Един от доайените на българската забавна музика - певецът Георги Кордов, почина на 71-годишна възраст. Роденият на 25 юли 1934 г. в Хасково музикант започва своята кариера с участие в Първия младежки световен фестивал в Прага през 1947 г. Тогава е само 13-годишен, но успява да се пребори за отличие с песента "Ратайче".
Малко известен факт е, че Георги Кордов завършва Държавната консерватория през 1956 г. с две специалности - освен класическо пеене, той взема диплом и за диригент. Веднага след това става солист на Ансамбъла за песни към радио София. Бил е партньор на Леа Иванова, Ирина Чмихова, Лени Вълкова, Маргрет Николова. Най-важната му среща обаче е с класика-композитор Йосиф Цанков. В стремежа си да го достигне, той създава хитовете "Приказка", "Искам да те помня все така", "Вечерна песен", с която прави дебют в студиото на Българската телевизия през 1959 г. Сред най-популярните му песни са "Свири, хармонико", "Брезите и момичето". Кордов е бил ръководител и солист на известната в миналото ни Естрада към ансамбъла на Българската народна армия. От 1990 г. се посвещава на преподаване - той е доцент по естрадно пеене в ДМА "Панчо Владигеров" в София.
За пръв път го чух когато бях на 17-18 г. Тогава, пък и сега все още ме впечатлява песанта "Приказка" по стиховете на Веселин Ханчев. Лека му пръст!
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната,
само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти хладна и бяла,
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така ! Стой така, нека тя да ни свети,
нека тя да ни води в леса !
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса...
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
В. Ханчев