Сливен. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". До 1970 г. работи като адвокат, драматург и журналист в родния си град, а след това като редактор в литературни списания и издателства в София. През 1990 г. е народен представител в VII Велико народно събрание. Негови произведения са превеждани на английски, гръцки, немски, румънски, руски, финландски, френски. Миналата година "Жанет 45" издаде сборника му с разкази "Пасианси за тероризъм".
не съм се изтрил аз. Човек не може да се зачеркне в огледалото. Вероятно туй пъклено дело не е на майн гот, а на майн Бот... 
д а п р и с ъ с т в а н а о б е з г л а в я в а н е т о м у . У г о в о р к а т а , Л а в о а з и е щ е м и г а с о ч и д о к а т о м о ж е , с л е д к а т о г л а в а т а м у п а д н е . М и г н а л 13 п ъ т и ...п о с л е к р ъ в н о т о н а л я г а н е с п а д а и м у с к у л и т е н е м о г а т д а п о д д ъ р ж а т к л е п а ч и т е , п о с л е и д в а б е л и я с м е р ч , п р о с т а г л а н д и н и т е и Б о г ....
