Сряда е. Отвън температурата трябва да е -22, а в отделни котловини в Северна България и по високите полета - към -24 градуса. Трябва, но не е. Все пак не вярвам на термометъра, който показва два пъти по-ниски стойности, вярвам на министъра на бедствията Емел Етем, която прогнозира преди седмица стоварването на Божия гняв върху измъчената ни родина.

Да, през последните месеци шармантната дама се превърна в петия конник от апокалипсиса, който броди като сянка и прогнозира края на света - ще има жега, ще има студ, ще има мор, скакалци ще нападнат реколтата, а реките ще потекат кървави. Миналия четвъртък Етем изяде хляба на режисьора Роланд Емерих, като представи кавър на филма му The day after tomorrow. Обрисува скована от лед страна и впрегна цялата държавна машина да предприеме превантивни мерки срещу студа. "Енергоснабдяване" трябва да има готовност за отстраняване на аварии и да осигури резерв от стълбове и проводници, БТК трябва да осигури резервно захранване, Гражданска защита да въведе денонощни дежурства, болниците да имат готовност...

Няма нищо лошо в това, че един министър, и то отговорник по бедствията и авариите, предупреждава населението за евентуален предстоящ проблем. Очевидно е, че държавниците се наплашиха след миналогодишната издънка, когато не предупредиха за наводненията и реките отнесоха домовете на стотици хора, които и в този кучи студ живеят във фургони. Проблемът е, че



предупреждението плавно премина в паника



Хората се запасиха като за война, свалиха си акумулаторите от колите и по съветите на експерти си приготвиха червена кърпа, която да си вържат на антената - че да ги видят спасителите, когато закъсат с колата в снежните преспи. И всичко това сториха с ясното съзнание, че при температури от -20 градуса връзката между студ и сняг се губи.

Мнозина държавници последваха примера на Етем, с нейната загриженост към природните стихии. От престараване инспекторатите в 18 области обявиха "дървена ваканция". Това бе сторено както в райони, в които класните стаи бяха заскрежени, а децата не биваше да ходят километри при минусовите температури, така и в райони като в София, в които няма училище, в което парното да не работи. И в Якоруда разпуснаха децата, защото станало -6.2 градуса.

Разбира се, неочакваната ученическа ваканция доведе до допълнителни проблеми за работещите родители, които никой не пуска в платен отпуск, защото навън станало студено. Образователното ведомство "реши" проблема, като обяви, че неучещите ученици, които няма кой да надзирава, могат да намерят подслон и забавления в училищата!?



Гениално - за уроци е студено, а за подслон - приемливо



Ако слушаме само Етем и не гледаме през прозореца, със сигурност ще добием абсолютно грешна представа за природата. Ще си помислим, че точно сега и точно тук адът е слязъл на земята. И ще забравим, че преди по-малко от година по улиците на Варна се разхождаха БТР-и, които спасяваха хората, че момченце на година и половина от село Каравелово, община Руен, почина, преди танковете да направят пъртина до селото, че ученици нощуваха при минусови температури в автобус край Девня, а мародери нападаха изоставени автомобили в Добрич. Българинът е виждал снежен ад. От десетилетия всяка година през декември-януари Североизточна България пада в снежен капан - там вече са свикнали, че нямат ток, нямат път и трябва да се запасят с храна, докато чакат БТР-ите да допълзят.

Какво щеше да стане, ако Етем не беше обявила, че взема крути мерки срещу сибирския студ? Същото - пак щяха да починат двама души, които се напили и заспали в студа. Пак десетки села щяха да останат без ток. Пак хората щяха да се запасят и да си облекат дебелите дрехи. Кметовете сами щяха да се сетят и да приберат бездомниците от улиците. Защото връзка между предупреждения и ефективни мерки за борба с бедствието у нас няма. Думите не пазят жиците от скъсване, не разчистват улиците от снега, не носят дърва за огрев. Просто правят нечия съвест по-чиста.

Всъщност истината е по-различна - студът е на път да спаси България. Ако беше топло, онези хиляди прелетни гъски, които кацнаха край Дуранкулак и Шабла, щяха да се застоят и Емел щеше да ни паникьосва на тема птичи грип. А сега прелетните гъски бързат към топлите страни. Изводът е, че нищо не може да ни спаси от Емел Етем.