Най-големият руски автомобилен завод вече е под властта на държавния холдинг "Рособоронекспорт", който контролира износа на военна продукция, е съобщил губернаторът на Самарска област Константин Титов. Историята няма нищо общо с някогашните вицове за "картечни самовари" и "ракетни трактори", произвеждани от свръхвоенизираната съветска индустрия, а е характерна за днешните политико-финансови игри в Русия. Около изненадващата оставка на дългогодишния шеф на "АвтоВАЗ" Владимир Каданников част от акциите са променили собствеността си по неведоми пътища и сега 51% от тях принадлежат на държавната търговско-милитаристична структура. Начело на "Рособоронекспорт" стои близкият приятел на президента Путин Сергей Чемезов, уточнява в. "Комерсант". Официално и "Рособоронексорт", и "АвтоВАЗ" отричат да има промени в собствеността, но в борда на директорите са назначени нови лица и се чака нов генерален директор. Операцията по изкупуването не е напълно ясна, решаващият момент бил просто един разговор на пратеник на Кремъл с Каданников, твърди сайтът "Грани.Ру", опозиционен към Кремъл. "Национализацията на "АвтоВАЗ" е характерна за днешното време", коментира сайтът и добавя, че по принцип "Рособоронекспрот" е само търговски посредник, който не би трябвало да използва привилегированите си позиции в държавата, за да се меси в частен бизнес. Това обаче не важело за "приятелите на Путин", подхвърля сайтът и изброява ред чисто военни предприятия, които вече са под контрол на търговския холдинг. "АвтоВАЗ" бил апетитна хапка, тъй като имал печалби от 4,6 млрд. рубли.

--

Историята около ВАЗ привлече вниманието и на авторитетния "Файненшъл таймс", който нарича цялата операция "един от най-удивителните примери за възстановяване на държавния контрол над ключови отрасли на икономиката". За пръв път държавата директно назначава свои чиновници в управлението на частно предприятие, уточнява вестникът, като сравнява "АвтоВАЗ" с петролния ЮКОС, чийто собственик бе пратен в затвора, и държавния "Газпром". Според британския вестник ВАЗ далеч не е апетитна хапка, печалбите му са "скромни -100 млн. долара", но той всъщност



стремително губи позиции



и скоро ще се нуждае от антикризисни мерки. Друг възможен аспект на промените вестникът вижда във факта, че някога ВАЗ бе под контрола на опалния олигарх Борис Березовски. Макар и в изгнание, той може да е запазил връзки с мениджърите на компанията. Внушението е, че сега просто се разиграва нещо като чистка на подозрителни.

Така или иначе, вероятно започва нова страница в историята на най-голямото руско автомобилно предприятие. Поне в административната й част. В СССР ВАЗ бе своебразна витрина на социндустрията, но в Русия се сблъска с ред проблеми, които следват особените пътища на нейната промяна. Кризите и възходите зависят повече от криволиците на държавната политика и интригите във върховете, отколкото от работата на самото предприятие и способността му да създава и произвежда конкурентни продукти. В хаотичните години след Горбачов складовете са били задръстени дотам, че на работниците се е плащало „в натура" - с коли, които никой не е искал. Имало е стрелби между групировки, претендиращи за свои дялове, и дори "нелегално" (вероятно неотчетено) производство. По едно време Каданников бе министър, твърди се, че бил близък с Елцин, а държавата огради националните автомобили с протекционистична бариера. Складовете се изпразниха, но това се оказа лош номер както за руските консуматори, така и за самото предприятие. То започна да



вдига цените без да подобрява качеството



и да модернизира продуктите, а свръхпечалбите потъваха в незнайни сметки по веригата. Сега остарелите модели се сблъскват с конкуренцията на машини втора ръка и на сглобени в Русия по-модерни коли и губят позиции. Богатата част на елита е пословична с увлечението си по големи лимузини и всъдеходи, а "Рено", "Киа" и "Форд" изместват методично ладите от гаражите на средната класа. Задават се и китайците. Техните продукти и без това са евтини, а и те вече търсят възможности за едровъзлово сглобяване в някой от закъсалите руски заводи. ВАЗ засега не е показал, че има адекватен отговор. Предприятието по-скоро закърпва положението, отколкото да работи с перспектива. Работник от Толиати печели 4 пъти по-малко от същия работник в завода на "Форд" до Петербург. Във "Форд" стачкуват за по-високи заплати, а в Толиати - не. Прословутата "Калина" бе разработвана толкова дълго, че при влизането й в производство вече е демоде. Оказва се, че и занемарената инфраструктура, както и навиците на населението, също пречат на модернизацията. "Калина" бе пусната със съвременни инжекционни двигатели, покриващи екологичния норматив "Евро III", но занапред те няма да се продават в Русия, тъй като има проблеми със сервизирането. Търсене има и за карбураторни мотори, защото са по-непретенциозни към горивото и могат да се регулират и поправят с подръчни средства. А според държавната екологична програма, те трябва да бъдат спрени от производство следващата година.