Пороците, които считаме за "смъртни грехове", са предизвикани от обикновени химически реакции, пише в. "Комсомолская правда". Испанският биолог Хуан Медина обяснява греховете с особеностите на човешкия организъм и генната структура. В труда си "Гените и смъртните грехове" той твърди, че познатите ни смъртни грехове - гордост, алчност, завист, гняв, сладострастие, безделие и чревоугодничество, не са споменати като такива в Библията. Техният "списък" бил приет през ХIII в., когато теологът Тома Аквински го съставя на базата на своите тълкувания.

Медина обяснява безделието с биологичния часовник, който подава сигнали за нуждата от активност или почивка. Лакомията, според учения е реакция на организма срещу изчерпването на енергията му. След експерименти с близнаци испанецът доказал, че гневът се предава генетично. Корените на гордостта пък били в гена CaM-kII, който възбуждал човешките амбиции. Биологът смята, че алчността е проява на инстинкта за самосъхранение, а прелюбодейството - на този за продължение на рода. Според теорията завистта е възникнала в хода на еволюцията като свойство на съзнанието да различава отделните видове.