Всеки десети българин си признава, че би взел подкуп. Склонност към рушвета имат предимно младите до 39 г. и хората с висок материален статус. Това сочат данните от национално представително изследване на НЦИОМ, направено по поръчка на парламентарната комисия за борба с корупцията между 16 и 22 ноември.

Нагласите на хората са същите както и през 2001 г. 70% от българите поне на декларативно ниво казват, че не биха приели подкуп.

Най-неподкупни са възрастните. По-неподатливи към корупция са жените, отколкото мъжете. През м. г. 73,6% от анкетираните казват, че не са се сблъсквали с корупция, т.е. на никой от тях не е искан подкуп. 8,3% обаче заявяват, че лично от тях е искан подкуп, а 14% казват, че знаят за техен близък, от когото е искан такъв. Хората, от които е искан подкуп, са предимно високообразовани и жители на столицата и големите градове.

Най-често се дава подкуп за здравеопазване, следват рушветите за полицаи. Близо 11 на сто признават, че са плащали на полицаи, за да избегнат санкции за извършено нарушение. Според НЦИОМ процентът е и по-голям, тъй като не всички анкетирани са шофьори. Всеки 10-и българин пък е плащал подкуп за издаването на различни видове разрешителни, удостоверения или други документи.

Поставени в игрова ситуация - да си представят, че са служители с ниска заплата и при тях идва човек, който им предлага пари, за да решат негов проблем, - 58% от анкетираните казват, че не биха приели, защото не одобряват подобни действия. 14% отговарят, че няма да го направят заради страх от наказание, а 3% казват, че биха взели подкупа, без да се замислят, тъй като приемат корупцията като нещо нормално. 6 на сто пък изтъкват, че биха приели подкупа само ако могат да решат проблема на човека, който им го предлага.

Българите са по-скоро песимистични, отколкото оптимистични за възможността за ограничаване и премахване на корупцията у нас. Социолозите смятат, че този песимизъм се дължи на допускането, че корупцията в България може да се ограничи, но това не се прави. Данните показват, че крайните песимисти за справянето с корупцията са 3 пъти повече от крайните оптимисти. За 16% от анкетираните широкото разпространение на корупцията у нас е неизбежно. Близо 52% смятат, че корупция винаги ще има, но тя може да бъде ограничена. 27,3% заявяват, че тя може да намалее съществено, а едва 5,4% - че може да бъде премахната. Сред оптимистите за премахването на корупцията са предимно нискообразовани, роми и живеещи в мизерия. Крайни песимисти са главно младите, високообразованите и софиянци.

На въпрос какво корумпира повече - липсата на морал или липсата на пари, 36,6% отговарят "и двете". За 31% липсата на пари е предпоставка за корупция, а за 26,6% - липсата на морал. Според социолозите колкото по-млади са хората, толкова по-често те са убедени, че безпаричието е причина за корупция. По-възрастните пък в по-голяма степен посочват липсата на морал като основна предпоставка за корупция.

Преобладаващата част от общественото мнение - 53%, разпределя поравно вината между даващия и приемащия подкуп. 24 на сто смятат, че по-виновен е подкупващият, а 14 сто - подкупваният.