|
| Боян Папазов |
Така говорят някои от героите на Боян Папазов. Преди дни известният ни драматург и сценарист представи книгата си с три пиеси - "Бяс" в театър "Българска армия". Освен самата "Бяс" добре издаденият том, дело на изд. "Валентин Траянов", съдържа по-старата "Бая си на бълхите" и "Продавате ли демони?"
Артистите Меглена Караламбова и Васил Михайлов изпълниха монолози, подбрани по хумористичен принцип, от пиесите, а Крикор Азарян, Никола Вандов и Дьорд Сонди представиха книгата.
По принцип да се четат пиеси е работа скучна, а да се представят по този начин изглежда предварително обречено занятие.
Но не и ако си Боян Папазов, човек с хиперперфекционистични изисквания към себе си. Който, за разлика от преекспонираните медийни фетиши, уморени от собствената си логорея, се появява пред публика само тогава, когато има защо.
С новия си том писателят подхрани убеждението ни, че е сред най-интересните съвременни автори. При него не става дума за драматургия в обичайните ни представи. Изобщо не става дума само за театър, както по принцип не става дума за жанрови граници там, където произведението надхвърля рамките на естетиката за еднократна употреба.
Героите на Папазов са полярни, без това да изглежда измъчена нарочност. Те са в широк спектър - от перфидния интелектуалец, пленен в собствения си манипулативен дискурс, до простия кардараш, хипнотичен в примитивната си честност.
И другото - по диалектите на Папазовите герои вероятно може да се преподава диалектология. Но театрално изкуство по героите му не само може, а и трябва да се преподава - плътни са като великденски истукани.
Между другото това са текстове, които трябва задължително и да се четат. Ако попаднат в ръцете на елементарен режисьор, той ще ги похаби, като се плъзне по евтиния циркаджилък и кенефния хумор. Това е реална опасност.
Важното е, че масата, на която се договарят театралните възходи и падения, е различна, след като този играч - Папазов, свали картите. Винаги следва известно смълчаване.