Седим с колегата Варадин и си пием ракията, щото изпращаме не само старата година, ами цяло хилядолетие. Длъжни сме да се кефим, че човек знае ли дали няма да му е за последно.

- Мдааа - подхваща колегата, а рунтавите му вежди играят. - На човек ако днес не му върви, значи просто не е навит.

- Че как да бъде навит? - мъча се да се разхиля. - Като баница ли да е навит? Та да му излезе късметът, а?

- На българина късметът скоро няма да му излезе - категоричен е Варадин.

- Защо?

- Защото му е влязъл много навътре...

Тук се стряскаме и двамата. Отвън пищят сирени, фучат линейки - край нямат.

- Кво става? - ужасявам се аз.

- Кво! - наясно е колегата Варадин. - Станала е катастрофа.

- Ква катастрофа, бе?

- Ква-ква! - хващат го него нервите, но с тон на държавник уточнява: - Национална!

От което не ми става ясно има ли жертви, няма ли...

* * *

Седим с колегата Варадин и си пием втората ракия. Дето се вика, първата за Коледа, втората за Нова година.

- Мдааа... - клатя умно глава. - Други години ние с тебе си разменяхме подаръци. Хубава традиция беше...

- Трябва да я съхраним! - категоричен е колегата.

- Че можем ли да си го позволим? - чудя се. - Както сме закъсали, кво ли да си подарим ние с тебе...

- Все можем да измислим нещо - сумти той. - Предлагам ти да ми направиш подарък, като ми платиш парното!

- Я! Ами ти тогава какъв подарък ще ми направиш? - изтрезнявам аз.

- Аз пък ще платя твоето парно! Ще кажем и на жените да си направят подаръци - продължава колегата Варадин. - Моята ще плати вашия ток, а твоята - нашия.

- Пълен кеф! - сияя на поразия аз.

В този момент идва келнерът, за да ни види сметката. Походката му е като на Джони Уокър. Надвил си е на харча...

- Плащам неговите две ракии - сочи ме колегата Варадин - и половин салата кисело зеле.

Келнерът ни гледа като банкноти, отдавна излезли от обращение.

- А аз плащам неговите ракии и останалото зеле - успокоявам го.

И си мисля колко е хубаво, че съхраняваме традициите.

Но ми е страшно любопитно - като си платим на разменни начала парното и тока, чии подаръци ще са по-големи?