Още с връщането си в България Симеон II бе принуждаван стотици пъти от журналисти и наблюдатели да се кълне, че няма апетити към възстановяването на монархията, че не мечтае за тежестта на царската корона и не използва участието си в управлението за пропълзяване до трона. Всички го гледаха скептично. После възторжените му посрещачи от 1996 г. станаха най-яростни негови критици. Обвиняваха го за убийството на политическите партии по примера на баща му, правеха несъстоятелни аналогии с малките пороци на дядо му. Подозираха го в заговор за разрушаване на държавността, съзираха дългата ръка на КГБ в политическото му завръщане. А той не се уморяваше да повтаря през цялата предизборна кампания, та и до днес: "Моля ви се, госпожо, аз съм много по-предвидим и скучен човек." Всички въображаеми сценарии на своите противници той отпращаше в графата "фантасмагории". Псалмодичните му призиви да се гледа положителното и да се разсъждава прагматично скоро толкова доскучаха, че се превърнаха в анекдот. Всичко ставаше действително, "когато му дойдеше времето", а в политическите му жестове нямаше изненада. Търпеливостта на Царя към Доган също се оказа пресметната, ала криви се оказаха сметките на последния. Партиите не погинаха вследствие на задкулисни царски машинации, а защото изчерпаха кредита си на доверие. Последният български монарх наистина се оказа по-скучен и логичен от предполагаемото.

Сега затормозени умове отново чертаят сложни кабинетни сценарии за следизборната съдба на Симеон Сакскобургготски. Едни го виждат като премиер втори мандат, други предричат скорошната му "абдикация", сиреч окончателно сбогуване с българската политика. Повод за тези анализи стана все по-възможната хипотеза за



следизборен съюз между БСП и НДСВ



Първо социолозите пуснаха версията в оборот, след това политиците я изпробваха на пазара, накрая жълтите листи отразиха реално тази тенденция. Кръговете, приближени до левицата, получиха по-солидни места от тия, които напираха към дясна коалиция. Рано е отсега да се прогнозира поведението на Симеон Сакскобургготски след предстоящите избори. В последна сметка всичко ще зависи от резултата. При победа на НДСВ, малко вероятна впрочем, той ще бъде призован от историята и народа си за втори управленски мандат. При победа на БСП обаче монархът най-вероятно ще се оттегли окончателно от сцената. Но ще го направи с така важното за него и подобните му чувство за изпълнен дълг. С доближаването на НДСВ към левицата ще е осигурил политическото бъдеще на мнозина от своите довереници. Предварително е притъпена и остротата на предизборните атаки отляво. В политически план съюзът между червени и жълти гарантира абсолютно парламентарно мнозинство за всички непопулярни решения и пълна стабилност на управлението. А това би било добро завещание на сегашния премиер към приемника му. Макар и лишен от амбицията да си възвърне короната, Симеон II все пак държи да се впише достойно в аналите на българската история като монарха-премиер, осигурил добруването на родината си. В психологически план



бащински подадената ръка към бившите комунисти



е най-висшата индулгенция на жертвата към мъчителите му. Опрощението на прокудения от България и обичан от народа Симеончо с перчемчето към наследниците на неговите гонители и хулители. Това ще е безпрецедентен жест на прошка към потомците на ония безбожни комунисти, които поругаха паметта и тленните останки на баща му. То ще е и красив жест на помирение към дълго враждувалата помежду си нация. Симеон II се върна в България с мисията да помири тоя разделен от политиците и миналото си народ. През цялото време на своето управление той дискретно следваше т. нар. "испански модел", който сложи край на гражданската война с активното участие на крал Хуан Карлос. Моделът проработи и в България. Царят има всички основания да бъде доволен от себе си - показа се като национално отговорен визионер и приложи политическия опит на испанския си роднина, от когото винаги се е възхищавал. Едно успешно управление, национално помирение, изпълнен дълг - три сериозни основания да се захване на спокойствие с мемоарите си. В Мадрид или Врана - въпрос на лични предпочитания. Разбира се, отсега чувам възмутителния вой на мнозина: ами имотите, а Мусала? За добро или за зло обаче, историческият вятър ще разсее кухненските миризми.