Компилациите "Кафе дел Мар" и "Буда Бар" са ужасно модерни в последните десетина години. Същото важи и за всяка музика, носеща етикета "чилаут" и "етно". Етното не идва само в посока от Индия, но най-близко до ушите ни е тъкмо тамошното.

Корените на местната музика идват от древните индуски писмени знаци. Съвременната система на индийската песен се крепи на два основни стълба: "раг" и "тал". "Раг" е по-мелодичната форма, а "тал" е синоним на ритъма. "Раг" е свързан предимно със западните музикални течения. Това е система от 7 ноти, които обаче не са организирани като западната стълбица. "Тал" е сложна форма с множество разновидности, които се въртят около повторението на различни бийтове.

Днес индийски елементи в песните си използват всички - от чалга-изпълнителите до набедени рапъри като Румънеца и Енчев. Истинските бисери на модернизирания индийски звук обаче се създават от хора като А. Р. Рахман, Талвин Сингх, Нитин Сауни и Рави Шанкар и дъщеря му Анушка Шанкар. Всички те присъстват в компилацията "Incredible India" (Вирджиния рекърдс). Все пак най-почетена - в четири от 14-те песни е популярната местна певица Свати Натекар.