Важна заявка направи министър Даниел Вълчев при представянето на новата стратегия за развитие на просветата до 2015 г. Всеки един избор между алтернативи трябва да се подчинява на един водещ принцип - доколко е полезен за самите ученици, натърти нееднократно той.
Уви, най-акцентираната промяна, залегнала в концепцията - идеята за нова структура на образованието, към момента не дава достатъчно доказателства, че отговаря на този принцип. Отделно в нея дремят толкова много мини, че избухването им буквално би помело цялата система.
Какво предлага МОН и как то се среща с интересите на децата?
Основната идея е съкращаването на основното образование с 1 г. - до 7-и, вместо до 8-и клас, и въвеждането на задължително обучение до 10-и клас. Първата мярка цели да бъдат избегнати серия съществуващи проблеми: с дипломите за основно образование, които се дават от средно училище, с чуждоезиковата подготовка в езиковите гимназии и паралелки и др.
Задължителното обучение до 10-и клас пък се въвежда заради изискването в конституцията децата да учат до 16 г. Идеята е в него да се побере целият образователен минимум, а в края му да се полага външен изпит за проверка на знанията. На базата на резултатите ученикът получава нови права - да смени училището си или да се откаже да учи. Профилираната подготовка се измества в 11 и 12 клас.
Всичко това се предлага с една основна цел - да се гарантира по-широк достъп до образование и да се реши проблемът с отпадащите ученици. Именно тук се пука сериозно аргументацията на министър Вълчев. Новата структура не само не дава гаранции за по-голям обхват, но и създава предпоставки за по-големи проблеми.
Съкращаването на основното образование с 1 г. крие опасност една голяма група ученици, които в момента все пак завършват 8-и клас, да останат с година по-кратко обучение. За да изпълнят задължителното изискване да учат до 10-и клас, тези ученици трябва да пътуват до съседни населени места. Наивно е да си мислим, че това ще стане от самосебе си.
Възможността за изход от образователната система в 10-и клас пък крие опасност немалка група ученици, които не са достатъчно мотивирани, да се откажат да учат.
Срещу тези аргументи може да се приведе един контрааргумент, но изключително циничен. И двете опасности касаят ученици, попадащи в образователната периферия. Защо да се интересуваме от тях, когато за останалите се предлагат хубави неща?
Може би още по-спорни са аргументите, свързани с качеството на образование покрай предложеното вместване на образователния минимум до 10-и клас. Какво означава това? Целият задължителен материал, който в момента се изучава в 11 и 12 клас, трябва да слезе надолу. В момента в тези класове се учат малко задължителни предмети - български и литература, математика, история, философия, "Свят и личност". За тях са заделени 412 часа. Останалото време е оставено за профилите.
За тези часове трябва да се намери прозорец в сегашната програма за 8-10 клас. Там има резерв от общо 714 часа - общият хорариум за задължително избираемите дисциплини, с който може да се маневрира. Голяма част от този резерв обаче е изконсумиран предварително от интензивната чуждоезикова подготовка - за нея в 8-и клас се залагат 648 часа при предвидени 68. МОН държи интензивната подготовка не само да остане, но да важи за всички училища. Така обликът им ще се определя на практика едва след 10-и клас.
Тоест цялата тази промяна върви ръка за ръка с жестоко смачкване на всички предмети, без чуждия език. Не е ясно и доколко тя отговаря на възрастовите особености на учениците. В 11 и 12 клас например се учи цялата българска литература. При новия вариант тя трябва да се сбута с останалия материал - в момента в 9-и клас се учи старогръцка и старобългарска литература, а в 10-и са подбрани произведения от ренесанс, класицизъм, Просвещение, романтизъм, модернизъм и българско Възраждане. Интересно как министерството си представя в този случай и задължителната матура по български език и литература, която ще трябва да се държи върху взиман преди 2 години материал.
В същото време проблемът с ранния избор на профил - още след 7-и клас, може да се реши далеч по-лесно - с гарантирането на реален избор на профилиращи предмети в 11-и и 12-и клас. Сега те са застопорени още от началото на обучението.
Останалите аргументи не касаят учениците, но въпросът нужни ли са такива сериозни размествания остава. Предложените от МОН промени водят до следните кадрови решения: съкращаване на учители в основните училища, наемане на учители в техникумите, които в момента не обучават осмокласници, кадрова нестабилност след 10-и клас заради нагласите на учениците да се местят. Трябва да се пишат наново учебници, предвидена е и промяна на учебния план с произтичащите промени в учебниците и в 5-7 клас. Всичко това ще бъде изключително скъпо.
Министерството трябва да даде отговор на тези въпроси. И да се аргументира - точно в структурата на образование ли е заровен интересът на учениците или в малко по-различни неща?
|
|