Много трудно е да останеш верен на себе си.
Прекалено скъпо удоволствие в условията на борд.
Човек с характер днес е все едно, че сте двама.
Ако прибавим и сянката, спокойно можеш да си спретнеш коалиция.
Характерът ще стои прав на "Интернационалът", а сянката ще приветства със "Скъпи другарки и другари!" всеки конгрес.
Не си струва!
По-добре сам, отколкото в съмнителна компания.
По-добре уиски с характер, отколкото човек с въпросния атрибут.
По-добре даже с кварталния пияница на една маса, отколкото с характер на рамо...
- Наздраве, шефе! - вдига чаша Пешо, сътрапезник по неволя. - Четох, че слонът и къртицата са братовчеди. И това го твърдят американски учени. Представяш ли си?
- Макар и учени, все пак са американци и ние трябва да им вярваме. По силата на някои спогодби - уточнявам аз. - Слон и костенурка ли?
- Не, къртица!
- Все едно. Очевидно светът съвсем се е побъркал.
- Така е. Както е тръгнало, нищо чудно утре да докажат, че Мозер и Памела Андерсън са двуяйчни близнаци...
Замислям се.
Ако това за слона и къртицата е вярно, кое ли е общото, което ги сродява?
Коя е оная невидима и могъща сила, която тласка ченгето в библиотеката?
- Ако слонът наистина е братовчед на къртицата, - разсъждавам на глас, - вероятно митничарят е шурей на просяка.
- Че кое е общото?
- Знам ли, може би... шумът на банкнотите, чиято музика и двамата сънуват.
- Аз не сънувам! Последния път, когато заспах, ми се присъни, че съм купил киноцентъра в Бояна за 20 години. После се оказа, че съм се натровил с метилов алкохол. Промивки, снимки! Никакъв киноцентър вече...
- Ех, Пешо! Това, което е, всъщност не е това. Гениалният музикант е глух, светофарът страда от перде, монархът пее "Хубава си, моя горо!", либийски министър пише поезия, а сатириците са най-тъжните хора на планетата.
- Все пак "Къртицата - моят приятел" звучи някак оскърбително, не мислиш ли?
- А по-добре ли е "Фликеншилд - моят приятел"? То е все едно да ти нахлузят вратовръзка вместо примка. Какво от това, че е "Пиер Карден"? Трогателен жест, но по-същественото е, че другият край на вратовръзката е вързан за полилея, столчето под теб има само един крак, а ти, като емигранта на Мрожек, пишеш на леля си, че си добре.
- Е, добре съм! Само дето от Нова година поскъпва ракията и ще трябва да мина на антифриз...
- Много е трудно да останеш верен на себе си, Пешо! За тая цел най-добре е да идем в лудницата.
- Е, та аз за кво мислиш, че съм тук? Наздраве!



