Един познат, уж на шега, срещайки ме, подхвърли, "какво е това антибългарско интервю, което си дал". Неприятно ми стана. Но се замислих. За този патриотизъм, който виждаме, че избуява. Което е великолепно. Вдъхва ни сигурност в несигурни времена. Но и за онези, които го обсебват, мачкат го, докато го нагодят към собствените си представи. Често - извличат изгода от него.

Не ни ли стигат другите деления, та ще се делим на патриоти и непатриоти?

И какво е да си патриот и да си непатриот.

Патриотите славят България на три морета, България на Иван Асен II.

Непатриотите не скриват неприятния факт, че само шест-седем години след битката при Клокотница България започва да губи значителни територии.

Патриотите на всяка цена искат да втъкнат отечеството ни сред първите в света. Нещо като олимпиада.

Според непатриотите и без да се пъчим, и да издигаме смехотворни твърдения, приносът ни в културата и цивилизацията е немалък и можем справедливо да се гордеем с него.

Патриотите не спират да изтъкват, че сме дали "на вси славяне книга да четат".

Непатриотите срамежливо намекват, че и поляци, и чехи, и хървати, и словенци, и словаци по разни причини не са приели кирилицата, което съвсем не им пречи да са "славяне".

Патриотите тръбят не само че Кирил и Методий били българи, но и едва ли не търсят родата им по кръвна и съребрена линия в Първото българско царство.

Непатриотите с неудобство казват, че това едва ли има някакво особено значение. Важното е, че България като държава не само подхваща делото им, но го разпространява далеч на север, на запад и на изток. Без нея то щеше да умре.

Патриотите искат кристално ясна национална доктрина. Която да предначертава бъдещето ни. Да я следваме дружно. Да маршируваме във весели стройни редици. Ругаят държавата, която не ги слушала.

Непатриотите призовават към повече гъвкавост. Обръщат погледа си към Норвегия, да речем, или Швеция, или Финландия. Неголеми страни, като нашата. За които не може да се каже, че имат официализирана национална доктрина, но чието достойно място в Европа едва ли някой оспорва.

За патриотите България е на българите. Кристално чисти. Неомърсени от чужда кръв. Затова и посрещат на нож всеки повик български граждани с различен произход да могат да учат историята на своя род. Омаскаряват го на популярни телевизионни шоута.

Непатриотите знаят, че няма кристално чисти народи в Европа. Най-малко на Балканите. И че подобно отношение ни поставя на равна нога с наши съседи, където не разрешават на българи, принудени да живеят в друга държава поради превратността на историческата съдба и глупостта на управниците на дедите им, да учат миналото на своя народ.

За патриотите другите, живеещи сред нас, са едва ли не натрапници. Дошли са късно. Като завоеватели понякога. Чуждо тяло са.

Непатриотите посочват, че и българите, и славяните са дошли като завоеватели. А някои от тези, които патриотите гледат с подозрение, са живели по земите ни и преди тях.

За патриотите като правило най-вече "другите" са виновни за хала ни. Ту руснаците, ту американците, ту сърбите, ту гърците, ту турците, винаги евреите. Световна антибългарска конспирация сиреч.

Непатриотите се учат от примера на Левски и се замислят върху собствените ни кривици.

Патриотите демонстрации правят в деня на Ньойския мирен договор. Против лошите "други", осакатили отечеството ни.

Непатриотите искат да осмислят и злокобния ден 16 юни 1913 г. Защото тогава ние сами зачеваме съдбоносната грешка, която пет години по-късно роди Ньойи.

Патриотите се вайкат, че едва ли има по-злокобен договор в новата история от Ньойи, че едва ли има държава, която да е по-безмилостно орязана от съседите си.

Непатриотите кротко казват: има. И то не една. Дори да забравим южноамериканските републики Боливия (в Тихоокеанската война) или Парагвай (във войната от 1864-1870), то и Австрийската империя през 1918 г., а и Сърбия през последното десетилетие паднаха от доста високо.

Патриотите хвърлят огън и жупел върху съседите ни, които със съзнателната политика в Западните покрайнини, да речем, обезлюдели откъм българи.

Непатриотите подсещат, че ако се взрем в статистиката, ще видим, че и отсам границата сме обезлюдели не по-малко.

Патриотите не забравят да се позоват на спасяването на българските евреи.

Непатриотите се гордеят не по-малко от тях с това високо хуманно дело. Но искат и да се покаем за евреите от Беломорска Тракия и Македония, които официална България допусна да заминат за лагерите на смъртта.

Патриоти от чужбина ни дават акъл как да живеем по-добре, по-правилно, по-патриотично. И в посолствата ни ходят да гласуват. Да не би да сбъркаме. Да изберем не когото трябва. Но си стоят там.

Непатриотите стискат зъби и си стоят тук. Знаят, че промяната ще стане тук. Вярват, че ще се справим. Както сме се справяли и досега. Може и не с фойерверки, но стабилно. С мрънкане, но с резултат. Както е присъщо на нагласата ни като народ. На стената у дома виси купен на битака стар медал за храброст. Връчиха ми го след поредното ми връщане от уредена чужбина в кризисна България. Заслужил съм го бил. "Шега бе, Уили!"

Патриотите разглеждат всичко, което казват, а най-паче миналото ни като своего рода "свещена крава". Смърт за този, който й посегне.

Непатриотите предпочитат да мислим. Да не се вторачваме в миналото си като исихаст върху пъпа си. Да съпоставяме. Да грешим в преценките си, но да не се отчайваме. Да не се връщаме към "мълчаливото мнозинство" на Средновековието или скорошното мълчаливо мнозинство.

Патриотите проповядват монолитно единство.

Непатриотите вярват в инакомислието. Не да цвилим от възторг пред полуистини и неистини. По-лесно е да се изокаш, не да помислиш трезво. Но защо тези, които не са съгласни, трябва да мълчат като ослицата на Валаам, а като проговорят - да ги гледат с недоумението на нейния стопанин.

Ще ми се да вярвам, че и патриотите, и непатриотите не искат да загасне светлика на българското, светлика на паметта ни. Само че как да го раздухваме. Къде е мярката? Щото ако духнеш прекалено силно, ще потрепне, ще потрепне и ще ни обхване здрач.

Любовта към родината не е състезание. И не е една и съща за всички. И нека си остане различна. Стига да е искрена.

____________

ltd. - лимитед, прибавка към името на фирма, която означава, че акционерното дружество е с ограничена отговорност.