:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,266,644
Активни 98
Страници 12,428
За един ден 1,302,066
Необикновени професии

Литературният агент: художествен нюх плюс двойна доза мениджмънт

Анна Друмева има зад гърба си 4000 реализирани заглавия, твърди, че световноизвестни автори се ласкаят да бъдат преведени и продавани на български
Снимка: Минко Минев
Анна Друмева
Анна Друмева завършва английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Кариерата си на литературен агент започва след 1991 г., когато настъпва големият бум в родното книгоиздаване. Пазарът спешно изисква посредник между чуждия автор и българския му издател. И той се появява. Първите си контакти с чужди агенции г-жа Друмева дължи на издателство "Хемус". По-късно започва свой бизнес. Днес зад гърба й са над 4000 реализирани заглавия в България, Румъния, Албания, Македония и Сърбия. Работи с гиганти в издателския бизнес като "Саймън енд Шустър" и "Рандъм хаус". Сред авторите, които представлява, са Джон Гришам, Стивън Кинг, Дан Браун.

--

Големите автори не се доверяват на всеки



Джон Гришам например има своя агенция - "Дъ Гърнард кампъни", която движи правата му. Фирмата е основана от дългогодишния му редактор, с когото "произвеждат" немалко бестселъри за американското издателство "Дабълдей". Накрая Гърнард решава да напусне и да започне да работи сам. Първият му автор естествено е Гришам. Какъв по-сигурен старт за един бизнес?!

Кралят на хоръра Стивън Кинг е избрал да бъде представляван от голямата агенция "Ралф Вичинанца", специализирана в научна фантастика и фентъзи. Писателят е най-значимият им автор и съвсем заслужено се радва на специално внимание.

Агенцията на Дан Браун се казва "Станфорд Джей Кримбъргър асошиейд" и на нея до голяма степен се дължи световната популярност на романа "Шифърът на Леонардо".

Елизабет Костова е продала световните права върху бестселъра си "Историкът" на американските си издатели "Литъл браун енд кампъни". Така че който желае да го пусне на испански, френски, румънски или хинди, ще трябва да преговаря не с българската снаха, а с нейните партньори.

--



Българският език е предизвикателство



По принцип авторът разчита, че добрият издател ще му осигури и качествен превод. Но истинският професионалист не може да заспи, докато лично не се увери в това. След като веднъж книга на Доктороу получила антинаграда за най-лош превод, писателят изисква всеки ръкопис на съответния език. Дон Делило също наема сътрудник да му провери превода. CV на преводача одобрява и носителката на Нобелова награда Тони Морисън. Компромис единствено за България направил нашумелият японски писател Харуки Мураками. Той позволил романът му "Норвежката гора" да бъде преведен от английски. Джаки Колинс пък изпищяла, като видяла първата си българска корица. Обадила се на издателите с въпроса: "А вие защо превеждате и името ми?" Оказало се, че писателката не може да разчете на кирилица даже собствената си фамилия.

--



"Ние в България не сме истински литературни агенти...", предупреждава Анна Друмева. Атмосферата в офиса й обаче не оставя никакво съмнение относно заниманията на собственичката му. Стените, масите, че дори и подът са отрупани с книги: хиляди заглавия, някои познати, други - още съвсем топли. Оказва се, че първоначалното уточнение г-жа Друмева прави заради това, че нейната агенция работи, така да се каже, еднопосочно - предлага на българските издатели авторски права, а не изнася наши книги в чужбина. Засега.

Професията на литературния агент е нова за България, макар по света тя да е сред най-престижните. Всички големи писатели имат свои агенти, тъй като им е



по-лесно да продават интелектуалния си продукт



чрез свои представители. У нас до 1989 г. Държавната агенция по авторско право уреждаше отношенията между издателствата и чуждестранните автори, но след промените самият пазар наложи появата на литературни посредници. Същият този пазар определя и схемата им на работа.

„Ние сме т. нар. подагенти - представители на автора, но наети от неговите основни агенти - пояснява Анна. - Западните колеги не познават тукашните издатели и търсят гарант за това, че книгата на техния автор ще попадне в добри ръце и договорът ще бъде спазен."

Според г-жа Друмева за литературен агент не се учи. Такъв може да стане само онзи, който разбира и от литература, и от мениджмънт. Професията изисква още отлично познаване на пазара, комуникативност, търпение и нюх както към високохудожествената литература, така и към комерсиалната. „Ние получаваме информация още в момента, в който авторът роди обща идея за произведението - разкрива етапите на работа тя. - Агентът му веднага сигнализира издателите и чуждестранните си колеги. Затова често книгите се продават "на зелено", още ненаписани, на базата на подробно описание на съдържанието. Следва детайлно маркетингово проучване. Всичко това трае две-три години. Накрая получаваме първия нередактиран ръкопис. После обработената му версия. След нея - т. нар. предварителни издания, те не са за продаване, а за нас, посредниците, за да добием представа за текста и да му намерим подходящ издател. Чак след това пристига и самата отпечатана книга."

Тази практика често води до разочарования. Случва се писателят да е известен, идеята му да е добра, но творбата да не струва. В други случаи



книгата не може да се продаде,



защото сюжетът е чужд на съответната читателска публика. Дори Гришам не е застрахован. Историята в един от последните му романи се въртяла около житието-битието на някой си бейзболен играч - тема, далеч от масовия интерес на българина.

Трудът на агента се увенчава с решението на дадено издателство да закупи правата върху произведението. Остава само да се уточнят параметрите - срокове за издаване, тираж, цена, хонорар на автора. Договорите се сключват за срок от 3 до 5 години. Договаря се основно първият тираж, който у нас обикновено е 1000-1500, и се превежда аванс на писателя като гаранция, че издателят ще публикува книгата. На Анна Друмева често й се налага да застава в защита на българските издатели, като обяснява на чужденците, че пазарът ни не позволява космически тиражи и баснословни печалби. За нейно учудване скромните наши мащаби никак не притеснявали самите писатели. Напротив, повечето от тях се радвали като деца, че творбите им ще бъдат преведени на екзотичния, малко известен български език. Мнозина световноизвестни пера били готови веднага да стегнат куфарите за промоцията на книгата у нас.

За повече от 10 години в бранша г-жа Друмева е натрупала доста точни наблюдения за пазара у нас. „Книгоиздаването ни е крайно комерсиализирано - смята тя. - Всички публикуват онова, което е модно в момента. Затова и животът на книгите е доста кратък. Ако в една и съща седмица излязат например четири нови трилъра, читателят ще си купи само един. Така немалко добри творби остават незабелязани." Не така стоели нещата в съседките ни Сърбия и Румъния. Според агента там книгоиздаването е ориентирано предимно към високохудожествената проза. Въпреки тази специфика г-жа Друмева е оптимист: „Пазарът вече се регулира сам. Пиратските издания изчезнаха. В книгоиздаването вече няма случайни хора, останаха професионалистите."

Следващото предизвикателство пред литературните агенти у нас ще бъде пробивът на



български автори в чужбина



Засега пречките тази амбиция да се превърне в реалност са няколко. "За да успееш навън - обяснява Анна, - трябва да играеш на едро, т. е. да се прицелиш в някое голямо издателство. Едрите риби в бранша обаче са предимно в САЩ, а там рядко обръщат внимание на чуждестранни писатели. Понякога българи публикуват в Англия или Франция, но в изключително ниски тиражи, обикновено субсидирани от някоя фондация. Това на практика блокира книгата, отрязва възможността тя да добие световна известност." Друг проблем е неумението на нашите пишещи да представят атрактивно продукта си. Преводите струват скъпо, няма литературна периодика, която да даде отзиви за изданието. А западният издател влага пари само в продукт с гарантирано качество. "Да си професионален писател означава и да умееш професионално да продадеш труда си - обобщава г-жа Друмева. - Ето на това тепърва ще се учат талантливите хора у нас."
 Така изглежда само един ъгъл от офиса на литературния агент.
Снимка: Архив
Дори царят на бестселъра Джон Гришам се ласкае да бъде преведен на български.
7660
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД