Филип Димитров е роден на 31 март 1955 в София. Юрист по образование. Един от основателите на СДС. Бивш министър-председател. Бил е депутат в 36-ото и 37-ото народно събрание. В 40-ия парламент влезе от коалицията ОДС. Като член на правната комисия участва в гласуването на поправката в закона за политическите партии, която позволява търговската дейност в партийните клубове.

-----



- Г-н Димитров, как така става, че в момента, в който столичната община обяви масови нарушения в ползването на партийните клубове, парламентът скоростно гласува поправка, която узаконява това положение? Справката показва, че 70% от клубната база в столицата не се ползват по предназначение.

- Това само по себе си е възмутително и поправката, която беше прокарана, всъщност поставя край на подобна практика. Отдаването на клубове за магазини, фитнесцентрове, работилници и прочее е, много меко казано, възмутително. От друга страна, обаче смисълът на един клуб е хората да могат да се събират в него и да могат да живеят там с чувство за общност. Затова разпоредбата, която се прокара в закона, беше, че е допустимо да бъдат съвместявани дейности, за някои от които се плаща - като поднасяне на кафе или закуски, но само дотолкова, доколкото те са пряко свързани и подпомагат дейността на партиите и не представляват алтернативна дейност. Това означава първо, че клубовете не могат да се дават на външни търговци, които да се ползват от благините на ниския наем, което е във висша степен възмутително. И второ - дейността не може да бъде друга, освен такава, която подпомага партиите. Възможни са две хипотези. Едната хипотеза е, когато дейността съпътства функционирането на клуба - като сервиране на кафе и закуски, и другият вариант е, когато тя продължава партийната дейност. Най-чистият пример за това е издателска дейност. Когато партията има орган и може да го издава, е допустимо това да става на територията на предоставения й клуб. Моето мнение е, че всякакви опити да се разшири това тълкуване са против закона.

- Но в самия закон няма достатъчно рестриктивни текстове, които да указват докъде точно може да се простира търговската дейност в партийните клубове.

- Аз не мисля, че е така. Всъщност текстовете са достатъчно рестриктивни дотолкова, доколкото наемодателят - държавата или общината - има пълното право да прекрати договора, когато той се нарушава. Това, че то не се прави, е друг въпрос. Но виждате - софийската община сега реши да направи такава проверка, като я направи, доколкото схванах, за един ден. Тоест, въпросът е дали някой прави тази проверка. При положение че достатъчно ясно са формулирани законовите разпоредби, тя може да се прави много лесно. И действително мисля, че вреди на самата идея за демокрацията подобно търговско хитруване. Защото, действително, от всяка гледна точка това е вид измама и то като правен, а не като морален термин. В закона има разпоредби срещу измамата. Според мен измама е да се каже, че се взима едно помещение, за да се използва като клуб, а да се преотдава за автомонтьорска работилница или Бог знае какво.Това е възмутително от всяка гледна точка.

- Как ще коментирате факта, че измежду всички партии СДС е с най-много нарушения в това отношение според справката на столична община?

- Ами не мога да го коментирам. Не съм наясно с механизма, по който е извършено това, и смятам, че когато се налагат санкции, те трябва да важат за всички, независимо дали става въпрос за малки или големи партии. Не съм сигурен, че СДС има най-много нарушения. Мисля, че това, което прочетох във вестниците, беше друго. Най-много бяха нарушенията на комунистическата партия. Но все едно. В крайна сметка достатъчно е да си втори - еднакво възмутително е и едното, и другото. Просто не е редно да трупаме и това на гърба на СДС, че е първи в нещо, в което, уви, е само втори!

- Не смятате ли, че приетата от парламента поправка ще насърчи досегашните злоупотреби?

- Не, не мисля. Тя съдържа достатъчно ясни индикации, че старото положение не може да продължава. Друг е въпросът, че всеки закон може да не бъде прилаган добросъвестно. Този закон обаче дава всички гаранции при добросъвестно прилагане да няма абсолютно никакви недостатъци от този тип.

- А защо изобщо беше необходима тази поправка, след като предишното положение решаваше напълно този въпрос, като забраняваше изцяло търговската дейност на партиите?

- Не, предишното положение правеше невъзможно да се продава дори кафе в един клуб, което някак си не е сериозно. Това са от този вид крайни формулировки, които се обръщат срещу самите себе си, защото никой не спазва един закон, който препоръчва нещо невъзможно. Естествено е партийните дейности да бъдат съчетавани. Този пример, който ви дадох с издаването на вестника, е съвършено уместен. Партийният вестник, както знаете, е губеща дейност от всяка гледна точка.

- Явно, че визирате бъдещата редакция на вашия вестник в "Синия лъв". Възможно ли ще е обаче в партийния клуб да се развива ресторантьорска дейност с уговорката, че в ресторанта ще се събират от време на време и партийни симпатизанти?

- Във всеки случай това ще се допуска по конкретна преценка на проверяващия орган. Ако на вратата на този ресторант например има табела с живописно име и приема целодневно клиентела и предлага ядене, пиене, забавления и нищо друго, определено това би било нарушение на закона. Типичен пример за такова нещо е клубът на СДС в община "Средец". Значи вие влизате и виждате едно кафе. В него могат да влязат хора, които са симпатизанти, и такива, които не са. Има една врата, през която попадате в помещението, където е очевидно литературата, байраците и т.н. Те са свързани помежду си. Значи всеки, който седне в кафето, по някакъв начин, ще не ще, търпи присъствието на всичките седесарски инсигни и в този смисъл е част от цялото. Това е допустимо. Не е допустимо обаче в първия вторник на месеца да се появяват там седесарите все едно, че идват едва ли не нелегално, а през останалото време то да си работи като кръчма.

- Като помолих Татяна Дончева да коментира факта, че клубове на БСП са интернет-зали, тя го прие за нормално, защото това било част от клубната дейност. Изглежда, това понятие е доста разтегливо?

- С примера, който ви дадох, мисля, че нещата се изчистват достатъчно ясно. В едно модерно общество няма пречка в един клуб да има и компютри, няма никаква пречка в този клуб да идват хора, които влизат в интернет, това би могло да бъде част от общението на хората. Същото правят почитателите на британската консервативна партия, които отиват в клубчето в Нюкасъл и си говорят по техните консервативни въпроси, а междувременно гледат интернета, обсъждат залозите на конните надбягвания, защото те не могат да си говорят само за партията, нали? Но това минава под знаците на партийния живот. Обратното, ако има една табела "Интернет" на вратата и никой не подозира, че консерваторите, респективно съответната българска партия, има нещо общо с нея, тогава това, разбира се, е нарушение на закона.

- Не ви ли се струва, че границата между едното и другото е доста размита?

- Всяка граница може да бъде размита с действия. Формулата в закона е достатъчно прецизна, за да даде възможност на този, който иска да упражни контрол, да го упражни в пълен обем.

- Вие вярвате ли, че тази поправка в закона ще допринесе за укрепване на българската политическа система, която страда от народната апатия?

- Нека да не прекаляваме с тези неща. Така, както беше формулирана невлязлата в сила непрецизна конструкция, това беше лош закон дотолкова, доколкото не подлежеше на спазване. Не е хубаво да се пишат закони, които никой няма да спазва. В този смисъл той се нуждаеше от поправка. Но това, че трябва да бъде турен край на цялата тази чудесия, която цари с клубовете в момента, е абсолютно очевидно и това трябва да бъде направено. И аз приветствам усилията на всеки кмет, администратор или който и да било, който възпира и санкционира подобни действия, защото те дават лошо име на демокрацията.