:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,946,173
Активни 66
Страници 17,183
За един ден 1,302,066
НЕЩО ГНИЛО В ДАНИЯ

Джулия Стайлс се жени за принц

Снимка: Гала тийм
Всеки кадър от "Принцът и аз" е обилно захаросан.
Сякаш не ни стигаха две серии на "Дневниците на принцесата"! "Принцът и аз" разказва най-старата история на света - за обикновеното, но красиво и оправно момиче от неблагороден произход, което се жени за кралска особа.

Този филм може да привлече три основни групи зрители - неизлечимите романтични, 11-годишните момиченца и феновете на много свежата Джулия Стайлс. (Тя заслужава да има много, въпреки че - като изключим донякъде "10 неща, които мразя в теб" и "Усмивката на Мона Лиза" - хич не случва на роли. ) Героинята на Джулия е колежанка, която произхожда от ферма в Уисконсин, припечелва като сервитьорка, за да се изучи за лекар. Принцът на Дания е развейпрах, който запълва времето си с гонки с БМВ-та по улиците на Копенхаген и изобщо няма визия за бъдещото си управление на трона. Срещата между двамата естествено предизвиква вълни от чувства и захарен сироп.

За беда в ролята на принца е действително сладникавият Люк Мейбли, която не е на нивото на Стайлс. Най-интересното около този филм си остава фактът, че принцът на Дания се ожени за момиче от простолюдието и в реалността. Сценаристът се е опитал да вкара малко хумор от типа "кой, ако не принцът датски, познава творчеството на Шекспир" (а освен това Стайлс е играла Офелия в една от екранизациите на "Хамлет")? Но истината е, че бардът от Стратфорд би се червил от срам с такива диалози.
1511
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД