За 2 години от 71 обвинени служители на МВР 55-има са изправени пред съда заради нанасяне на телесна повреда. Тези мрачни данни се съдържаха в доклад на Военноапелативния съд, огласен през юли това лято. Заключението в него беше, че полицаи изтръгват самопризнания чрез насилие.

След въпросната констатация тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов обяви, че ще свика национално съвещание на МВР, за да бъдат обсъдени мерки за ограничаване на полицейското насилие.

"Наистина има такива случаи, те са предимно срещу представители на ромското население. Не ни остава друго, освен да се внимава и да бъдем по-критични", призна тогава пред "Сега" Борисов. И обяви, че ще изиска доклада на съдиите, ще разпореди анализ на всеки инцидент и след това щяло да има възпитателна работа с полицаите във всяко РДВР.

Явно обаче превъзпитанието на ченгетата не е дало желания резултат. Поне в някои полицейски дирекции. Скандалният случай "Чората" не просто разбуни духовете. Той ни върна към средата на 90-те, когато насилието в арестите, както и повечето събития от подобен характер в държавата се случваха някак по-лесно. Та си припомнихме, че полицаи



не просто бият, понякога и убиват



Благоевградският бизнесмен Ангел Димитров-Чората, макар и със съмнително "досие" (беше близък с убития Васил Горчев-Кьоравия, сочен от МВР за наркобос, с когото преди 2 години бяха разследвани заради лаборатория за амфетамини), по никакъв начин не би трябвало да умира така, както му се случи. Оказа се, че група маскирани антимафиоти така всеотдайно са го "респектирали" в рамките на едноименната операция на МВР, че дори не са се притеснили да го бият пред очите на две очевидки. По думите им половин час. Докато той, окован с белезници, крещял, че не може да диша. Това се брои за съпротива. Удря ли са го и по главата с твърд предмет. Явно полицаите са се държали като най-обикновени примитивни биячи и не ми е минало през ума, че арестантът може да издъхне. Обществена тайна е, че полицията умее да бие и професионално - без да оставя белези.

На този етап е трудно да се прецени дали версията на роднините, че Димитров е бил убит умишлено, защото имал компрометираща информация за много ченгета в града, е логична.

Ако действително става дума за умишлено убийство, такива неща се планират и се реализират по-чисто. Засега случилото се в ареста на РДВР-Благоевград прилича на полицейска разюзданост. Не е ясно дали биячите са били и съвсем трезви.

Въпросът е, че с първоначалните твърдения, че Чората е починал от инфаркт, се ангажираха и главният секретар на МВР Илия Илиев, и министър Румен Петков.

В началото твърдяха, че арестантът е починал от кардиогенен шок, който нямал нищо общо със "законната употреба на сила и помощни средства от страна на полицаите". И дори намекваха, че станало така, защото той бил надрусан с кокаин.

Не предвидиха обаче, че роднините няма да погребат тялото, преди да стигнат до истината, че ще бъде направена петорна съдебномедицинска експертиза и тя ще установи, че полицаите от "законно" респектиращи, са се превърнали в убийци. И че това неминуемо ще трябва да доведе до уволнения и съд за виновните. МВР се оказа притиснато до стената - трябваше да признае вината си. А сега се очаква да накаже безкомпромисно виновните. Румен Петков вече прие рапортите за напускане на трима полицейски шефове от Благоевград.

Но дали няма да се наложи и още една жертва - някой високопоставен началник в МВР да даде оставка. Така се прави в подобни случаи поне. Иначе обвиненията на Иван Костов в това, че полицията беше подстрекавана от собствения си министър да действа на ръба на закона, ще са най-малкият проблем на МВР. А и на правителството.

Дали обаче това ще реши най-накрая проблема с полицейското насилие е по-скоро безсмислен въпрос. Защото й при предишните случаи, които ще припомним по-надолу, имаше осъдени и наказани. Но мисленето на някои хора в МВР, за които пагон е равно на власт, видимо не се е променило.

Самият ген. Борисов го каза много хубаво малко преди да се оттегли от поста си:

"Имаше един драстичен случай в Пловдив - ром бе признал 5 кражби, след като наши служители го бяха вързали на дърво и набили по петите. Самите полицаи тогава казаха: "Да, ама призна кражбите, иначе нямаше да стане!"



Смърт в РПУ



Може би най-трагично известният арестант в най-новата ни история остава 21-годишният Христо Христов - убит по време на разпит в столичното Седмо РПУ на 5 април 1995 г.

Първоначално от полицията твърдят, че младежът, задържан по подозрения за кражби, умира от високо кръвно налягане. Според прокурора обаче той е бил бит с часове. Издъхва с обилни вътрешни кръвоизливи и 7 счупени ребра. Аутопсията показва, че смъртта е причинена от скъсване на аортата, но и вътрешните кръвоизливи са били достатъчни за фаталния край.

Шестима полицаи са обвинени, че в качеството си на длъжностни лица умишлено, по мъчителен начин и с особена жестокост са убили Христов. Пред съда единият признава, че са го удряли, но леко, за "предупреждение". Леки били и ударите с 80-сантиметрова тояга - те били "подканващи".

Отделните съдебни инстанции постановяват разни присъди, но през 1997 г. в крайна сметка на по 15 години лишаване от свобода са осъдени лейтенантите Иванчо Петков и Иво Петков, получили първо по 18 и 20 г. Присъдите на лейт. Христомил Аджаров, осъден на 4 години лишаване от свобода, и ст. лейт. Хари Попов, получил 2 години условно, са намалени на 1 година условно. Лейт. Николай Шопов, осъден първоначално на 20 години затвор, е оправдан. Невинен се оказа и гл. серж. Димитър Костов, първо получил 1 г. условно.

От страна на МВР падна една "глава" - тогавашният директор на Националната полиция полк. Иван Димов подава оставка.

Само две години след това обаче черната серия продължава. На 26 ноември 1997 г. в болницата в Добрич умира 26-годишният Минчо Съртмачев. Той е настанен там с тежки увреждания на белия дроб и бъбреците и с отлепено ребро след жесток побой в Първо РПУ в града. Съдебномедицинската експертиза е категорична - травмите са причинени от



множество удари с тъпи предмети



или с предмети с цилиндрична форма - палка, тръба, кол. Съртмачев е задържан месец по-рано заедно със свои съучастници, с които задигат 1,5 т боб, 500 кг жито и кола от частна фирма в Добрич, след като пребиват пазача. Арестантът се опитва да избяга, но е заловен. Вероятно това става повод за гнева на полицаите.

4-ма застават пред Варненския военен съд за убийството. По време на процеса един от съучастниците на Съртмачев - Станимир Георгиев, разказва какво е станало в РПУ-то: "И мен ме биха, докато ме разпитваха. Имаха дървени сопи и палка. Залепиха ми тиксо на устата, за да не чуе охраната как викам. Бях закопчан за парното в коридора, когато докараха Минчо. Вкараха го в една стая и оттам се чуваха удари от ритници."

"Минчо тежеше 75 кг, но като го видях на първото свиждане, щях да припадна. От бой беше заприличал на 100-килограмов плондир. Имаше някакви резки по черепа, по слепоочието - синини, целият беше моравосин. Единият му глезен беше отекъл, явно кракът му е бил счупен", спомня си пък съпругата Недялка.

Съдът намира за виновни само двама от полицаите. Серж. Пламен Паскалев е осъден на 7 г. затвор, а гл. серж. Иван Русев - на 3 г. На по-горна инстанция обаче софийски магистрати намаляват присъдата на първия с 4 г., а на втория - с 1,5 г.

5 години след убийството вдовицата на Съртмачев се оплаква пред медиите, че МВР още не й е изплатило присъдените 20 000 кръвнина за нея и сина им. По време на убийството той е едва на година и девет месеца.



Не вярвам вече в полицията, за мен това е мафия,



казва жената.

Трябва да се признае обаче, че когато полицаи бият, невинаги убиват. Един паметен случай все още е емблема за безцеремонността на някои от тях.

На 8 май 1999 г. служители на секретното Бюро за оперативно издирване (сега вече дирекция) пребиват 4-ма мъже и 2 жени край язовир "Искър" и надупчват джета им с 19 куршума.

Един от пострадалите, отървал се с 4 счупени ребра - бизнесменът Светльо Шишков, разказва: докато били на плаж със свои близки, обикаляли с джета и попаднали на база със скъпи лодки, коли и коне. След това при тях дошли непознати и питали защо ги шпионират. Докато се изяснят, пристигнали 12 мъже с джип и полицейски микробус. Били в камуфлажни дрехи и жилетки с надписи "Полиция", въоръжени с автомати. Биели наред. Пощадили само бременна жена.

Според Шишков по това време в язовира е бил тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев и "акцията" е била заради него. Бонев и досега отрича това.

Започва засекретено дело. 7 души са обвинени за средни телесни повреди, нанесени от длъжностни лица, и за дръзко и цинично хулиганство. След години разтакаване военният съд на два пъти спира процеса и връща случая в прокуратурата. Първия път с мотива, че МВР не е било вписано като страна по делото, а извършителите са негови служители, а втория - чак през септември 2003 г., - защото не ставало ясно кой от обвиняемите какво точно е извършил.

Към делото е прикрепен и друг подобен инцидент, който също "умира" покрай случая "язовир "Искър". 10 дни по-рано бивш военен от Плевен става жертва на същите спецченгета. Той и жена му карат ремарке с дини, когато до Пасарел ги засича джип без номера.

"Накараха ме да спра, изскочиха двама и ме пребиха. Крещяха, че не съм им направил път. Аз се пазех от ударите, а един от тях побесня и извади пистолет и го зареди да ме стреля. Разпознах го по-късно, сега е обвиняем", разказва жертвата пред съда.

Сега можем да отдъхнем и да си кажем - добре поне, че баретите, които Румен Петков изкара по улиците след убийството на Емил Кюлев, не проявиха печално известните си специфични способности - да отстрелват породисти кучета по време на акция или да потрошат дома на невинни старци в суматохата...