Носорозите са заплашени от изчезване. Избиват ги заради рогата им, за които се смята, че стрити на прах повишават мъжествеността. Защитниците на природата отчаяно ги бранят. В рогата на живите носорози монтират радиопредаватели. Но бракониерите измислят всякакви хитрини и числото на тези мощни и страшни животни се топи. Те заплащат с живота си за това, че с помощта на техните рога тълпи от свалячи слагат рога на себеподобните си.

Всичко това една световна телевизия показа доста подробно, докато седяхме около трапезата и домашното вино на приятеля ми Жоро Апломба. Жоро бе изкарал голямо премеждие, бе минал под ножа (самият той казваше "по ножа", като имаше предвид тънката като острие черта между живота и смъртта) и сега празнувахме избавлението му. Присъствахме няколко близки приятели и повечето от бившите му съпруги. Тези жени от години образуват едно



необикновено, но много сговорно дружество,



обединено около Жоровите проблеми и главно върху проблемите на неговите новоучредяващи се и после закриващи се семейства, от които периодично получават свежи попълнения. Точно те се бяха изреждали край леглото му в хирургията, тъй като сегашната му булчица бе отишла при майка си в Харманли да роди поредната му дъщеря. Хубавото младо вино, впрочем, бе от нейния баща, който също седеше край масата, видимо запленен от необикновената компания.

Пуснатият телевизор не беше най-важната подробност на вечерта, но докато показваха как монтират специална техника по упоените, мощно потръпващи в съня си носорози, кой знае защо всички вперихме очи, умълчахме се.

Признавам, помислих, че след няколко чаши



темата за афродизиака става животрептуща



във всяко смесено общество. Факт е, че дамите гледаха някак замечтано, но интересът им, изглежда, съвсем не беше еднозначен, защото Ганка библиотекарката, неформалната капитанка на този екзотичен тим, откровено изпъшка: "Георги, Георги, ако можех навремето да ти монтирам една такава дяволия, още да си ми в ръчичките!" Другарките й ужасено се спогледаха - вероятно си представиха живота си без метеорното участие на Жоро. Аз пък си я представих нея - с коса на ролки и метла в ръце да седи пред екрана и да гледа как трепка и пулсира някъде из града лампичката от проследяващото устройство на любимия. И тогава разбрах как жената и държавата си приличат, какви общи нагони (за притежание и контрол) ги гонят и какви общи зловещи идеи ги окрилят. Ужасих се там, на масата, добре, че Апломба, както беше отпаднал и умислен, изведнъж се разбуди: "И къде щеше да ми го поставиш този чип, ако смея да попитам? Не виждаш ли, че на тях им го монтират по рогите?" Беше отново същият устат и сърцат Апломб, откъдето впрочем идеше и прякорът му. Връщаше се във форма, прескочил бе трапа. И приключи въпроса както той умееше...

На другата сутрин (вчера заран, всъщност) нямах чувството, че всичко е приключено. Изведнъж си спомних как един изтъкнат държавен ръководител неотдавна повдигна



въпроса за смяна на чипа на българина



Щом ще го сменят, значи все пак са го поставили, тарикатите! Само че без изобщо да го обявяват. Това в някои трилъри беше предсказано: отиваш на зъболекар и там, на стола, с бормашината, вместо пломба или коронка ти инсталирват едно пиу-пиу. И после - дишай на воля, наслаждавай се на свободата!

Такива пиу-пиу закачват сега по джипове и мерцедеси. Спътниците ги следят отвисоко и нонстоп дават справки за тях. Отключва крадецът лимузина, а в лимузината цъка коварното устройство. Цъка обаче и в самия крадец. Светят и двамата на екрана, фосфоресцират, пулсират. Получава се феерия на законността. Неотвратимост на възмездието. И в резултат: хармония в обществото...

Само че това все пак е престъпният свят. А мирният гражданин,

редовият носорог на демокрацията? Него пък защо да го бележат? И няма ли такава електронна маркировка да го затруднява, свиква ли се с нея?

И когато вече си казвах, че още малко и ще навляза в областта на Стивън Кинг, някак се успокоих. Не,



българинът това никак даже няма да го затрудни.



Той с досие живя и си свиркаше. И сега дори не отваря да го види какво съдържа. И дали въобще са му го закрили.

Той с радиатор на шията си ходи и това, освен дето му изпразва джоба, в нищо друго не го сковава.

И електромер му инплантираха, и водомер. Светиш, не светиш, точиш, не точиш - партидата ти открита. Договорът ти тече. Като на синджир те водят. Един чип, и то безплатен (ако е безплатен) - това е по-скоро грижа за човека. Малка електронизация в обществото. И от ковчега ще излъчва, и от гроба.

А не като онзи колега, който от някаква провинциална телевизия се премести в софийска и сега тамошната топлофикация му заведе дело за един радиатор. Той го свалил още по времето на Тодор Живков, че и гарсониерата откога-откога продал, но веригата неразкъсваема и сега дрънка ли, дрънка окови. Защото в Африка човеците слагат на носорозите предаватели, а тук носорозите слагат на хората каквото си решат...