През следващите години НАТО планира да приеме още нови членки. Разширяването обаче може да продължи само ако Америка, основният му поддръжник, остане ангажирана на Балканите. Нещо, което екипът на новоизбрания президент Джордж Буш поставя под въпрос.

Очевидно Буш и съветниците му не разбират едно от основните постижения на администрацията на Клинтън - разширяването на НАТО. Те не схващат и дълбоката връзка между разширяването и конфликта на Балканите.

Влизането на Полша, Чехия и Унгария в алианса елиминира една потенциална зона на нестабилност в Европа, създаде мотив за тези страни да продължат демократичните реформи и съживи НАТО, изпаднала в патова ситуация след края на студената война.

Но до решенията, взети в Мадрид през 1997 година, се стигна след двегодишни усилени преговори, в чиято основа стоеше войната в Босна.

На практика разширяването стана възможно само защото САЩ накараха НАТО да се намеси срещу сръбските сили, а американските мироопазващи сили влязоха в Босна заедно с европейските. Така, след като САЩ се ангажираха на Балканите и показаха, че са фактор на стабилност в Европа, администрацията на Клинтън настоя за разширяване на алианса.

Приемането на трите нови членки беше в полза и на един от основните стратегически интереси на Америка - отношенията с посткомунистическа Русия.

Но все пак новите членки са едно предимство на НАТО срещу Русия, в случай че в нея надделее реваншизмът. Твърденията на Буш, че САЩ трябва да се оттеглят от Балканите, за да се обърнат към големите стратегически предизвикателства, повдига един важен въпрос: какъв по-голям стратегически интерес можем да имаме от защитата си от една "Ваймарска" Русия?

Освен това на Балканите са ангажирани едва 11 000 американски войници, което при обща численост на армията 1 милион показва, че въобще няма да пострада отбранителната способност на САЩ.