Те са по-мрачни от братя Грим. Освен това са единствената група, успяла да достигне мултиплатинени тиражи в САЩ и останалия свят извън родината си, пеейки на немски. Бъдещето на "Рамщайн" е поставено под една голяма въпросителна по време на записите на третия им албум "Mutter" (2001). За щастие обаче от "Юнивърсъл" им припомнят, че имат подписан договор за още едни албум. Така се ражда най-добрият "Рамщайн" до днес - миналогодишният "Reise Reise". Работата в студиото "Ел Кортийо" в Малага обаче е толкова успешна, че на източногерманския секстет му хартисват десетина парчета.

Ето как вместо да се разпадне, бандата, кръстена на американска военновъздушна база в Югозападна Германия, изненада дори най-големите си фенове с продуктивност. Точно както баладата "Ohne Dich", записана за "Mutter", намери място в "Reise Reise", така във вдъхновения от Гьоте и братя Грим "Rosenrot" са влезли всички онези парчета, за които не е стигнало място миналата година.

Темите са обичайните за творчеството на групата - достатъчно е да цитираме заглавия като "Benzin", "Mann Gegen Mann" и "Feuer & Wasser". "Rosenrort" си е класически рамщайн-албум - и в музикално, и в текстово отношение - шумни китари, агресивни техно-бийтове, готически структури и ревящи вокали на езика на Хитлер. Изключение донякъде е "Te Quiero Puta" - изненадващо "мариачи-метъл" парче, което би стояло достойно в саундтрак на Тарантино или Родригес.

Макар да са смятани от мнозина за "клоуни", бутафорни шоумени, крадци на идеите на "Ди Крупс", "Лайбах" и "истинския" американски индъстриъл, "Рамщайн" винаги са били интересни. Може би защото никога не са се вземали насериозно и всеки техен продукт съдържа солидна доза ирония. Освен това гребат с пълни шепи от комунистическата и въобще тоталитарната стилистика - а на света осезаемо му липсва "врагът" от Студената война.