Много трудно е да останеш верен на себе си.

Прекалено скъпо удоволствие в условията на борд.

Човек с характер днес е все едно, че сте двама.

Ако прибавим и сянката, спокойно можеш да си спретнеш коалиция.

Характерът ще стои прав на "Интернационалът", а сянката ще приветства със "Скъпи другарки и другари!" всеки конгрес.

Не си струва!

По-добре сам, отколкото в съмнителна компания.

По-добре уиски с характер, отколкото човек с въпросния атрибут.

По-добре даже с кварталния пияница на една маса, отколкото с характер на рамо...

- Наздраве, шефе! - вдига чаша Пешо, сътрапезник по неволя. - Четох, че слонът и къртицата са братовчеди. И това го твърдят американски учени. Представяш ли си?

- Макар и учени, все пак са американци и ние трябва да им вярваме. По силата на някои спогодби - уточнявам аз. - Слон и костенурка ли?

- Не, къртица!

- Все едно. Очевидно светът съвсем се е побъркал.

- Така е. Както е тръгнало, нищо чудно утре да докажат, че Мозер и Памела Андерсън са двуяйчни близнаци...

Замислям се.

Ако това за слона и къртицата е вярно, кое ли е общото, което ги сродява?

Коя е оная невидима и могъща сила, която тласка ченгето в библиотеката?

- Ако слонът наистина е братовчед на къртицата, - разсъждавам на глас, - вероятно митничарят е шурей на просяка.

- Че кое е общото?

- Знам ли, може би... шумът на банкнотите, чиято музика и двамата сънуват.

- Аз не сънувам! Последния път, когато заспах, ми се присъни, че съм купил киноцентъра в Бояна за 20 години. После се оказа, че съм се натровил с метилов алкохол. Промивки, снимки! Никакъв киноцентър вече...

- Ех, Пешо! Това, което е, всъщност не е това. Гениалният музикант е глух, светофарът страда от перде, монархът пее "Хубава си, моя горо!", либийски министър пише поезия, а сатириците са най-тъжните хора на планетата.

- Все пак "Къртицата - моят приятел" звучи някак оскърбително, не мислиш ли?

- А по-добре ли е "Фликеншилд - моят приятел"? То е все едно да ти нахлузят вратовръзка вместо примка. Какво от това, че е "Пиер Карден"? Трогателен жест, но по-същественото е, че другият край на вратовръзката е вързан за полилея, столчето под теб има само един крак, а ти, като емигранта на Мрожек, пишеш на леля си, че си добре.

- Е, добре съм! Само дето от Нова година поскъпва ракията и ще трябва да мина на антифриз...

- Много е трудно да останеш верен на себе си, Пешо! За тая цел най-добре е да идем в лудницата.

- Е, та аз за кво мислиш, че съм тук? Наздраве!