"Корупцията е сложно социално-икономическо, административно, политическо и едва на последно място правно явление. Тя не се е появила нито вчера, нито днес, а съпътства обществения живот поне от няколко хилядолетия. Още когато Гай Светоний описва живота на божествения Юлий, той пише: "Цезар дори бил принуден да се крие въпреки тежките пристъпи на треска, да променя почти всяка нощ скривалището си и да се откупва с пари от шпионите, докато накрая бил помилван..." Става въпрос за първи век преди новата ера."

Това са първите изречения от съвместна разработка на бъдещия нов главен прокурор Борис Велчев и на спрягания за конкурент за поста, но отказал се в негова полза настоящ конституционен съдия Лазар Груев под заглавието "Наказателноправни аспекти в борбата cрещу корупцията". Тя е издание на "Коалиция 2000" и е публикувана със съдействието на Американската агенция за международно развитие. В нея се разсъждава що е корупция и как това явление не може да бъде вкарано в рамките на една легална законова дефиниция.

Всъщност името на Борис Велчев



трайно е свързано с анализа на явлението корупция



Освен че има редица теоретични разработки на тази тема, се смята, че той е основният автор на лансираната от президента Георги Първанов преди три години идея за създаването на независима, равно отдалечена от всички власти национална служба или агенция за противодействие на престъпността. Именно той като шеф на Правния съвет на държавния глава я обясняваше по форуми и успокояваше, че идеята не е насочена срещу нито една от действащите институции и не крие политически упрек. Според визията на Велчев бъдещият орган трябва да се създаде със закон като независима и девоенизирана институция с едноличен ръководител, който се назначава от Народното събрание с мандат, различен от този на парламента. Той трябва да притежава полицейски функции, да разкрива и участва в разследването на корупционни престъпления и сред лицата, които се ползват с имунитет, да предава събраните данни на прокуратурата и всяка година да се отчита пред парламента.

Велчев е автор и на идеята за създаването на консултативен орган към президента, наречен Съвет за противодействие на престъпността.

Сега Велчев ще е вече на пост, чрез който може да повлияе за практическото разработване и осъществяване на възгледите си за борба с корупцията. Нещо повече. Това може да стане и основа за укрепването му на новата длъжност. Неслучайно първото нещо, което Велчев обеща да поиска в изложението си като кандидат за главен прокурор вчера, бе промяна в Закона за съдебната власт, която да позволи да се назначи още един зам. главен прокурор, който да отговаря за битката с корупцията по висшите етажи по властта.

43-годишният Борис Велчев тепърва ще трябва да се доказва на поста главен прокурор. И няма да му е никак лесно. Първо, защото неговият избор бе натоварен с прекалено много надежди. Второ, за първи път главният прокурор е избран, без да има конкуренция и по такъв категоричен начин. И трето, защото тепърва ще започнат атаките от политическата опозиция и всяка негова стъпка ще бъде следена под лупа.

Допълнителен проблем е и обстоятелството, че



Велчев няма да разполага със 100 дни толеранс



- промяната в прокуратурата се наблюдава отблизо и от ЕС, чийто доклад, определящ бъдещето на България, се очаква до няколко месеца. Не е тайна, че ахилесовата пета на страната ни е именно съдебната реформа. Велчев трябва за 2-3 месеца с действията си да убеди Брюксел, че прокуратурата има наистина ново и модерно лице, на което може да се разчита при противодействието на организираната престъпност и на корупцията по висшите етажи. Той явно осъзнава това, защото цялото му слово преди избора бе базирано върху критиките на ЕС и какво може да се направи, за да бъдат те обезсилени.

Първото сериозно предизвикателство пред Велчев ще е екипът на Никола Филчев. Зам. главните прокурори, които са шефове на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, имат 5-годишен мандат. В момента тези постове се заемат от приближените на Филчев Христо Манчев и Митьо Марков. Все пак, ако бъде прието предложението му да има трети зам. главен прокурор, това ще е крачка към съставянето на собствен екип.

Другият проблем е, че действително през последните 10 години правомощията на прокуратура бяха силно орязани - тя вече не може да се меси в делата в името на обществения и държавния интерес. А и всички действия на обвинението са под съдебен контрол. Тези ограничени правомощия могат да са пречка на фона на огромните очаквания към работата на прокуратурата в кратък срок.

Велчев ще трябва



да докаже и че прокуратурата ще работи по нов начин



През последните 14 години обвинението не успя да демонстрира, че е ефективно и политически неангажирано. Задачата е изключително трудна, като се има предвид, че още отсега опозицията обяви, че изборът на нов главен прокурор е политически, и поде лайтмотива за намесата на политиците в работата на третата власт и евентуалните ангажименти, които Велчев е поел, за да получи подкрепата на управляващата коалиция.

Всъщност във факта, че Борис Велчев е кандидатурата на управляващата коалиция и на президента Георги Първанов, има и положителни моменти. БСП-НДСВ-ДПС разполагат с мнозинство в парламента и не би трябвало да има проблем при изменения на законите, искания от Велчев. Освен това така е кристално ясно чия е отговорността за назначението - тя е не само на членовете на ВСС, гласували за главния прокурор, но и на президента, който в крайна сметка подписва указа. Нещо повече, държавният глава има право да върне веднъж предложена му от ВСС кандидатура и така да повлияе върху окончателния избор. Точно това направи през 1999 г. Петър Стоянов. Той отказа да одобри първото предложение на ВСС - Бойко Рашков, и така разчисти пътя за лансирания от тогавашната управляваща партия СДС Никола Филчев. Така че в момента критиките на дясната опозиция са най-малкото неморални.

Все още е рано да се правят прогнози дали Борис Велчев ще се справи с тежките задачи, които му предстоят. Но е ясно едно - въпреки че му предстои 7-годишен мандат, първите няколко месеца ще са решаващи за оценката на работата му като главен прокурор. Защото ще са решаващи и за България.





От теорията към практиката в правото



Кой е Борис Велчев? Може да се смята за комплимент, че като най-"черно" петно в биографията му през последните седмици, когато стана ясно, че той е кандидатът на властта за главен прокурор, се сочи фактът, че той е внук на члена на Политбюро на ЦК на БКП и втори човек след Тодор Живков до средата на 70-те години на миналия век Борис Велчев. "Ако внуците започнат да съдят дядовците си, защото това им е политически удобно, значи нацията се е извратила. Аз се гордея с дядо си, той беше един достоен човек. Уважавам онова, което е правил, но не аз съм този, който ще го съди. Да съдиш човек само по политическите убеждения на неговите предци е позната позиция още от 50-те години на миналия век. Очевидно има хора, пристрастени към това мислене. Аз не се сърдя, че някои така бързо преценяват, без да са ме виждали - само въз основа на политическата биография на дядо ми, когото също не са познавали. Моля обаче в останалото време да не ме учат на демократичен морал", казва Борис Велчев пред "Труд".

Неговият баща е дипломат от кариерата - дълги години е бил посланик във Великобритания, а през 1991 г. - и в СССР. Затова Борис Велчев-младши е изкарал години в чужбина. Завършва обаче българско училище и Юридическия факултет на Софийския университет. Дипломира се през 1986 г. Почти веднага започва работа като асистент по наказателно право. Кариерата му бързо върви нагоре - през 1988 г. е вече съветник в правния отдел на Министерския съвет.

Естествено отначало в Юридическия факултет гледат на него главно като внука на Борис Велчев, но това сравнително бързо е преодоляно. Той става асистент на един от легендарните професори по наказателно право - Димитър Михайлов. По ирония на съдбата другият асистент на професора по онова време е настоящият конституционен съдия Лазар Груев, който също бе спряган за поста главен прокурор. Велчев и Груев са приятели и водят упражненията на студентите по наказателно право. Двамата са и членове на Президиума на Търговския арбитражен съд към Националната юридическа фондация. Там са още няколко от правните съветници на президента. В момента обаче те не могат да бъдат наемани като арбитри заради постовете си.

През 1993 г. Борис Велчев регистрира юридическа агенция заедно с Чавдар Георгиев, също доскорошен съветник на президента и настоящ зам.-министър на екологията. Двамата са управляващи съдружници до 2003 г. Те са заедно и във фондация за екологични изследвания "Екофонд". Според системата "Дакси" Велчев има участие и в още една неправителствена организация - Сдружение "Българска асоциация за защита на финансовите интереси на Европейския съюз", и е в управлението на строителната фирма "Сан Стефано пропърти дивелопмънт" и на "Кремас". Акционер е в "Консултантска къща - право и бизнес" и "Джи Ен Ти инвестмънт". Според запознати обаче той е излязъл от всички фирми, след като стана съветник на президента.

Велчев продължава да е преподавател по наказателно право в СУ и по международно наказателно право във Великотърновския университет. Трудовете и разработките му през годините са за имунитетите, помилването, международните трибунали, проблемите на корупцията. Беше сред участниците в преговорите с либийската държава за осъдените на смърт български медицински сестри. Няма нито един ден магистратски стаж като адвокат, прокурор или съдия.

Негови най-близки приятели са хората, с които работи в юридическия екип на президента и които се смятат за едни от най-добрите професионалисти. Факт е, че до момента президентът, който е историк, не е направил юридически гаф, независимо че голяма част от дейността му е свързана с конституционни, законови и други правни проблеми. Всички членове на този екип са преподаватели в СУ.

Сред хората, които определено не го долюбват, е досегашният главен прокурор Никола Филчев. Не е известно на какво се дължат обтегнатите им отношения. Факт е обаче, че настоящият обвинител N1 не пророни нито дума за наследника си - нито преди, нито след номинацията.