:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,356,773
Активни 68
Страници 14,359
За един ден 1,302,066
Най

Стефан Тодоров-Водния - амфибия зад камерата

Операторът е снимал под повърхността на океаните и моретата в половината земно кълбо
Снимки: Личен архив
Стефан Водния
Операторът Стефан Тодоров е правил забележително много неща, които могат да се свършат с камера и акваланг във вода.

"Бащата на яйцето" на режисьора Анри Кулев и "Циклопът" на Христо Христов са по-известните български игрални филми с негови подводни снимки. Чуждите, в които е снимал, са десетина - снимани у нас и в чужбина. Документалните и научно-популярните му ленти на морска теми са около шейсет, от всевъзможни точки по синьото на глобуса. Снимал е за музикални клипове и реклами, а телевизионните му репортажи са над 1000.

------------------------

Редакцията на НТВ в Дианабад е мястото, където най-често може да бъде открит вечно заетият Стефан Тодоров, известен в киносредите като Водния, заради страстта му към водата.

По-необичайна обаче е самата причина да е в "Нова". Избрал работното си място най-вече заради близкия басейн - Стефан Тодоров е "венчан" за водата от "ей такъв".

Като ученик Стефан започнал да се занимава с един вече изчезнал от България спорт - подводно ориентиране.



Киното го намерило случайно,



докато в края на 70-те работел като спасител на морето, където поляци снимали филм с подводни сцени. Търсели каскадьори плувци. Другата му "краста" - фотографията, го полазила в гимназията, а след това го отвела в техникума по фотография "Юлиус Фучик" и библиотеките, където изчел купища книги. Каскадьорствайки, Стефан наблюдавал операторите и започнал да се учи от тях, а по-късно опитал и сам.

През 1981 г. станал европейски шампион по подводно ориентиране в състезание на италианското езеро Лаго Маджоре. Малко по-късно обаче се отказал от спорта и се отдал изцяло на камерите.

Под водата, казва Стефан, важат всички правила, които са валидни за снимането на сушата. "Ако работиш дълго време в морето обаче, снимките на сушата стават фасулски лесни. Също както при другите водни професии. Военноморските тюлени например са една от ударните сухопътни сили на американската армия във войните в Близкия изток. Защо? Ами тези хора, щом са обучени да воюват във водата при много по-силно съпротивление, на сушата вече са като в свои води", казва Стефан.

Подводните камери, обяснява той, са тежки - всичко, включително херметичният "бокс", в който е поставена и водолазната екипировка, тежи около 70 кг. Така е, за да има "нулева плаваемост", да не шава. "Когато вдишаш, да потъваш, и издишайки - да изплуваш. Ако центърът на тежестта на камерата е изместен, сам трябва да я поддържаш, а това изморява. Иска се адска дисциплина. Отдолу си няколко часа и ако не си свикнал, аквалангът ти дразни устата и дихателните пътища. Може да си гладен, може да имаш други нужди - стискаш зъби."

Ако не си трениран плувец, не можеш да снимаш под вода, категоричен е Стефан. "Виждал съм оператори, които след 2 часа отдолу излизат, хвърлят камерата и: "Мен повече не ме търсете." Когато снимахме "Черната далия" с "Ню имидж" т. г., трябваше да стоя 5-6 часа без прекъсване в един басейн, който имитира река". Два пропелера създавали изкуствено течение и водата била оцветена с кафе, за да изглежда мътна. Трябвало да стои неподвижен и в момента, в който главният герой, игран от Морган Фрийман, по сценарий "паркирал" на дъното, да съсредоточи камерата в него. "Да, но как - водата е тъмна, а той - цветнокож. Само светлия му костюм виждах", смее се Стефан.

С американски филмови компании се работи най-трудно, смята той. Те знаят какво искат, не пестят лента и се снима по 11-12 часа,



дубъл след дубъл без прекъсване,



докато се получи. "С европейски режисьори пък съм работил като на празник", коментира Стефан. Той познава много режисьори и харесва работата им, но е на мнение, че повечето претупват подводните сцени. "Режисьорите, авторите и сценаристите са предимно хора на словото, въображението им се движи в пространства, които тялото не е обитавало. Почти никой няма онзи досег с водата, който да освободи въображението му за подводни сцени. Люк Бесон е един от малкото режисьори, които са ме впечатлявали с такива хрумвания". А те, по думите му, могат да бъдат безброй. "Подвижните кранове за снимки на сушата например съществуват сравнително отскоро. В подводните снимки обаче ракурсът винаги е бил свободен - още от първите си потапяния кинематографът е можел да снима от всевъзможни ъгли".

Шеф-оператор в "Черната далия" бил Данте Спиноти, който е снимал и хитовете "Жега" и "Поверително от Ел Ей". Споменавайки Спиноти, Стефан се усмихва: "Италианците са най-добрите оператори в света. Както са най-добри в живописта и скулптурата - те имат ген за изображението."

Именно от италиански оператори навремето взел идеята за подводен взрив. Заедно с един от специалистите по киноефекти в "Бояна" Васил Диков решили да пробват мокра бомба. "Отначало само си потапях крака, а Васко хвърляше малки заряди във водата, за да видим дали ще ме боли и постепенно се потопих целият. Започнахме с малък сакатлък. Не бяхме преценили силата на експлозива, а



ударната вълна под водата е много силна



- все едно, че някой ме ритна в слънчевия сплит. После се усетих, че в момента на експлозията трябва да издишам, за да е минимално съпротивлението ми на взривната вълна. Освен това долната челюст трябва да е издадена, за да е отворена евстахиевата тръба".

Опита си с взривовете приложил по-късно в "Бащата на яйцето" на Анри Кулев, където се снимал и малкият му син Румен, тогава още дете.

И двамата му синове от малки са запалени по неговите хобита - плуване и фотография. Стефан взел Румен със себе си, когато тръгнал за Австралия да прави филми за "Планета" на БНТ в началото на 90-те. В телевизията по това време залежавало огромно количество лента, предвидена преди промените за сериал за живота на Тато. "100 километра "Кодак", цветна!", още се възторгва операторът. Той получил 30 км от нея и картбланш да заснеме австралийския Бариерен риф и подводния свят край Зеления континент.

Дошъл да снима риби, но междувременно попаднал на една "странна птица", на която посветил филма "Златният плувец". Главният герой е Любо - нашенец, избягал през 70-те. Преди да заплува към свободата, Любо бил обещаващ състезател по водна топка, женен за генералска дъщеря и с широк достъп до соцблагинките. Въпреки това го стегнала шапката и през Югославия поел на Запада. Плувал 20 км през Адриатическо море, за да стигне до Италия, и оттам - в Австралия. В началото му било трудно да се приспособи и се захванал с бракониерство. Пипнали го. Първата му присъда (условна) била за убийство на акула с харпун (челюстите в Австралия са под закрилата на закона). Втората била за убийство на крокодил. Оттогава Любо не припарва до океана, а е златотърсач по златоносните реки из Австралия.

Стефан нямал щастието обаче да види сина си Румен като професионален плувец или фотограф. "Преди десет години го убиха в дома ми в София. Докато обикалях света, не можех да го държа под око и се беше забъркал с наркотици." Големият му син живее в САЩ.

Покрай телевизията операторът



пропътувал половината свят



Документалистиката го потопила в Средиземно море,Тихия и Индийския океан.

Преживял клаустрофобията на мътните речни води, в които не се вижда нищо на половин метър, и огромните бисерни пространства около Карибите и в Червено море.

Искал да ходи в Антарктида, но не случил. "Не съжалявам, защото научих едно много важно нещо - за разлика от арктическите ледници, тамошните лежат върху скали. Плъзгайки се, те ги остъргват и се получава "скално брашно", което замътва водата и снимките не се получават".

Сред неосъществените му идеи е и филм за остров Тробиан в Нова Гвинея. "Всяка година този остров празнува фестивал на секса", казва Стефан. "Понеже са затворена общност, с течение на времето племената на Тробиан започнали да се израждат. Хората обаче инстинктивно усещали за какво иде реч. Всеки път, когато океанските бури изхвърляли рибарски лодки на брега, жените приютявали иноземците и ги прелъстявали, за да родят деца от тях, понеже знаели, че ще са здрави. Постепенно рибарите разбрали, че на острова ги очаква раят и почнали в определен месец от годината да ходят там, за да спят с туземките. Така се е появил фестивалът."

Въпреки 59-те си години (не му личат), професионалната му страст не е угаснала. В близко бъдеще Стефан планира да прави филм за "болестта на Черно море". От промишлеността по Днепър, Днестър и Дунав в морето влизат азотни съединения, които увеличават прекомерно планктона. Когато той се утаи на морското дъно, се образува сероводород.

"Сероводородът е унищожител на живота във всичките му форми. Ето защо мъртвото ниво тук напоследък се е вдигнало от 150 на 80 метра. Малко хора знаят това обаче - макар и с излаз на море, ние не сме типична морска страна. Ами виж, дори къщите си строим с гръб към морето", обобщава операторът.
 Мъжът на 59...
 "Арифлекс", това е марката на тази подводна камера, собственост на БНТ, с която Стефан е заснел много от лентите си. Тези камери снимат от Втората световна война насам.
 Румен, малкият син на Стефан, участвал в "Бащата на яйцето" на Анри Кулев...
 ...и в някои от научнопопулярните филми на баща си.
5818
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД