:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,778,715
Активни 67
Страници 21,677
За един ден 1,302,066
Политекзотика

Караджич се крие от закона и твори неуморно

Под перото на бившия лидер на босненските сърби излезе нова стихосбирка
Снимки: Интернет и архив
Запазеният знак и автограф на Радован Караджич.
За пореден път един от най-издирваните обвиняеми от Международния трибунал за военни престъпления в Хага д-р Радован Караджич напомни на света за себе си. Лидерът на босненските сърби, който вече десета година успешно се укрива от правосъдието, разлюти прокурорката Карла дел Понте и зарадва привържениците си с нова книга. Стихосбирката "Под лявата гръд на столетието" вече е на книжния пазар в Сърбия. Тя се предлага срещу достъпната сума от 500 динара (около 8 долара), но е с ограничен тираж. Големият интерес към личността, живота и творчеството на Караджич обаче моментално превърнаха новосътворените поетични откровения в бестселър, а може би и в последното литературно произведение, написано от него на свобода.

--

С присъщото на сърбите чувство за хумор и ирония, представянето на стихосбирката на Радован Караджич "Под лявата гръд на столетието" се състоя в сградата на Националния исторически музей в град Пожаревац. Мястото едва ли беше избрано случайно, тъй като е публична тайна за мало и голямо, че именно тук се намира бастионът на сръбския национализъм. Родният град на последния югопрезидент Слободан Милошевич, понастоящем подсъдим в Хага, стана символичен домакин на културната проява. Любезните организатори от литературен кръг "Велко Видакович", освен представители на местните и чуждестранни медии ("Асошейтед прес" и "Свободна Европа") акредитирани в Сърбия, се опитаха да осигурят и височайшо международно присъствие. Бяха изпратени поименни



покани до американския президент



Джордж Буш във Вашингтон и до прокурор Карла дел Понте в Хага, с които най-учтиво ги уведомяваха, че домакините биха били поласкани, ако гости с такъв висок ранг почетат сбирката с присъствието си.

За да бъде избегнато обаче евентуалното нахлуване в залата на най-запалените му симпатизанти, които от десет години безуспешно се опитват да се доберат до него, на поканите дебело беше подчертано, че поетът и дипломираният доктор по психиатрия Радован (по баща Вуко) Караджич (съвпадението в името със сръбския просветител и книжовник Вук Караджич е случайно) няма да присъства поради неотложни ангажименти на неуточнено място.

Неявяването на автора обаче не попречи на организатори и гости в залата на Националния исторически музей в Пожаревац да проведат при умерен зрителски и медиен интерес културната проява. Естествено в салона, който приюти почитателите на поета, не бяха забелязани, нито президентът Буш, нито прокурорката Дел Понте, но едва ли някой от присъстващите се е обидил на проявеното от тях неуважение. Отсъствието им от литературната вечер обаче ги лиши от възможността косвено да научат подробности, които със сигурност липсват в редовно предоставяните им поверителни доклади от съответните специални служби за местата, къде на територията на бивша Югославия се укрива беглецът, издирван от Трибунала в Хага.

Въпреки очакванията на публиката и журналистите в залата не прозвуча нито едно от 47-те последни поетични откровения на Радован Караджич, събрани в сборника "Под лявата гръд на столетието". Издателят на стихосбирката, литераторът от Ниш Славолюб Обрадович, обяви делово само, че авторът е възпял в рими красотите на скалистите планини и гъстите зелени гори в родината си, свободата на дивите животни, които ги обитават. Той обаче запази ледено мълчание при многобройните въпроси, зададени от представителите на медиите, и отказа да разкрие как и кой му е осигурил поетичния материал. Обрадович мотивира това свое поведение с желанието да запази в тайна мястото, където Караджич се укрива от преследвачите си.

Като компенсация обаче публиката имаше възможност да чуе няколко строфи от поема, посветена на живота и патриотичното дело на бившия лидер на босненските сърби, пламенно рецитирана от негов събрат по муза и убеждения.

Въпросът за художествените достойнства на новата стихосбирка не предизвика дискусия в медиите. Реакцията им е обяснима с оглед пасивите, които той трупа по пътя на Сърбия към НАТО и ЕС.

Радован Караджич си



остава една от най-спорните личности



след разпадането на бивша Югославия. За едни той е военнопрестъпник, причинил разрушения, страдания и смърт на десетки хиляди души, и поради това мястото му до живот е в затвора Схевенинген. За немалка част обаче лидерът на босненските сърби е национален герой. Те смятат, че повдигнатите срещу него от Трибунала в Хага обвинения за насилие, престъпления срещу човечеството, престъпления срещу живота и здравето, геноцид, груби нарушения на Женевската конвенция и масови убийства в Босна са твърде пресилени.

В негова защита поддръжниците му твърдят, че той не е по-виновен от всеки друг военновременен политически ръководител от останалите бивши югорепублики. И категорично са против опитите на някои ортодоксални критици, които се опитват да поставят знак за равенство между литератора и политическия лидер на сърбите в Босна в периода 1992-1995 г., обвинявайки го, че в творчеството си насаждал омраза и етническа неприязън. Само че Караджич дебютира като поет и писател през шейсетте години на миналия век. По онова време отклонението от политиката, утвърждаваща братството и единството между народите и народностите в СФРЮ, се наказваше, ако не с нещо по-строго, то поне с въдворяване за продължителен период из камънаците на Голи Оток.

Безспорен факт е, че Караджич неколкократно е правил опити да намери своето място в сръбската литература. Това го доказват поетичните му книги "Лудо копие", написана през 1968 г. (преведена и у нас през 1995 г.), "Памтивек" (1971 г.), "Има вълшебства - няма вълшебства" (1982 г.), "Черна приказка" (1990 г.), "Славянски гост" (1992 г.), романът с претенции за автобиография "Вълшебна хроника на нощта", комедията "Ситовация". Доколко е успял в това си начинание бъдещето и съотечествениците му дават оценка. Междувременно обаче в Института по литература и изкуство в Белград разработиха проект, финансиран от ЮНЕСКО, озаглавен "Устната традиция на сръбските епични песни". В него бяха включени и изпратени до централата на организацията в Париж образци на сръбското народно творчество, сред които и прославящи Радован Караджич и Ратко Младич.

Това е поредното доказателство, че



Караджич е по-скоро обичан,



отколкото мразен от съотечествениците си. То се потвърждава и от факта, че вече десет години след издадената заповед за неговия арест, той все още е на свобода. Въпреки мащабните операции с участието на елитни командоси от специалните сили на НАТО, въпреки определената награда от 5 милиона долара за главата му и въпреки апелите да се предаде (направени под натиск, според близки до семейството му източници) на съпругата Лиляна Зелен-Караджич, Радован остава неуловим, поне засега.

Чуждите и местни медии периодично лансират "достоверни поверителни данни" за местата, в които се укрива, и за лицата, които осигуряват охраната и безопасността му. В последните месеци упорито се акцентира, че в Сърбия и Република Сръбска в Босна се водят преговори на различни нива с участието на политически посредници, за да бъде ускорен процесът за залавянето или доброволното предаване на политика-беглец в Хага.

Междувременно, докато в Хага, Белград и Пале с напрегнат интерес очакват как ще се развият събитията, режисьорът Лазар Стоянович представи в Белград премиерата на своя документален филм с интригуващото заглавие "Животът и приключенията на Радован Караджич". Пред медиите режисьорът сподели, че дори се опитал чрез посредници да изпрати на Караджич камера и той сам да заснеме свое изявление, което да бъде включено във филма, но получил категоричен отказ. Явно бившият лидер на босненските сърби не се опива от славата и се придържа към старата балканска поговорка, че скромността е качество, което краси човека, отбелязват някои авторитетни белградски издания.
 Новата стихосбирка "Под лявата гръд на столетието".
 Радован и Лиляна Караджич през 1994 година.
 Радован Караджич и Ратко Младич като герои на сръбския национален епос.
 Карла дел Понте чака и се надява да се срещне с Караджич в залата на съда в Хага.
Снимка: Ройтерс
Радован Караджич озарен от творческо вдъхновение.
Снимка: Ройтерс
Караджич в Пале през 1994 г., след това е обявен за военнопрестъпник от Трибунала в Хага.
3
1560
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
03 Декември 2005 15:16
Очаквайте "Нелегални строфи" на Осама, под редакторството на Заркауи
03 Декември 2005 15:26
Само Тезисите (автор - известен! ) могат да му излезат насреща, за двубой на живот и смърт на литературния Олимп.
03 Декември 2005 17:08
Само са пропуснали да изпратят покана на чичо Фичо и на буля Нелка.
Те като големи почитатели на Караджич одма щяха да почетат това събитие.
Можеше да изнесат слово на тема "лустрация", че да ги лустрират там сърбите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД