|
За наша огромна почуда вчера пак в "Труд" прочетохме, че един също огромен писател, а именно Радичков - ДА, ДА, ЙОРДАН РАДИЧКОВ! - е бил предизвикан от... НЕ! НЕ от опита да бъде задраскан неговият колега Антон Дончев. Съвсем НЕ! Ето от какво:
"В. "Труд" реагира с раздразнение и нападки по адрес на българското посолство в Париж и посланика ни г-н Стефан Тафров. Познавам г-н Стефан Тафров и неведнъж съм бил свидетел на неговата работа и грижа за развитие на българо-френските културни връзки. Дай боже, България да има повече такива посланици зад граница... Грозно впечатление ми направи, че всичко, написано във вестника, е потопено обилно в битови подробности за по-голяма убедителност. Ако трябва да сме откровени, нека си признаем, че това е един шанс за българските писатели да бъдем забелязани и да ни се окаже такава висока чест от страна на Франция. А що се отнася до това кой и как да бъде поканен, нека оставим тази работа на домакините, те са достатъчно образовани хора, за да се нуждаят от нашите нескопосни съвети!"
Това наистина ли ТИ си го писал, бай Йордане?
Ти ли баш се намери да послужиш за гащи на лъсналото голо дупе на демократичната цензура?
Ти наистина ли съзря "битови подробности" в разказа на достатъчно образования домакин Ерик Нольо? Наистина ли не схвана, че именно твоят любим посланик му е давал нескопосни съвети, потопени обилно в идеологическа майонеза? Наистина ли не ти направи грозно впечатление, че Антон Дончев (и не само той) щеше да бъде лишен от шанса да му се "окаже такава висока чест" заради извънлитературните гърчове на политическата конюнктура?
Ако твоите отговори са - "Наистина!", аз пък наистина ще повярвам на битовите подробности, че ти наистина си @#&@&%%#@&%##@ преди, а @%%$$$$$$$$$$$ сега...*
И ако трябва да съм откровена - аман, Боже, от писатели, целуващи ръцете (и не само тях) на всяка власт!
-------
* Цензурирано от автора поради позорност на обстоятелствата.