|
| По имунитетите ще ги познаете. |
Експериментът обаче е към края си, резултатите от него са очевидни и вече дойде време за промяна.
Разбира се,
битката срещу премахването на имунитета няма да е лека
Напротив. Въпросната група от хора усети, че този път мърдане няма, и започна кампания за запазване поне в някаква степен на наказателната си неприкосновеност. Едните предлагат отпадането на всички имунитети с ясната цел да няма никаква промяна в статуквото. Други пък лансират идеи за известно ограничение на наказателната неприкосновеност.
Така например прокуратурата обяви, че подкрепя тезата на президента никой в държавата да не е недосегаем. Е, това дойде, след като се появи предложението да падне имунитетът на прокурорите и следователите и само съдиите да запазят наказателна неприкосновеност.
Депутатите обаче веднага възроптаха и обвиниха държавните обвинители, че се месят там, където не им е работата. Както и че предстоящите промени в конституцията трябва да се концентрират единствено върху основните критики на Еврокомисията - съдебната система, нейната структура и дейност. Нещо повече. Народни представители обявиха, че имунитетът се давал по необходимост и не можел да се отнема с лека ръка. И че и съдиите, и членовете на Конституционния съд трябвало да го запазят "заради неукрепналата ни демокрация и риска за оказване на натиск върху хората с последната дума при произнасяне на присъдата". А пък президентската неприкосновеност имала по-скоро морално-политическо значение и трябвало също да остане. За замазване на положението група депутати от НДСВ предложи имунитетите на народните представители да останат, но да могат да се снемат вече не само за тежки престъпления - предвиждащи до 5 години затвор, а и за по-леки. И веднага направиха куп уговорки - нарушенията трябва да са от общ характер и да са умишлени, както и да не са онези, които се преследват по частен път - обида, клевета, лека телесна повреда и т.н.
Или иначе казано - пълна каша, с цел
запазване на статуквото. Което очевидно е лошо
Освен това българското депутатство явно е пропуснало да забележи в критиките на Еврокомисията най-натрапчивата от тях - че липсва противодействие на корупцията по високите етажи и най-вече резултати. А такива няма как да има, след като толкова голяма група от хора, натоварена с изключителни правомощия, може да направи луд всеки човек в държавата, да натрупа милиони за един мандат, да решава всеки спор в зависимост от това в какво настроение е. И просто да
не може да бъде разследвана без сложни комбинации и процедури
Само няколко детайла, които им се губят на защитниците на имунитетите. Според действащите в момента закони нито един прокурор, следовател, съдия, президент, конституционен съдия или депутат не може да бъде следен, подслушван, филмиран, уличаван чрез белязани пари, без преди това да му бъде свален имунитетът. Дори и най-наивният човек веднага ще прекрати всякакви уличаващи дейности и никакви нарушения няма да бъдат доказани.
Опитите на оперативните служби да разобличат някой имунизиран чрез подслушване и следене на други лица - т.е. получаване на съдебно разрешение за човек, който примерно държи връзка с корумпиран депутат, също удрят на камък, защото събраното не може да бъде използвано като доказателство по-късно.
Истина е, че през 2003 г. с промени в конституцията магистратският имунитет бе ограничен до функционален, т.е. само до наказателна неприкосновеност за действия и решения, свързани с работата. Да, но магистратът няма да вземе подкуп за нещо друго, а именно във връзка с дейността си. И няма как да бъде разследван. Същият омагьосан кръг ще се получи и ако се прокара идеята за половинчатото смекчаване на депутатския имунитет. Затова народните представители трябва да запазят имунитет само за изказванията си и гласуването в Народното събрание. И толкова. Другото е излишен лукс.
