:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,827,585
Активни 101
Страници 14,748
За един ден 1,302,066
Реконтра :(

Колко много звезди

Вятърът издуваше прозрачните торбички и те се рееха високо над мен като медузи. Отпуснатите им дръжки висяха като пипала и създаваха илюзията, че се намирам на дъното на океана. Бързах за вкъщи, свил глава между раменете като уплашена костенурка. Някъде пред мен видях майка и дете да се борят с вятъра. Опитваха се да се предпазят с ръце от ниско летящите кашони. На всяка втора крачка майката се озърташе назад, после ускоряваше ход и повличаше детето почти на бегом. Малко по-късно забелязах, че ги следваше младеж. Имаше нещо тревожно във вида му, в погледа му, вперен в майката и детето. Изтръпнах както преди много години, когато за първи път посетих терариум. Там хранеха змиите с живи мишлета. Още си спомнях малките създания с розови муцунки и смразяващата паника в очите им.

След десетина метра се разминахме. Детето стискаше очи, предпазвайки ги от праха. Срещнах погледа на майката. Усетих паниката й. Насълзените й може би не само от вятъра очи ме молеха. Всичко стана само частица от секундата и след миг те ме задминаха, а пред мен се появи младежът.

- Имате ли огънче - препречих му пътя и извадих цигара.

Той се стресна. Опита се да ме заобиколи, закотвил поглед някъде над рамото ми. Отново застанах пред него, скривайки тротоара зад гърба си.

- Ето, вземи и ти една цигара, ако искаш - настоях аз.

Бях отказал пушенето от месец насам, кутията просто бе останала в джоба ми отпреди. Следващата минута прекарахме в опити да запалим двете цигари. Бях благодарен на вятъра, който отвяваше рехавото пламъче на кибрита, а в същото време мислите ми се рееха високо горе, там, при найлоновите торбички, опитвайки се да преценят дали майката и детето се бяха отдалечили достатъчно.

Вперил поглед в напразните опити на треперещите ръце на младежа, мислите ми усетиха чуждо присъствие. Някъде около мен трептяха тревожно мислите на майката. Усещах как се напрягаше да долови стъпките зад гърба си. Сетивата й се бореха с шума и страха, но за миг усетих благодарността й, когато разбра, че вече е на безопасно разстояние.

Скоро те завиха зад ъгъла. Очаквах връзката ни да прекъсне, но тогава се случи неочакваното. Изведнъж вече гледах през нейните очи, усещах стискането на малката ръчичка, долавях учестените удари на сърцето си. Влязохме в първия вход на блока. Вече на тишина, изчаквайки асансьорът да слезе до първия етаж, дъщеря ми ме попита:

- Мамо, какво става с убитите деца?

Усетих сълзи в очите си. Знаех, че всички говорят за това в училището й - съучениците й тайно в междучасията, a учителите - в учителската стая. Не бях готова да отговоря, но тя ме гледаше така, че сърцето ми се разкъсваше от мъка.

- Децата никога не умират. Те просто стават на мънички звезди в небето.

Тя се усмихна бегло и наведе глава. Няколко часа по-късно вече спеше завита в топлото одеяло. Поне така си мислех. Приготвях се да спя, но чух тих плач от стаята й. Открехнах вратата. Тя стоеше до прозореца и гледаше навън. Приближих се тихо и я прегърнах. Тя се сгуши и прошепна, хлипайки:

- Виж небето!

Мисловната ми връзка с майката плавно се стопи. Минаха няколко секунди, докато осъзная, че всъщност стоях до прозореца на моята квартира. Бурята бе утихнала, небето се бе изчистило от облаците, а звездите - колко много звезди! - искряха мълчаливо.
22
1296
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
03 Декември 2005 05:42
Добро. Но не съм сигурен, че мястото му е в тази рубрика.

----------------------------------------- ----------------

Прочетох със закъснение хумористичните откоси на Карагьозения Джо. Като смееща се картечница са. С други думи, и в карагьозеното си амплоа Валери Станков радва и ума, и сърцата ни, а и смеховите ни рецептори.
Чети, Пенчо, учи се. Иначе ще те закрия.
03 Декември 2005 07:32
Отначало се чудех се какво ли значи "Реконтра : (". Сега вече знам. Да, тъжна е днес реконтрата.
03 Декември 2005 07:54
Ех, ти, Павка! Ех, Койос, пак извади Карагьоз!
03 Декември 2005 08:47
"Бурята бе утихнала, небето се бе изчистило от облаците, а звездите - колко много звезди! - искряха мълчаливо."
Много ми се щеше да й отговоря, точно сега, ето така: "Няма страшно, мило дете. Това са и душичките детски на всички, които не са вече деца, но са все още живи. А през деня, те не се виждат, дори." Нямаше как, нямаше
на кого да го кажа. Аз стоях на прозореца, докато пред погледа ми утрото задуши в розовата си светлина- една по една- звездичките мънички в небето, така, както се стопи и моята връзка с майката.
...
Павел,
приеми това, като един нескопосан поздрав, наместо палчета нагоре, за онова чудесно нещо, що си написал.
03 Декември 2005 10:16
Смех, смех ....
03 Декември 2005 11:03
СОФИЙСКА НОЩ


Нощ. И улица. И спирка.
Ниско виснало небе.
Гледам не'къф тип си свирка.
Нещо май от "Бийтълс" бе.
Гаден тип. И ме киризи.
Бялва ме с едно око.
Бързо смъква гащи, ризи,
вратовръзка и сако.
Ко ши прайми ся - не зная.
Няма пукнато ченге.
Тишина - като във Рая.
По Царя. И на Леге.
Мисля, свита кат мисирка
под беззвездното небе -
тоя тип ще иска свирка
или иска да е...
Нощ. И улица. И не' къф
тип си свирка лет ит би...
Я млъкни бе, пич - му рекох.
И върви се нае...би!/b]
03 Декември 2005 12:01
До средата някъде, много добре! После изгубва оригиналността си и дори мирише на баналност, особено с умрелите деца, които се превръщали в звездички, чел съм го поне у десетин автори. С найлоновите торбички пък и с летящите кашони, този вече многократно повтарящ се буклукчийски мотив, също е преексплоатиран като фон на битието.
03 Декември 2005 13:02
Апропо, ни оди по мене, високо е, ще стигнеш до вратата в небето и после, кво ши праиш там, не ставаш. Три са езотеричните школи в света, Египтяни, Траки, Индийци, щото и там си разбирач. Последно, наистина, великите истини се дават на мъдреци, те усещат невидимата причинност, генезисът на Твореца, бъдещето, свободата, вечността, аха, и не ми е задължение да те променям, сам себе си прави, selfmade
03 Декември 2005 13:40
Абе, реконтрите са обикновено смешни, някои и малко тъжни покрай това.
Тази е само тъжна. Но е много хубава. Излиза от жанра на рубриката, ама къде, къде по-добре от разните му там редукции .
03 Декември 2005 13:52
03 Декември 2005 14:55
Е, да ... не е казано , че реконтрите трябва непременно да са весели, особено , ако са хубави... Павка!!!
03 Декември 2005 15:18
Чудесно написано!
03 Декември 2005 16:54
керпеден? на линия ли си? братче, а к о з н а е ш какъв солен паламуд ми се получи по твоята рецепта, съчетана с предварителното филетиране, н е е и с т и н а. Храна на боговете... За да ти благодаря за рецептата се включих, специално.

***

Койос е написал нещо толкова добро, че, за мен, не подлежи на коментар...
03 Декември 2005 19:12
14.
03 Декември 2005 19:12
Еееех, Нос... невероятно, за кой ли път!
03 Декември 2005 21:08
смениха заглавието? сложиха ""

takvor onik
达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂
God Bless U!!!
04 Декември 2005 07:45
Колко много сълзи
04 Декември 2005 11:28
Да помогнем ако можем на тези деца, за да не гаснат като звезди: Натиснете тук
04 Декември 2005 20:08
Chiquitita
Chiquitita, tell me what’s wrong
you’re enchained by
your own sorrow
in your eyes
there is no hope for tomorrow
how I hate to see you like this
there is no way you can deny it
I can see that you’re
oh so sad, so quiet
.
Chiquitita, tell me the truth
I’m a shoulder you can cry on
your best friend
...
http://www.abbasite.com/music/
song.php?id=48
04 Декември 2005 20:27
Много странна метаморфоза на Павел Койос или Койтоидае, обикновено пише смешни работи ...Защо този сърцераздирателен стон е публикуван в РЕКОНТРА??????????????????

05 Декември 2005 16:36
А защо я няма творбата на Койоса?
05 Декември 2005 22:06
Бирник, влез откъм segabg.com, през архива и ще намериш каквото търсиш.
Моля.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД