:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,423,907
Активни 55
Страници 18,274
За един ден 1,302,066
Фамилия

5 истории на Георги Мамалев

В казармата взели бъдещия актьор за племенник на Тато, а във филма "Господин за един ден" измислил сцената, в която с Тодор Колев орат нива с мотоциклет
Снимка: Борислав Николов
Георги Мамалев по време на пауза между репетиции в Народния театър.
Георги Мамалев е роден на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, Ямболско. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1977 г. Един от най-обичаните български комици. Сред незабравимите му роли са Гошо от "Оркестър без име", принц Алфонсо от "13-ата годеница на принца", Стефан Стамболов в "Записки по българските въстания", капитан Мортимър от "Последни желания". Играе дълго време в трупата на Сатиричния театър. Един от създателите на популярния проект "НЛО" и участник в едноименното тв предаване. Неотдавна комикът навърши 50 г. и отбелязва юбилея си с моноспектакъла "Разбираш ли ме правилно". От септември т. г. Георги Мамалев стана и водещ на тв предаването "Господари на ефира" по Нова телевизия.

--



1. Спасеният германец



Снимахме филма "Последни желания" на режисьора Рангел Вълчанов. Имаше пауза и с жена ми отидохме на море в Созопол. Но там получих телеграма от Рангел, в която ми пишеше: "Жоро, вземи такси от Созопол до Копривщица да снимаме." Тръгнах аз, но със собствената си кола и някъде след Бургас взех на автостоп един висок, едър германец, който пътуваше за София. Казах му, че не отивам в София, но съм в тази посока и мога да го оставя на магистралата. Той страшно ме слушаше. Говорихме си на руски и английски. Оказа се студент по медицина от Берлин. По пътя обаче ни хвана буря. Приближавах се вече дo отбивката за Копривщица. По едно време притъмня - страшна лятна буря. Стана тъмно, дъжд запердаши. Аз си мислех: "Ако го оставя сега на отбивката, свърши се с него." Сигурно и той си е мислил същото и му казах: "Германец, идваш с мен в Копривщица." Той моментално и с голяма радост се съгласи. Отначало не ми вярваше, че съм актьор и снимам филми. Абсурд беше да го оставя. Първо, никой нямаше да го вземе на автостоп в тая буря, и второ, ако излезеше от колата, моментално ставаше вир-вода. Стигнахме Копривщица, след час-два бурята отмина. Направихме чудесна вечеря с операторите, запознах ги с германеца. Всички го посрещнаха радушно, дори една от художничките на филма ми каза: "Ах, какъв хубав германец си ми довел." Тя просто изпадна във възторг. Германецът можеше да спи в стаята на Стефан Мавродиев, където имаше свободно легло. Той обаче се отказа и спа на един нар пред вратата на стаята, където спяхме с жена ми. Държеше много да бъде близо до мен.

Като пекна слънце и видя Копривщица, германецът се шашна. Започна да се снима. "Снимайте ме тук, снимайте ме там, пред тази къща, пред онази къща" - и не можеше да повярва, че има такова място. Германците знаят само морето и София.

Това е случка, която ме прави горд като патриот. По този начин аз успях не само да спася германеца от бурята, но и да му покажа едно от най-красивите възрожденски места в България.



2. Оране с мотор



Снимахме "Господин за един ден" в с. Кости в Странджа. Оказа се, че магарето, с което Тодор Колев трябваше да оре във филма, е избягало. Помотахме се, помотахме се и отидохме на плажа в Мичурин. Аз му казах: "Тодоре, хрумна ми идея, която в сценария я няма. Връзваме мотора и ти започваш да ореш, аз отпред с мотора, ти след мен." Тодор изпадна във възторг от тази идея. Изпревари ме и каза на режисьора Волев за идеята - все едно че той я е измислил. На другия ден отидохме на снимки. Магарето вече беше намерено, но решихме да остане вариантът с мотора. Мислех си, че сигурно ще минем 1-2 пъти пред камерата и това ще бъде, след това диалогът за 1 ден и се свършват снимките. Няма такова нещо. Волев даде нареждане и като почна едно оране - от долна, от горна гледна точка, отстрани, отзад, отпред. Изорахме една нива. Отзад Тодор Колев тичаше бос и държеше ралото, а аз бях на мотора. По едно време Тодор хвърли ралото и извика: "Волев, през живота си не съм орал толкова." А аз се обърнах към него: "Айде, ти пък толкова, кога въобще си орал през живота си." А той: "Стига, престани, защото ти го измисли това." "Аз го измислих, а ти защо изтича като отличник да го кажеш на Волев?", му отвърнах аз. Вечерта той си държеше краченцата в легенче със студена вода и лед и се цупеше. Докато ние се веселяхме в заведението пред хотела, той стоеше тъжен и сърдит.



3. "Опит за летене" в ГДР



По мое време актьорите защитаваха дебют с роля пред комисия, за да останат в системата на софийските театри. Аз защитих дебют с ролята на Аврам Совалката в "Опит за летене" на Йордан Радичков, известна постановка на Младен Киселов с артисти като Георги Георгиев-Гец, Любо Кабакчиев, Маргарита Дупаринова, младите тогава Антон Радичев, Велко Кънев и моя милост. На много места в Eвропа изиграхме постановката с голям успех. Бяхме и на Берлинския театрален фестивал. Играхме на сцената на "Фолксбюне", театъра на Брехт. Историята в постановката е свързана с един балон. Един селянин хваща този балон и полита с него и затова се казва "Опит за летене". После полицията го сваля долу. Алегорията е, че човек винаги се стреми да лети, обаче винаги има зла сила, която го тегли надолу и го сваля в края на краищата на земята. С голям възторг изиграхме представлението. Първата вечер - аплодисменти. Втората вечер - още повече. Правостоящи навсякъде - такова чудо не бяхме виждали. Представлението беше на български, но имаше симултанен превод. Изиграхме представлението с невероятен успех, но бяхме удивени. Абе, каква е тая работа... има нещо. Вечерта на коктейла попитахме немските си колеги за какво става дума. Те ни обясниха, че преди 3-4 месеца Би Би Си и "Свободна Европа" гръмнали със страшна новина. Ветроходството, подводният риболов, яхтите, сърфовете, делтапланерите и балоните за летене били забранени в Източна Германия, защото много бързо се отивало в Западна Германия с тях. Едно семейство обаче направило балон в гаража си и една вечер взели децата и парите, качили се в коша, запалили балона с газ, издигнали се и полетели. С този балон на сутринта паднали в Западна Германия. Всички световни агенции отбелязали нов сполучлив опит за бягство от ГДР. Минало-не минало време, след 2-3 месеца ние пристигнахме свежи с чудесна постановка с балон. Имахме невероятен успех.



4. Глава в устата на куче



Снимахме филма "Спас и Нели", в който имах изкуствена глава. Играех магьосник и в една от сцените правех фокус, свалях си главата и я оставях до мене. Едно добро куче от филма я захапваше и я носеше.

През една пауза си говорех с пазача на цирка в Бургас, където снимахме, но бях дегизиран по същия начин, с изкуствената ми глава с тюрбан и със залепени мустаци.

Пазачът беше възрастен човек. През това време вътре в цирка снимаха само кучето как носи изкуствената глава. Разделих се аз с пазача, а той отишъл да види какво става със снимките. В тоя момент срещу него се задало кучето и в устата си носело главата ми. Той припаднал, дошла "Бърза помощ". Само допреди 10 минути си говорил нормално с мене и в един момент пред него изникнало кучето с главата ми.



5. Мамалев, Малеев - все тая



Аз и Сашо Дончев бяхме заедно войници в едно поделение в Пазарджик. Леглата бяха на етажи. Сашо Дончев спеше над мене, аз спях отдолу, а до нас спеше нашият приятел Радо, който сега е зъболекар в Ямбол. Той непрекъснато се оплакваше колко е тежка службата. Ние със Сашо стоически му изпълнявахме всички желания. Сашо го взеха чертожник на карти в щаба, той беше много добър.

С моя милост пък стана един малък фал. Веднъж един офицер ми каза: " Малеев, бързо, вика те командирът." А тогава жената на Тодор Живков беше Малеева. Тя имаше брат Малеев. Как са прочели документите и Мамалев, много рядка фамилия, станал Малеев...

Полковникът на полка ме посрещна: "О, другарю Малеев, как сме, що сме? Сега другарят Малеев е дошъл тука и ние трябва да помислим нещо. До София да ви се ходи? "Не, не ми се ходи", му казах аз. Той сигурно си е мислел, че мога да кажа на вуйчо ми: "Вуйчо, мен много хубав полковник ме пази, що не го направиш генерал." И после ми каза: "Другарю Малеев, вие сега да имате някакви желания?" "Нямам никакви желания", отвърнах аз. "А какво ще кажете тук да ви направим градинар?" Той искаше да ми направи по-лека службата. "Ами аз не знам, както кажете вие", му казах. "Aма, другарю Малеев, вие вземете някакво отношение. Или ако искате, да ви изпратим в Пловдив в школа за метеоролог". На мен Пловдив ми се стори по-добра възможност от Пазарджик - по-голям град, от друга страна пък, ще се уча за метеоролог и приех. Така се разделихме със Сашо и Радо. След половин година се върнах да си предам оръжията. И ги гледам вече стари войници - пуснали мустаци.
3
7536
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
03 Декември 2005 14:03
Талантлив артист, но в "Господари на ефира" хич го няма. И той и Мъйнов смъкнаха нивото на предаването.
03 Декември 2005 21:55
...мамалев може да е татов незаконен син, но се съмнявам че тато се е напивал толкоз...
04 Декември 2005 21:12
м-да-а-а-а-а--а издиша и като разказвач
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД