:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,835,043
Активни 210
Страници 22,206
За един ден 1,302,066
Стара слава

Съкровищата по българските земи - 6

Скандали, клюки и спорове кое на кого принадлежи
снимка: архив
От всички български съкровища най-често обект на фалшификации са ритоните от Панагюрското
При всички български съкровища - независимо от тяхната неизмерима стойност - скандалите най-често са свързани с въпроса на кого принадлежат те. И всеки претендиращ за това право търси собствена изгода. Още при откриването им въпросът често е решаван радикално - на този, който се докопа до него. Стана дума вече за опита да се присвоят предметите от Вълчи трън и Малая Перешчепина. Не прави изключение и съкровището от Летница. През 1963 г. работници от селското стопанство в селото започнали да строят нов овчарник. Копаели основите, когато на дълбочина 50-60 сантиметра попаднали на бронзов съд, обърнат с отвора надолу. Щом го вдигнали, намерили в него много малки сребърни предмети, отчасти с позлата, които поделили. Уредникът на музея в близкия град Ловеч по-късно тръгнал да събира предметите. Свидетелствал му лекарят на селото, който бил очевидец на откриването. Така и не били събрани всички открити златни монети, от които работниците поотдели и за себе си.

---

Днес въпросът кому принадлежат съкровищата се пренася не между хора, а между отделни музеи, че и цели държави. Украйна и Русия отдавна спорят за съкровището от Малая Перешчепина. Наскоро като трета страна се появи и президентът на Татарстан, който извади аргумента, че населението на страната му е част от потомците на Велика България, следователно съкровището на хан Кубрат принадлежи на неговата държава.

У нас битката се води главно между музеите. Пловдивският музей претендира панагюрското злато да се върне при него. Защо, като е открито в Панагюрище? Мотивът е: ами навремето директорът на музея Димитър Цончев го отнесъл от родния си град в Пловдив. Панагюрци също не се дават и си искат "тяхното" злато. А то си стои в Националния исторически музей.

Факт е, че всички наши правителства след 10 ноември се опитват да решат този проблем, връщайки ги със законови разпоредби на регионалните музеи. Но спорът вече заприличва на този за яйцето и кокошката. Преди две години Рогозенското съкровище от НИМ се върна във Врачанския музей. Като резултат - няма посещаемост. И на практика това се оказа грешка. И не става дума за местен патриотизъм пред чуждестранния турист, че "видите ли, ей това безценно съкровище е намерено тука!". А най си



иде реч за откритието на финикийците - парите



От тракийското и прабългарското злато се печели добре, когато тръгне на изложби в чужбина. Приемащата страна плаща обикновено от неколкостотин хиляди до 3 милиона долара. Следва преразпределението по български. Обикновено парите вземат Археологическият музей или НИМ, които предоставят съкровищата. А колко ще получат местните музеи, на чиято територия те са намерени, е въпрос на договорка с Националния исторически или с Археологическия музей. И става ясно, че ако съкровището си е в регионалния музей, той ще прибере цялата сума. Ето това е причината за нестихващите спорове, а не местният патриотизъм.

Ако по подобен начин се подхождаше в Англия, Франция, Италия и САЩ, то нямаше да има нито Бритиш музеум, нито Ватиканския музей, нито Лувъра, да не говорим за "Гугенхайм".

Кой се наема да каже колцина от техните експонати принадлежат не на отделен регион в страна, дори не толкова на самата страна, колкото на света. А освен безспорния факт, че там ще ги видят най-много хора, то и условията за съхранението им са най-добри.

Жалкото за нас е, че ние, които сме най-богати на древни съкровища и непрекъснато ги показваме по света, сме лишени от възможността да виждаме ценни световни археологически паметници. Защото при организирането на изложби вариантът "аз на тебе, ти на мене", простичко наречено бартер, не съществува. Всяка страна плаща, за да изложи наше съкровище. Ако България поиска реципрочно нейно съкровище да го изложи тук, също трябва да плати.



Фалшифицирани ли са българските съкровища?



Според мълвата - да. В действителност това почти не може да се случи. И в центъра на нейния интерес е панагюрското злато. При него непрекъснато се появява някой "неоткрит" ритон. Преди няколко години колекционер предложил да го "обогати". Той твърдял, че има оригинален ритон, който навремето не бил намерен, защото при откритието на съдовете се събрали много хора около братя Дейкови, които прекъснали работата им. Но самият колекционер по-късно отишъл, разровил по-настрана и открил този ритон. След направената експертиза ритонът се оказал едно от многото копия. Наскоро в Хасково бе регистриран пореден случай. Полицията залови паметници на културата, приготвени за износ в чужбина - сред тях и "неоткритият ритон". Експертизата показа, че той е съвършено копие на един от вече известните ритони. Направен е от сплав на злато със сребро и материали, продукт на новите технологии.

В последните 20 години от време на време се шуми около



"продажбата" на панагюрското злато



Колкото и да не е за вярване, мълвата тръгва от тримата братя откриватели. Те няколко пъти ходили в Националния исторически музей, гледали копието и тъжно клатели глави: "Макет е това. Съкровището го няма!" А тръгне ли един път някаква приказка из България, върви я спирай! От 1974 г. Панагюрското съкровище тръгва на изложби из големите световни музеи. Чак през 1991 г. се завръща за по-дълго у нас. Този факт подсилва твърдението, че съкровището е изнесено и продадено. Със сигурност се знае, че за нуждите на Националния исторически музей са направени пет разрешени от Министерството на културата копия, макар посветени да твърдят, че те са поне два пъти повече. Едно има в Панагюрския музей, друго в Пловдивския, трето в Националния исторически и две са в оборот по време на пътувания на съкровището зад граница.

Известен е и фактът, че Тодор Живков и Людмила Живкова при официални и твърде важни за държавата посещения в продължение на години са подарявали копия от Панагюрското съкровище, правени от фабрика "Тракийски сувенир". Тази клюка обаче изпуска думата "копие", от което излиза, че



Тодор Живков или пък Людмила "подарили" съкровището



Обяснението е, че нямаше гласност за пътуването на тези предмети в чужбина. Всъщност най-елементарният признак, по който се съди за автентичността на панагюрското злато, е, че осемте съда са червеникави, а фиалата е жълта. Другият е, че при откриването й един от братята - Петко, ударил по-силно с правата лопата и оставил белег върху амфората.

За музейните специалисти грешка при определянето - дали едно съкровище е автентично или не - е изключена. Всяко копие се изработва с около сантиметър по-малко за всеки отделен предмет. Ако е продадено, Панагюрското съкровище не може да бъде изложено в музей, а по-вероятно би попаднало в частна колекция. Но поради световната му известност няма колекционер в света, който да го купи. Всеки от тази странна и богата гилдия се гордее с това, което е подредил като колекция. И най важното - обича да я показва.

Колкото до стойността, подобни съкровища не могат да се оценят. При едно от пътуванията на Панагюрското съкровище зад граница в европейска държава застраховката, платена от приемащата страна, е била 3 500 000 долара. Това е само 1,5 на сто от истинската му стойност. Което означава, че западноевропейският



застраховател го е оценил на около 230 млн. долара



Друг факт, че никое съкровище не може да бъде подменено по време на гастрол в чужбина, е, че всяка изложба се застрахова и приемащата страна дава държавна гаранция или застраховка в компания, посочена от нея. И при влизане, и при напускане на златото в съответната страна се правят сложни проби в присъствието на държавни служители и представители на застрахователната компания, които доказват оригиналността.

--

Рисковете са навсякъде

Панагюрското съкровище продължава да пътува. За да се предпази от евентуални повреди, за златните фиала, амфора и ритони са направени специални касети, които издържат на температура 1700 градуса в продължение на денонощие. Което, разбира се, никой не е имал възможност да провери.

Интересен факт е, че три часа преди голямото земетресение в японския град Кобе българската експозиция, безспорният хит сред която е Панагюрското съкровище, трябва да отпътува за този град. Сградата, която е предназначена за изложбата, е срината до основи, а в нея избухва и газовата инсталация. Вероятно дори и в тези условия касетите биха предпазили съкровището, но какво ли би станало, ако по време на самото земетресение то се е предавало от българските специалисти на японските комисари на изложбата? В нашия случай заради преживения страх цялата експозиция престоява няколко месеца в Японския държавен трезор в Токио. За всеки случай.
снимка: архив
И летнишкото съкровище не е достигнало до нас във вида, в който е намерено
СНИМКИ: АРХИВ
Въпреки убеждението на мнозина в НИМ е оригиналът на Панагюрското златно съкровище, а не негово съвършено копие.
1
10059
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
03 Декември 2005 14:07
Съкровищата, които тепърва ще се откриват или са били изровени незаконно, стават собственост на Черепа. Пък нашият президент се готви да му даде амнистия, а "видни" историци му съдействат, като пращат иманярите при Божков. Какво по-голямо поощрение за вандализма на иманярите! Да не говорим за бивши ченгета, сега също известни "колекционери". Няма ли Европа да се позаинтересува от съдбата на културното ни наследство, а службите да закопчаят накои медийни личности?

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД